- Държавата да подпомага семействата с първи книги за децата им
- Училищната библиотека да стане център на общността
- Професиите на бъдещето са вързани с умението да търсиш информация и да я прилагаш в други области
От години образователната система в България буксува. Оценките на българските ученици спадат драстично, независимо дали са свързани с международното изследване PISA, или с държавните зрелостни изпити. След всяка неприятна новина за ниските резултати на учениците в социалните мрежи се появяват гръмки призиви за драстични промени. Обществото оказва натиск предимно върху учителите, държавата пък инвестира средства в развитието на SТЕМ центрове, в подобряване на средата, в допълнителна квалификация на учителите.
Първото условие за промяна е свързано с целта на образованието по принцип. Днес учениците по-скоро не виждат практическо приложение на знанията, които получават. Това води до сериозна демотивация сред мнозина от тях и дори до прекъсване на обучението им след завършване на средно образование. Липсата на добро образование и нежеланието, както и невъзможността за намиране на работа подлагат на изпитание социалната система – в България има много висок процент младежи до 29-годишна възраст,
които не работят и не учат
Картината вероятно би била по-различна, ако учителите имаха свободата да развиват учебния материал по начин, съобразен с нуждите и интересите на учениците им, както и да работят активно с колегите си по други предмети, за да се види реалното приложение на преподавания материал. На хартия преподавателите и в момента са свободни да работят съвместно и да се движат в определени рамки, но в действителност свободата им сякаш липсва.
Намаляването на количеството материал или преструктурирането му вероятно също би подпомогнало учениците в трупането на знания и развитието на умения да извличат и анализират информация,
а не да наизустяват огромни по обем масиви
от факти, данни, размишления, определения. Основната цел на образованието би трябвало да е да подготвя бъдещите участници в пазара на труда да търсят информация, да я обработват и да я прилагат в други области, без значение какви ще са професиите на бъдещето и пред какви революционни новости ще бъдем изправени. Тази способност всъщност е и в основата на т.нар. функционална грамотност, пряко свързана с уменията на индивидите да четат и да извличат смисъл.
Към момента четенето често се възприема като дейност за свободното време; предпочитаните книги обикновено са романи, печатни издания, по възможност от утвърдили се във времето писатели или поети. Именно това разбиране за четенето и книгите, както и превръщането им в обекти на литературознанието подкопават уменията да учениците да се научат да четат добре самостоятелно още в началния етап, което предопределя неспособността им да анализират по-сложните произведения, предвидени в различните етапи на национално оценяване.
Какви са примерите от другите европейски държави?
В Германия, например до четвърти клас
учениците имат предмет “Четене”. Книгите, които им се предлагат, са по техен избор – често от съвременни писатели, с кратки текстове, добър хумор, с неголямо количество нови и непознати думи. У нас първокласниците се учат да четат с текстове на Иван Вазов, Ран Босилек, П. Р. Славейков – утвърдени класици, чиито произведения предлагат на невръстните деца толкова неизвестни думи, образи, контекст, че още с първите стъпки голям процент от децата са обречени да се провалят в усвояването на уменията за четене (и да намразят най-добрите ни автори от самото начало на читателския си път).
Ясно е решението – радикална промяна на материалите за четене в началния етап на образованието. Книгите, съобразени с интересите и възможностите на съвременните деца, развиват активно уменията им да четат. Те са и гаранция, че не само най-изявените и талантливи ученици, а всяко дете ще има добър шанс да се научи да извлича и анализира прочетеното, за да взема адекватни решения за себе си и за обществото, в което живее.
Разбира се, без достъп до привлекателни и интригуващи книги развитието на интерес към четенето по-скоро би било мираж. Затова държавата трябва да насочи усилията си и да инвестира в откриването на училищни библиотеки, в назначаването на училищни библиотекари като педагогически персонал и в превръщането на училищната библиотека в център на общността и на SТЕМ центровете, в място за отдих, за провеждане на сериозни проучвания.
Третото условие за промяна на ситуацията в образователната система е свързано отново с нагласите по отношение на четенето. Четенето, разбирано като умение да превръщаш точките и чертичките от белия лист в думи и смисъл, се развива в училище. Но умението да анализираш информацията, да я съпоставиш с онова, което вече ти е известно, и да намериш решение на проблем, като приложиш знанията си, зависи от всичко, което си научил, чул, преживял преди училище. Ето защо
натискът от страна на обществото върху учителите е несправедлив –
резултатите на дванадесетокласниците всъщност зависят до голяма степен от инвестираното време в съвместно четене, достъп до книги от страна на семействата в първите години на децата им. Инвестицията на държавата в програми за подпомагане на семействата с първи книги за децата им, каквито развиват много от организациите от европейската мрежа за грамотност EURead, би била отлична дългосрочна стратегическа цел за развитие на по-грамотно общество. По-краткосрочното решение би било да се обърне внимание на детските градини и да се инвестира в програми за създаване на малки библиотеки с внимателно подбрани заглавия, които подготвят бъдещите ученици да усвоят по-лесно материала в училище и ги подготвят да се научат да четат самостоятелно.
В обобщение, ако не променим нагласите си като общество и не започнем да градим стратегия за отглеждане на функционално грамотно поколение, резултатите от националните външни оценявания, зрелостните изпити и дори международните изследвания няма да се подобрят.
-----------
*Авторката e майка на ученик в 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”. Голямата ѝ дъщеря е завършила същото училище.
Валентина Стоева е завършила НГДЕК, а после следва “Политология” и “Дипломация и международни отношения”. От 2008 г. се занимава с насърчаване на четенето сред децата. Основател е на Фондация “Детски книги” (2013) и на Фондация “Четене” (2023). Носител е на званията “Посланик на библиотеките” и “Рицар на книгата”. Докторант по специалност “Теория на четенето” в СУ “Св. Климент Охридски”.
