Над 1000 училища вече са подали концепции за изграждане на STEM среда, за което е предвидено финансиране от близо половин милиард лева в Плана за възстановяване и устойчивост. Заедно с подготовката на проектите е много важно да подготвим и учителите, и директорите, които ще работят в тези кабинети. Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на откриването на обучение за училищни директори от цялата страна за внедряване на съвременни методи на преподаване в образователната система. Специален гост на събитието е американският специалист в областта на STEM преподаването - Антоанета Стич от Университета Питсбърг, съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
"Важно е не само да изградим материалната база за STEM обучението, но и да развием уменията, за да я използваме максимално ефективно", подчерта проф. Цоков. По думите му към този момент е загубено ценно време за подготовка на българските училища за тази трансформация. "Разполагаме с едни сериозни средства, но без разбиране за важността на този процес, няма да постигнем целта за качествена промяна на системата", каза министърът. Той обясни, че новият екип на МОН е започнал серия от дискусии с училищни директори и учители от цялата страна, за да се разясняват както целите на проекта, така и за повишаване информираността за STEM обучението.
"Новата среда предполага и нов начин на взаимодействие, в това число съвместно преподаване и съвместно оценяване", допълни проф. Цоков и обясни, че българските учители трябва да бъдат подготвени за тази трансформация. "Ще инициираме и промени в нормативните актове, за да гарантираме основата на STEM обучението, но тази промяна трябва да дойде от самата система. Тя не може и не трябва да бъде наложена отвън", коментира министърът. По думите му STEM преподаването ще подобри и връзките с бизнеса, и ще насърчи повече българските деца да избират инженерни специалности, които са много важни за пазара на труда ни.
По-рано през деня проф. Галин Цоков имаше и среща с Антоанета Стич. Тя представи американския опит и акцентира на здравите връзки между образователната система и бизнеса, които е изградило STEM обучението. "Това е една от причините за важността на този вид преподаване, защото той изгражда умения, които надграждат теоретичните знания", подчерта тя. Представителят на Университета Питсбърг акцентира на важността от правилна подготовка на учителите и за надграждане на техните знания, "като те трябва да могат не просто да преподават знания, но и да развиват умения в учениците". Според нея промяната е много по-лесна отколкото изглежда, защото "учителите обичат своите ученици и биха направили всичко за тяхното по-добро бъдеще: трябва само да бъдат убедени, че STEM преподаването е най-доброто за децата".
В разговора участваха също директорът на НЦПКПС Димитър Асенов, началникът на РУО в София Ваня Кастрева и председателят на Управителния съвет на Съюза на работодателите в системата на средното образование в България Диян Стаматов.
Предстои изграждането на STEM центрове и кабинети в 2271 училища със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Това каза на 7 юли министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков пред делегатите на Осмия конгрес на Синдиката на българските учители (СБУ), съобщи пресцентърът на Министерството на образованието и науката (МОН).
По думите му за тях са предвидени над половин милиард лева и се очаква в някои училища още през 2024 г. да започнат да обучават в тях. "Това е промяна не само на образователната среда, а и на дизайна на обучение, на начина на преподаване на знание”, каза проф. Цоков. По думите му дигиталната среда е много важна и предстои доизграждане на платформата "Дигитална раница", която трябва да се допълни с повече ресурси, създадени от и за учители, и ученици.
