- Сред най-добре платените по света попадат лекари, психолози и специалисти по изкуствен интелект
- България няма причина да си пропуска шанса покрай новата технологична революция
Навлизането на изкуствения интелект без съмнение ще промени някои сектори до основи, вероятно дори ще изчезнат професии, но в същото време ще създаде множество други. И няма нищо учудващо, защото обикновено това се случва при всяка технологична революция. Но има вече редица проучвания, които показват кои са очакваните търсени занапред професии.
Сред тях са инженер по машинно обучение. Според LinkedIn наемането на такива специалисти се е увеличило с над 30% за последните две години. Все повече компании се интересуват от машинното обучение като
начин да защитят бизнеса си
от бъдещи прекъсвания, затова търсенето на инженери расте.
Търсени ще са и анализатори на база данни и алгоритми. Нуждата от такива експерти, които да решават сложни проблеми, се усеща все по-осезаемо. Според Business Insider работните места в тази област ще продължат да бъдат актуални поне до 2030 г., предлагайки заплащане и кариера с перспектива.
Изследователи на AI също имат бъдеще. Това са хора, които се занимават с разработването на нови модели, алгоритми и техники за изкуствен интелект. Тяхната задача е да подобрят производителността на съществуващи модели или да създадат изцяло нови приложения.
Инженер по роботика е друга професия с перспектива. Тук се изисква
проектиране, изграждане и поддържане на софтуер,
който контролира роботизирани системи. Работата изисква познания по математика, умения за решаване на проблеми и вземане на решения.
Добра реализация се очаква и за инженери по компютърно зрение. Те се занимават с визуални данни. Работата им е да подобряват изображения, да модерират съдържание и да разработват инструменти за разпознаване на лица.
И инженери по обработка на естествен език попадат в класацията на търсените професии. Те разработват алгоритми и модели, които позволяват на машините да разбират и интерпретират човешкия език. Работят върху приложения като чатботове, езиков превод и разпознаване на реч.
Продуктовите мениджъри на изкуствен интелект се очаква да имат важна роля в това да се гарантира, че продуктите, които управляват, са етични, отговорни и в съответствие с регулаторните изисквания.
Подобна е ролята на специалистите по етика на изкуствения интелект. Те са отговорни за това системите за изкуствен интелект и машинно обучение да са етични и съобразени с обществените ценности.
Според различни източници годишните заплати за въпросните професии в момента се движат между 79 000 и 189 000 долара. А това, че за повечето хора дори тези специалности не означават нищо, не е плашещо. Когато Бил Гейтс основава своята компания, никой не е знаел какво е това софтуер, но съвсем скоро на тази база се появяват хиляди други компании, които променят света само в рамките на няколко години, а създателите им стават милиардери.
За съжаление, България не успя да се възползва в достатъчна степен от компютърната революция от 80-те и 90-те години. Но няма причина да се пропуска шансът покрай революцията на изкуствения интелект. Тя не само ще предостави нови възможности за работа на хиляди млади българи, но глобалният свят, в който живеем, дава възможност някой предприемчив българин да бъде следващият Бил Гейтс.
Поради това е важно младите хора в България, които се подготвят да продължат образованието си и избират с какво искат да се занимават в бъдеще, да имат информация за търсените и високоплатени професии.
Според проучване на Bussiness Insider в момента сред най-добре платените специалисти в САЩ, Англия и Германия са финансови консултанти, анализатори на данни и рискове, инженери, разработчици на изкуствен интелект, корпоративни юристи, търговски управители. При тях годишните заплати се движат от 98 000 до 900 000 долара.
Добре платени са и лекарите. Хирурзи, анестезиолози, зъболекари получават годишно между 220 000 и 410 000 долара. Психолозите успяват да заработят към 300 хил. долара.
У нас обаче ситуацията е различна. Данните от НСИ показват, че IT специалистите са най-високо платени със средна годишна заплата от 48 800 лв. Те са следвани от един не чак толкова популярен сектор, който набра скорост в последните години - “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти”, където средногодишното възнаграждение е 48 000 лева. Следват финансовите и застрахователните дейности със средна заплата 31 000 лева и “Професионални дейности и научни изследвания” с 25 000 лева. Високи са
заплатите и в сектора на енергетиката - 31 500 лв.
на година. А висшият мениджмънт и топ експертите в тези сектори често получават само за месец посочените годишни заплати.
Видно е, че има голяма разлика между професиите, които са популярни и високоплатени в САЩ, Англия и Германия, и тези в България. Това не е чак толкова учудващо, защото всяка държава има своите специфики. Например американците ходят много по-често на психолог, отколкото българите.
Но и ясно се вижда, че България наваксва изоставането си спрямо останалия свят като заплащане и стандарт на живот. Което е нормално, като се има предвид, че през последните 10 години ръстът на икономиката на България е доста по-висок от средния за ЕС.
