- Във въртележката от избори и кратки мандати все не остава време
- Регулаторите са част от пазарлъка за кабинет, но още не са сложени на масата. А с непопълнената квота в съдебната власт страната отдавна е на ръба на конституционна криза
84 поста - едни от най-важните в държавата, продължават да висят вече втора година поради политическата криза. Това стана ясно вчера, след като председателят на 49-ото НС Росен Желязков изчете дългия списък.
Всъщност така започва вече пето поредно Народно събрание, а с всеки мандат списъкът става все по-дълъг. Но партиите не стигат до него поради въртележката от избори и липсата на разбирателство в кратките парламенти за излъчване на каквото и да е мнозинство, нужно за избора на ръководители на институции и регулаторни органи.
Единствено в 47-ото НС на масата бе поставен изборът на управител на БНБ, но партньорите в тогава управляващата коалиция “Продължаваме промяната” и “Има такъв народ” излязоха с алтернативни кандидатури. Така не само процедурата се провали, но и взриви коалицията.
Сега освен гуверньор на БНБ парламентът вече трябва да избере и двама подуправители.
В списъка на новите депутати е и изборът на шефове на Националния осигурителен институт, Сметната палата, Комисията по финансов надзор, Комисията по енергийно и водно регулиране, здравната каса. Наред са още председател и 8 членове на комисията по досиетата, шеф и други четирима на комисиите за защита на личните данни и за защита от дискриминация, също толкова и във Фискалния съвет и в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и по негово предложение на 4-ма членове и др.
Депутатите попълват регулаторни органи и държавни комисии с обикновено мнозинство - 50%+1 от присъстващите в пленарната зала.
Местата са вакантни поради изтичане на мандатите или предсрочното им прекратяване, като повечето трябваше да се изберат още през 2021 г.
Обикновено тези постове са част от пакета договорки за правителствено мнозинство. Но тъй като досега пазарлъците за кабинет не стигаха доникъде, те изобщо не бяха слагани на масата. И в момента за подобен разговор е рано, обясниха политици.
При досегашните срещи между двете големи коалиции нито се е стигало до конкретна управленска формула, нито участниците са били упълномощени да сложат като разменна монета пазарлъка за тези важни (и апетитни) постове. Паметливи припомнят колко трудно си поделиха тези кресла и при тройната коалиция, когато комисиите и БНБ бяха част от “пакета”.
Докато не стартира съдебната реформа пък, няма как да се отключи изборът на председател на КПКОНПИ, тъй като идеята е комисията да се раздели на две.
Всъщност вече две години държавата се движи по ръба на конституционна криза, тъй като не са избрани цели 11 от членовете на ВСС от парламентарната квота. Конституционният съд заседава без двама членове, не са избрани нов главен инспектор в Инспектората към ВСС и 10 души от състава му.
Поради предсрочно прекратен мандат избор трябва и за бюрото за контрол над СРС.
Националния съвет за българите в чужбина пък го има само на хартия - втора година парламентът не го създава.
Все по-вероятно става и този депутатски състав да не стигне до важните постове, след като още на първите консултации при президента с ГЕРБ се заговори за живот на 49-ото НС до началото на юни.
Нов залог - кой ще е следващият шеф на ВАС, там не може и ден повече за сегашния
Това може да забърза депутатите да излъчат квотата си във ВСС. Инспекторатът му пък е напът да изкара и пълен втори мандат, макар да има право само на един
АНА МИХОВА
Двете ключови институции на съдебната власт - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и самият съвет, отдавна са извън мандатите си. Досега в нито един от извъртелите се за 2 г. парламенти темата за избор на нови не е повдигана за обсъждане. За разлика от други важни постове в държавата, за избора на съдебните инспектори и кадровиците от ВСС трябва конституционно мнозинство - минимум 160 гласа.
“Събирането на подобна подкрепа задължително минава през обещание, че на почти всички партии в НС ще се даде възможност да вкарат свои кандидати”, прогнозира юрист. Според него на разговорите, които са се водили между двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, темата с мандатите в Темида частично е била засегната.
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова и 10-те съдебни инспектори, които по закон имат право само на един мандат, са напът да изкарат и пълен втори.
Точкова трябваше да сдаде поста още на 9 април 2020 г., а инспекторите - през март същата година. Глътка въздух даде решението на Конституционния съд от м.г., който каза, че трябва да продължат да работят, докато не се изберат нови. До питането се стигна, след като
съдиите започнаха да оспорват решенията на инспекторите с аргумента, че са нелегитимни
Именно на базата на това становище на КС продължава да работи и настоящият състав на ВСС. Преди две години имаше революционни идеи мандатът му да бъде предсрочно прекратен и да се премине към избор на нов. Това не само не стана, а той вече е 7 месеца отгоре, което досега не се е случвало никога. Съдебната система запълни своята квота от 11 души през лятото на 2022 г. Парламентът, който трябва да избере 6-има за съдийската колегия и 5-ма за прокурорската - не. Затова и посочените от колегите си магистрати не могат да встъпят в длъжност. През март тази година шестимата съдии, избрани за ВСС, изпратиха писмо до съвета, че са готови да встъпят.
