Близо 180 млн. лв. повече ще се дадат за лекарства, а с 20% повече ще са парите за болниците. Това е разписано в проектобюджета на здравната каса за 2023 г., които бе разгледан на тристранката.
Нови политики, засилен контрол, повече пари за профилактика, а не за скъпоструващо лечение. Това бяха основните критики на бизнеса срещу проекта на бюджет на НЗОК, който бе обсъден на тристранката.
В България публичните разходи за здраве са 4,6% от БВП, а в Европа средно са 7-11%. Разходите за лекарства на българите през миналата година пък стигнали 3 млрд. лева. Българите пък доплащат за здраве около 49%, докато в ЕС е двойно по-малко - 20%. Продължава и диспропорцията в плащането на здравни вноски. Средно бизнесът плаща за здравни осигуровки по 120 лева, а държавата - 60 лева, обясни Станислав Попдончев от БСК.
Трансферите от държава за здравно-осигурителни вноски пък ще са 406 млн. лв., обясни зам.-здравната министърка Йорданка Пенкова.
Парите за здраве ще бъдат 7, 27 млрд. лв.
За болниците са предвидени 3, 268 млрд.
Няма промяна в задължителната здравноосигурителна вноска и тя остава 8%. Лекарското съсловие настояваше тя да е 12 на сто.
Повече пари са предвидени за личните лекари, като сега са 440 млн. лв., а през миналата година бяха 360 млн. За специализираната извънболнична помощ са заложени 444,7 млн. лева, като това е с почти 20% ръст от 2022 г. Леко увеличение има и при средствата, предвидени за дентална помощ. Разликата е с 25 млн. лв. като сега касата отделя 264 941 млн. лв.
