За 10 години, в периода 2011 - 2022 г., производството на сурово мляко е намаляло с 25,9%, а животновъдните обекти за отглеждане на едри и дребни преживни животни са намалели с над 100 хил.
Тази низходяща за българското земеделие тенденция описа в петък пред депутатите земеделският министър Кирил Вътев по време на парламентарния контрол.
Според него големият проблем пред земеделието ни през последните 30 години е, че секторите се разглеждали отделно всеки сам за себе си, а не заедно като част от една агрохранителна верига.
Министърът смята, че проблем е и липсата на кооперативи.
Ядем вносно месо пък защото в последните години всички фермери били насърчавани да изграждат фермерски кланници, което било "обратното на правилно".
Според Вътев правилният ход е две големи кланници да продават месо - една в Северна и една в Южна България. По отношение на плодовете и зеленчуците пък нужни били събирателни центрове, за да влизат в търговските вериги български продукти.
Вътев изнесе и статистика, че млякото за преработка за този 10 годишен период е нарастнало с близо 25% и достигнато 703 млн. литра. Произведените млечни продукти през 2021 г. спрямо 2011 г. бележат ръст между 11,4 и 137,4 %.
Според статистиката, изнесена от агроминистъра, за 10-годишния период закланите животни са с 11,6 по-малко - от 2,628 млн. до 2,323 млн. броя. Общият брой животински обекти за отглеждане на едри и дребни животни също бележи тенденция за спад. През 2010 г. обектите за едри животни били 150,9 хил., а през 2021 г. - 41,6 хил. Обектите за дребни животни са намалели от 195,8 на 41, 6 хил.
Намалявал и броят на животните - при едрите от 787,8 хил. на 660,7 хил. за 11 г., а при дребните от 2,453 млн. на 1,629 млн.