Има и друга причина - гладът за качествена работна ръка. Това е проблем, с който България се бори вече 20 години и с който работодателите се сблъскват ежедневно. За да могат да задържат
добрите специалисти, които лесно могат да си намерят по-високо платена работа
в чужбина, държавните и частните институции трябваше бързо да се адаптират и да увеличат заплащането и да подобрят условията за работа.
Това се случи на първо място в IT сектора, но подобни увеличения се забелязаха във финансите, химическата и енергийната индустрия, както и в строителството и туризма. Всъщност само за 2022 г. средното увеличение на заплатите е 9%, като в някои сектори то достига дори до 33%. Интересното е, че на Запад лекарските професии са едни от най-търсените и високоплатени - четири от първите 10, посочени в таблицата, са такива. В България тези професии така и не попадат в класацията. Причината за това обаче не е в това, че секторът е останал извън икономическия бум, който засегна другите индустрии, а по-скоро в начина на финансиране и отчитане. Да, здравеопазването все още има проблем с недостига на кадри, но заплащането вече не е ниско. Макар че лекарите и медицинските сестри се осигуряват на сравнително ниски заплати, използвайки системата на разплащане от здравната каса, при която се плаща за извършена работа, те успяват да си осигурят един повече от приличен доход. Например в частна болница в Пловдив лекарите специалисти
се осигуряват на 865 лв., но в действителност
получават 4200 лв. - тоест пет пъти повече. Някои мениджъри на болници вече догонват колегите си в Западна Европа и са със заплати от над милион лева. Това се отнася и за най-квалифицираните хирурзи, неврохирурзи, кардиолози, дерматолози и психиатри.
Както се вижда, има значително подобрение в тази сфера. Проблемът идва от големите разлики в регионите и специалностите, както и от твърде натоварения график на специалистите, на които се налага да работят далеч след пенсионна възраст. Тези проблеми, за съжаление, продължават да принуждават българските лекари да търсят реализация в чужбина, но проблемът не е толкова крещящ, както преди 10 години.
Всъщност за да може България не само да задържи, но и да върне младите и висококвалифицирани хора от чужбина, те трябва да имат адекватно заплащане. Което показва нуждата от политики, за да може кадрите да бъдат запазени и да имат развитие тук.
Хирурзи и кардиолози сред най-добре платените специалисти
Хирурзите, кардиолозите и анестезиолозите са сред най-добре платените лекари у нас, като те са и специалистите, от които болниците изпитват най-голяма необходимост, сочи справка на “24 часа”. Официална статистика за заплатите на медиците обаче няма.
Няколко са компонентите, които оказват значение какво месечно възнаграждение ще получава специалистът. Клиничните пътеки, покривани от здравната каса и допълнително поискани услуги, заплатени от пациента, са сред приходите на болниците, които образуват месечните заплати. Според методика, публикувана на сайта на здравното министерство, разходите за медицински специалисти трябва да са не по-малко от 50% от получените приходи. Това означава, че колкото повече приходи има една болница, толкова по-високи заплати ще получават медиците, работещи в нея. Дейности, заплащани от здравната каса или застрахователни дружества, както и потребителска такса, са сред източниците на приходи за болницата.
Сред най-скъпите клинични пътеки, за които плаща касата, са интензивна кардиология, оперативни процедури при счупвания или на вътрешни органи, както и хирургия на онкологични заболявания. Според директори на болници 80% от приходите по клинични пътеки отиват за покриване на заплатите. А с останалите пари трябва да се плащат ток, лекарства, консумативи и текущи ремонти. Освен от пътеки болницата печели и от доплащането на пациента. От лев до 15 000 може да доплати здравноосигуреният българин, когато влезе в държавна болница. Административни такси, избор на екип, медицински изделия, самостоятелна стая са част от услугите, които НЗОК не покрива. Именно затова значение оказва дали болницата е специализирана, университетска, областна, общинска или частна.
За да повиши заплатите на лекарите, правителството договори нов Колективен трудов договор, чрез който 2000 лв. е възнаграждението за лекар, а 1500 лв. за медицинска сестра. От 61 държавни болници обаче само 11 са постигнали нивата, стана ясно от отговор на здравния министър проф. Христо Хинков в парламента. А от 120 общински болници в 15 са достигнати.
Под 1000 лв. стартова заплата получават повечето млади лекари у нас, показват данни на Сдружението на младите лекари към Столичната лекарска колегия. Според проучването това е далеч под средната заплата и малко над минималната. За да има равнопоставеност, от лекарското съсловие предложиха началната лекарска заплата в болниците да се определя от квалификацията, региона, от нивото на компетентност на лечебното заведение. Засега обаче моделът на мотивационно възнаграждение не е въведен.
