Днес във Враца и в близкото с. Згориград отбелязват 57 години от една голяма трагедия, която все още живите и оцелели от нея жители не могат да забравят. На 1 май 1966 г. точно в 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник “Мир” във Врачанския балкан и заливат с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца.
Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история. По дългия си 7 км път тинята помита безмилостно хора, къщи и животни. На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.
Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. “Кемера”. Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за118 загинали и над 1000 останали без покрив над главата си. Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна.
Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно. Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката.
