- Предприятието ще обжалва пред ВКС - според изпълнителния му директор не е редно настоящите собственици да плащат за инцидент, случил се, когато е било държавно
- Мустафа Юсеинов е с медали от олимпиади, световни и европейски първенства по лека атлетика
- Затънал е в заеми след операция
“Като нямаш пари, не можеш да си здрав. Водя делата, за да ги дам за здраве. Аз съм обречен да съм инвалид”, казва 53-годишният Мустафа Юсеинов от Мадан.
Той е бивш миньор и един от най-прочутите у нас състезатели сред хората с увреждания - печелил е десетки сребърни и бронзови медали от световни, европейски първенства и олимпиади.
Обявяван е и за атлет на годината сред спортистите в инвалидни колички
Юсеинов осъди “Горубсо” да му изплати 100 хил. лв. обезщетение за страданията му от злополука в мината през 1992 г.
Окръжният съд в Смолян разпорежда предприятието да плати на Юсеинов и 50 960 лева, които той е платил за операция в клиника в Истанбул.
Мустафа е бил на 22 години, когато постъпил на работа в “Горубсо” като миньор. Преди да минат и три месеца, върху него се срутва целият таван на забой. Въпреки че е потрошен навсякъде, затисналата го земна маса го оставя жив.
Следват тежки месеци за Мустафа в болници и множество операции. С експертно решение му е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено с диагноза счупване на гръбначния стълб.
Има и няколко указания за увреждане на гръбначния мозък; синдром на долната вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6 см; дистално от ингвинални гънки, последица на фрактурата на трети поясен прешлен и увреждане на конската опашка.
През това време съпругата му Милка ражда дъщеря им Алина
Жената се грижи едновременно за обезобразения и обездвижен мъж и за рожбата им. Сега дъщеря му е ветеринарен лекар в Стара Загора, има и дете.
“Още като бях в болницата, попаднах на човек, който бе с увреждания, но спортуваше. Реших и аз да пробвам да спортувам като инвалид, но трябваше време. Бях спортувал и по-рано, но борба.
Нямаше как да продължа с нея и се насочих към лекоатлетически дисциплини - диск, гюле, копие.
След това започнах години тренировки по 2-3 часа всеки ден.
Нуждаех се от помощта на дъщеря ми, за да стигна до стадиона
в Мадан. Като поукрепнах, бутах сам количката, за да калявам ръцете си. Така постигнах резултати, и можех да се състезавам с националния отбор от 2003 г.”, разказва Мустафа.
Постепенно се научил да се справя с ежедневните неща вкъщи. Започнал и работа - за да изхранва семейството си, зареждал запалки, печел семки, ремонтирал велосипеди, поправял битови уреди и всичко, което може да се прави седнал.
Започнал да води дела в съда за страданията си от злополуката. Година след инцидента под земята миннодобивното предприятие в Мадан е осъдено да му плаща по 1500 лева месечно, но след голямата инфлация през 1997 г. парите се стопяват на смешните 1,50 лв.
“Спрях да ходя да ги вземам, не стигаха дори за един хляб. Започнах ново дело някъде преди 8 години и ги осъдих да платят към 50 хил. лева с лихвите обезщетение, но бяха за определен период от около 5 г.
Никой не искаше да поема този вид дела и намерих случайно адвокат от Стара Загора”, казва Мустафа.
През 2017 г. параолимпиецът решил да се подложи на операция в Турция, защото имало шанс да проходи. С дарителска кампания предимно в общини от региона и със средства, които изпращат негови приятели спортисти, се
събрали 25 хил. евро за клиниката в Истанбул
Най-много му помогнали жителите на двете населени места, с които е свързан животът му - Мадан и Борино.
Разходите за транспорт са поети изцяло от кмета на Мадан Фахри Молайсенов.
В клиниката го избавили от дискова херния, която го мъчела от години, и му поставили импланти за изправяне на гръбначния стълб. Със събраните от кампанията средства платил на клиниката 50 960 лева, но за рехабилитацията затънал към 30 хил. лв. в дългове.
“След операцията се чувствам по-добре, но престанах да се състезавам. Поставените импланти пречат да имам замах, за да хвърлям достатъчно добре дисковете и гюлетата. За да си в представителния тим на страната, трябват резултати, а аз нямам и е невъзможно да ги имам вече”, казва той.
Съдът взема предвид както хроничните болки от 1992 г., така и появилите се с времето в различни системи от организма му,
нуждата от приемане на медикаменти и негативното им отражение на начина на живот
и на неговото психическо състояние.
Искът, заведен през 2021 г., е за 500 хил. лв. и да се плати лечението в Турция. Съдът в Мадан го отхвърля. Окръжният съд редуцирал сумата на 100 хил. лева плюс да му бъде платена сумата за лечението в Истанбул.
“24 часа” потърси коментар от “Горубсо - Мадан”.
“Предприятието ще се възползва от правото да обжалва решението на втория въззивен състав на окръжния съд в Смолян пред Върховния касационен съд”, заяви Сергей Атанасов, изпълнителен директор на минната компания.
Според него не е редно настоящите собственици да плащат за инцидент, случил се преди 31 г., когато то е било държавно.
“Не изпитвам лоши чувства към предприятието. Имам много приятели там. Знам, че съм в тежест, но трябва да се справям някак си с живота. Ако можех да работя, щях да си осигуря нуждата от лекарства и лечение по друг начин.
В България е много трудно на хора като нас. Тази сума е да си покрия дълговете и да плащам лекарства и рехабилитации за няколко години”, обяснява с горчивина параолимпиецът. Сега
Мустафа почти не ходи на стадиона - не може да практикува
атлетическите си умения. Не е спрял със спорта напълно, играе предимно тенис на маса, след като медиците му препоръчват да намали натоварванията. Вече е участвал в открити турнири.
“Спортът е всичко за мен. Той ме държи да дишам и да съм жив”, казва мъжът. Със съдействието на община Мадан по европейска програма той работи в спортната зала и обучава деца.
“Днешните деца не искат да спортуват упорито, за да станат големи атлети. Бързо се отказват. Предпочитат телефони и компютри”, допълва Юсеинов.
Той е почетен гражданин на миньорския град заради постиженията си като атлет. Роден е в Борино. До 5-годишен е бил в дом за деца в Широка лъка и е осиновен отново в Борино.
“Вече съм сам, нито истинските родители, нито тези, които са ме осиновили, са живи”, насълзява се атлетът.
