На видео от издигането на 111-метровия пилон на Рожен, на който ще се вее националният флаг, и който предизвика бурни дискусии и множество проверки за законността му, се натъкна "24 часа" в социалните мрежи.
Публикувахте от Симеон Караколев в Сряда, 5 юли 2023 г.
Пилонът е с тегло 110 тона и бе транспортиран до Роженските поляни с 3 извънгабаритни композиции и 8 стандартни тира. Знамето на върха му ще бъде 1110 кв. метра. Той трябва да бъде открит на 13 юли с мащабен спектакъл и концерт на Лили Иванова. Инициаторите на проекта го определят като символ на патриотизъм.
Съоръжението трябва да е най-високото в ЕС - на 1430 метра надморска височина.
Идеята да има флаг на поляните на Рожен, където се провежда от над един век традиционният събор за фолклорно творчество, е на фондация “Рожен - наследство в бъдещето”. Неин председател е Симеон Караколев, който оглавява националната овцевъдна асоциация.
Припомняме, че още през февруари тази година той обяви идеята си и до началото на юни противниците на строежа не се чуваха.
В месеците от публичното обявяване за издигането на пилона зад идеята застанаха Христо Стоичков и Димитър Бербатов, а за патрон бе обявен президентът Румен Радев.
Фондацията разкри, че цялата стойност на проекта е 1 млн. лв. и ги набира чрез дарители. Сред тях има държавни предприятия и общини, направили преводите по време на служебното правителство.
Не може да се прецени обаче кой точно аспект от анонса, публикуван от инициаторите, донесе повече негодувание. Дали това, че изкопът вече е направен и сега се очаква родолюбци да дарят 200 хиляди лева за победното завършване на проекта. Или пък твърде амбициозната, навяваща сюрреалистични аналогии цел пилонът да щръкне на надморска височина от 1430 метра, защото само така българщината ще пребъде: “националният флаг на България ще се развее на най-високия пилон на най-високо място в цял свят”.
Срещу строителство на пилона бе подаден сигнал от “Сдружение за дива природа Балкани”. След това се появи и декларация, инициирана от “Демократична България”. В социалните мрежи вървеше и петиция срещу него.
Няколко институции извършиха проверки дали това, което се прави там, е законно. Според земеделското министерство разрешенията за строеж и поставяне са издадени от главния архитект на Смолян. Контролът по изграждането е от компетенцията на община Смолян, която би следвало да удостовери, че проектът отговаря на изискванията за безопасност.
Теренът обаче е на отстояние и от двете околни защитени територии - местността Рожен отстои на около 0,9 км по права линия, а защитената по “Натура 2000” зона “Родопи Западни” - на около 4,58 км, се казва в становище на регионалната екоинспекция.
Всъщност Рожен може да се възприеме като една от множеството поляни в Родопите, ако нямаше историческо за района значение.
Точно на върха е минавала границата на България с Турция до освобождението на Родопите през 1912 г.
Хиляди родопски фамилии са били разделени. Турските власти само два пъти в годината отваряли границата да се минава свободно, за да могат да се видят.
Точно от тези срещи се поставя началото на една традиция, която по-късно става основата на общонационалния фолклорен събор “Рожен”.
Първият организиран събор на Роженските поляни се състоял на 28 юли 1898 г. по идея на свещеник Ангел Инджов. Още преди тази година е имало събори на различни родове, но инициаторът за общ Роженски събор става протойерей Ангел Инджов, свещеник, който е служил в църквата на с. Соколовци. Провеждали са се от 28 юли до 9 август.
Често турската власт подозирала бунтове и сборовете са били охранявани от солиден аскер.
Събирането е отнемало много време и било плод на голяма дипломация, затова хората го заобичали и традицията да се събират на поляните за песни и свирни продължила и след освобождението на Родопите.
Хората идвали с мулета, завивали се с черги и спели под бориките.
Съвременните фолклорни събори на върха се организират от 1961 г. На последните две издания обаче е фондация “Рожен - наследство в бъдещето”, които се радват на рекордни посетители, но и клонят твърде към комерсиализацията му.
