- Гешев отказал да поиска разкриване на банкова тайна през 2021 г., което провалило експертиза
- 1 г. и на порции превеждали документите от Испания Бойко Борисов при разпита му през май т. г.
Как дела се държат на трупчета и по тях започва да се работи интензивно спрямо политическата ситуация, разкриват доклади на Върховната касационна прокуратура, изготвени по заповед на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов.
Едно от тях е “Барселонагейт”, по което се разследва пране на пари (кои са другите - виж вдясно).
“Барселонагейт” заради къщата в каталунската столица е образувано на 23 ноември 2020 г., след като Специализираната прокуратура се самосезира по публикации в медиите. В тях се твърди, че моделът Борислава Йовчева живее в имота с детето си от Бойко Борисов, което той отрича.
Близо 3 г. след
началото - на 2 юни
т.г., прокуратурата
поиска имунитета му,
за да бъде обвинен за пране на пари (кои са другите депутати, които се отказаха от закрилата си виж долу).
Наблюдаващи прокурори по “Барселонагейт” в началото са Венцислав Фердинандов и Стефан Христов, за когото бившият главен прокурор Иван Гешев призна, че му е съученик.
2 г. и половина след началото на разследването са разпитани само 4-ма свидетели и са искани основно справки от общинска администрация и разкриване на банкови и данъчни тайни. Има периоди от по 3 месеца, през които по делото не е работено.
Всичко се променя на 15 май т.г., когато Гешев призова политическият боклук да бъде изметен от парламента, което по-късно стана основание за отстраняването му. В този ден наблюдаващият прокурор Стефан Христов взема делото от следователя. В следващите месец и половина са разпитани 17 свидетели, сред които Бойко Борисов, Валентин Златев, Ивайла Бакалова. Назначени са две компютърнотехнически експертизи, извършени са претърсвания и изземвания, внесени са искания за разкриване на банкови и данъчни тайни, направено е предложение за сваляне на имунитета на Борисов, както и много други действия по разследването за събиране на доказателствата.
Преди 15 май ситуацията е различна. На 9 септември 2021 г. например следователят по делото предлага до прокурор Христов разкриване на банкова тайна. Два месеца по-късно Христов го праща на Гешев, който трябва да го внесе според Закона за кредитните институции. 8 дни по-късно Гешев отказва.
Липсата на данните проваля вече назначена финансово-счетоводна експертиза.
Друго забавяне по разследването е свързано с прословутия превод на документите от испанските власти, получени по две европейски заповеди. Втората порция документи например е била у нас на 7 юли 2022 г., но
прокурор Христов
назначава превод
5 месеца по-късно
Не на агенция, а на един преводач, и то с 10 отделни постановления, което означава, че материалите са давани на порции. В следващите месеци прокуратурата получава преводите, последният от които - на 19 юни 2023 г.
За 10 месеца прокурор написал само едно писмо до адвокат по дело срещу агент на ДАНС
За 10 месеца по дело срещу агент от ДАНС, задържан за шпионаж в полза на Русия, прокурорът от Софийската градска прокуратура (СГП) Иван Първанов “успял” да напише само постановление за отказ на промяна на мярката за неотклонение и писмо до адвокат. Това е показала проверката, която временният главен прокурор Борислав Сарафов назначи на 83 забавени или спрени дела срещу магистрати, политици, министри и други от властта или хора с имунитет.
Иван Първанов е с
четири забавени
дела, едно от
които е това срещу
агента от ДАНС
Той е обвинен в шпионаж на 31 март 2022 г. Мярката му за неотклонение е парична гаранция от 10 хил. лева, която на 20 април 2022 г. спецсъдът намалява на 2 хил. лв. Проверката показала, че за времето от 1 септември 2022 до края на юни 2023 г. прокурорът е направил само тези две действия - отказ да постанови мярка за неотклонение “подписка” и писмо до защитника заради дело във ВАС.
“В доклад, получен в СГП от следователя по делото, се казва, че не се доказва повдигнатото и предявено обвинение. Следователят прави и предложение за ново удължаване на срока на разследване с два месеца - от 4 юни 2023 г., по което още няма произнасяне. Проверката установява, че причините за забавяне на разследването са липсата на действия от момента, в който делото е разпределено на наблюдаващия прокурор”, казват проверяващите.
Второто забавено дело от Иван Първанов е срещу Михаил Михайлов, който уринира и запали националния флаг пред Съдебната палата през ноември 2020 г. От доклада става ясно, че мъжът се е укрил, след като мярката му за неотклонение е била изменена и още е в неизвестност. Проверката показала, че повече от година не е била назначена експертиза, която да установи психиатричното състояние на Михайлов, за да се разбере дали той изобщо може да носи наказателна отговорност.
Третото дело с нарушения на прокурор Първанов е за тероризъм и по него бил извършен
един разпит на свидетел - бабата на заподозрян, който пък живеел в чужбина,
и разследването било спряно в края на 2020 г.
Според проверяващите мотивите в акта за спиране били противоречиви. От тях не можело да се разбере причината. От една страна, се твърдяло, че е установен евентуален извършител, а от друга, че дори и да се приеме, че липсват данни той да е направил престъпление, се явявал основен свидетел. В проверката се казва, че не са изчерпани способите за установяване на този човек.
Четвъртото дело също е за тероризъм. То било с много пропуски в диспозитива за образуване, където неясно било посочено какво е престъплението, както и какво точно е направено. По него над 5 месеца не се работело, а разследването било много пъти удължавано със задна дата.
Нарушение е било открито и в работата на прокурор Антон Радойнов от Военно-окръжната прокуратура в София.То е по досъдебно производство, което се отнася до престъпление, евентуално извършено от генерал, военнодлъжностни и цивилни лица. Проверяващият екип констатирал, че срокът на разследването невинаги е бил удължаван навреме.
Прокурорът дал указания на следователя, които не били изпълнени и въпреки това разследването било спряно и било изпратено разпореждане на “Военна полиция” да установи неизвестните извършители, което обаче не било сторено. Според проверяващите мотивите за спиране на разследването звучали абсурдно.
Даниел Александров от ГЕРБ се отказва от имунитета си след Бойко Борисов
Депутатът от ГЕРБ Даниел Александров също ще се откаже доброволно от имунитета си. Това стана ясно от думите на колежката му Рая Назарян по време на заседанието на ресорната комисия във вторник. Там народните представители се запознават с материалите от прокуратурата. Трима от депутатите се отказаха доброволно от защитата си. Това са Бойко Борисов, Кирил Петков и Димитър Аврамов от ДПС. Очаква се Александров да е чевъртият. Той е разследван за блудство с малолетно момиче. Той не беше изслушан на заседанието във вторник. (24часа)
