Забраната за внос на украинско зърно е в ущърб основно на преработвателите на слънчоглед. Мощностите в България многократно надхвърлят това, което страната произвежда в рамките на една стопанска година. Това заяви пред БНТ Георги Койнов, финансов директор на едно от най-големите предприятия за производство на сурово слънчогледово масло.
"Индустрията има нужда от този внос, за да може да уплътни този капацитет, в който са инвестирани стотици милиони евро през последните 10 години. България има възможност за преработка на до 3,5 млн. тона слънчоглед на годишна база за производство на слънчогледово олио. В допълнение има възможност за преработка до 700 000 тона за производство на белена ядка. България е най-голям износител на белена ядка в света", подчерта Койнов.
Допълни, че при реколта от около 2 млн. тона на година, индустрията може да се справи с още около 2 млн. тона внос.
Койнов предупреди, че има риск за фалити в бранша.
"В предишната стопанска година, която е започнала на 1 септември 2021 г. и е продължила до 31 август 2022 г. България е произвела слънчоглед близо 2 млн. тона. В същото време е бил извършен внос на още 1,4 млн. тона. Индустрията е преработила 3,15 тона в рамките на предишната стопанска година", заяви Конов, като каза, че тези стойности не са пречели на българските производители да реализират продукцията си.
Според Георги Койнов вносът на слънчоглед до април 2023 г. е наполовина спрямо предходната стопанска година, а преработката е паднала до 1,4 млн. тона. Като причина Койнов посочи решение на производителите да задържат продукцията си в очакване на по-високи цени.
По думите му няма разлика в цената на слънчогледа, внасян от Украйна, и този, произведен в България.
"Цената на слънчогледа е международна, диктува се от цените на слъногледовото олио и шрот. Няма други фактори", заяви Георги Койнов.