Депутатите може и да се забързат в следващите месеци, защото през 2024 г. предстои ВСС да избира един от ключовите постове - председател на Върховния административен съд. Мандатът на тримата големи в Темида е фиксиран и не може да продължи и ден отгоре.
“Недопустимо е да позволим на този ВСС да избира шеф на ВАС”, коментира юрист, близък до ПП-ДБ.
Вместо в пълния си състав от 12 души Конституционният съд заседава с 10-има. Мандатите на двама от парламентарната квота изтекоха през ноември 2021-а и февруари 2022 г. Досега шефката на КС Павлина Панова е изпратила няколко писма до НС с призив народните представители да изпълнят задълженията си. Изборът е с обикновено мнозинство. Но
не е правен никакъв опит да се открие процедура
през последната година и половина. Може би и затова имена на кандидати въобще не се спрягат. В началото на 2022 г. се завъртяха тези на бившата шефка на НС Ива Митева и бившия съдия в Страсбург Здравка Калайджиева. Други пък твърдяха, че известните адвокати Даниела Доковска и Михаил Екимджиев са получили покани да се включат в надпреварата, но отказали.
Юрист прогнозира, че около КС може да се породи и друг проблем. Съдиите са с 9-годишен мандат, като на всеки 3 г. изтича на четирима от трите квоти - на президента, на парламента и на съдебната власт. И сега не е ясно тези, които бъдат избрани, колко години ще карат в КС - по закон трябва да са девет, но това може да наруши ротацията и да се получи така, че едновременно да напуснат повече от 4-ма. А законът изисква съдиите в КС да са минимум 8, за да може той да заседава.
А комисията “Антикорупция” е без титуляр от януари м.г., когато Сотир Цацаров подаде оставка. Оттогава и.д. е заместникът му Антон Славчев, чийто мандат изтича догодина. КПКОНПИ е общ приоритет, договорен между ГЕРБ и ПП-ДБ, планира се разделяне на комисията на две. Към избор на шеф няма да се премине преди приемането на закона, а дотогава вероятно и фаворитите ще се сменят. Досега се въртяха имената на Бойко Рашков и Иван Демерджиев.
Правосъдният министър Крум Зарков е готов с антикорупционния закон, който предвижда председателите на антикорупционната комисия да се сменят всяка година.
За БНБ още няма твърди кандидати, изчакват и оглеждат
Наддаването за БНБ още не е започнало, твърдят източници от парламентарните партии. Двете водещи коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ още се оглеждали за имена.
Запознати с вътрешните им процеси допускат, че може да има предварителни разговори, на които да се постигне принципно съгласие кой коя от важните институции да оглави. В тези разговори се очаква да бъдат включени и постове в международни финансови институции - например смяната на Карина Караиванова, в момента представител на България в Съвета на директорите в ЕВБР.
Сред спряганите имена за БНБ като кандидати, подкрепени от ГЕРБ, са на подуправителя Калин Христов, на бившия подуправител на централната банка Цветан Манчев, някои включват дори бившите финансови министри Симеон Дянков и Кирил Ананиев, макар за политическите наблюдатели да звучи екзотично. Други залагат на един от отличниците в служебната власт - вицепремиера Атанас Пеканов.
За възможни кандидати за шеф на Комисията за финансов надзор се завъртели имената на сегашния зам.-шеф Владимир Савов и дори на бившата зам.-шефка на финансовия регулатор Ралица Агайн. В битката за фискалния съвет най-вероятно ще се лансират отново Любомир Дацов и Юнал Тасим. Не било изключено да бъдат привлечени от различни партии Румен Гълъбинов и Бисер Манолов.
Мандатът на сегашния управител Димитър Радев изтече още през юли 2021 г. Тогава неофициално се говореше, че той отново ще се кандидатира, говореше се и за заместника му Калин Христов и Любомир Каримански, който тогава бе финансов експерт на “Има такъв народ”. В крайна сметка преди две години не се стигна до избор на нов управител, защото не остана време.
Точно преди година обаче неуспешно бе направен такъв. ИТН издигна Каримански - вече депутат от групата на Слави, от “Промяната” отговориха с Андрей Гюров. Коалицията се пропука. След изслушвания пред бюджетната комисия и сметки, че нито един от двамата кандидати не събира нужните 121 гласа, Гюров се оттегли. Така подкрепата за Каримански се оказа в ръцете на опозицията, но в крайна сметка получи единствено гласове от ДПС и своите от ИТН. След две гласувания се оказа, че от 235 депутати 59 бяха “за”, а 176 “против” и “въздържали се”.
6 месеца здравната каса без управител, бившият не успя за депутат
Шест месеца без управител стои здравната каса, след като на 13 януари предишният парламент внезапно уволни проф. Петко Салчев.
Тогава вече бе предизвестено, че животът и на този парламент ще е кратък, затова, преди да се разпуснат, депутатите от 48-ото НС промениха срока за избирането на нов управител на НЗОК от един на шест месеца с поправки в Закона за здравното осигуряване. В момента касата се ръководи от предишния подуправител Йорданка Пенкова.
Въпреки че не намериха консенсус за разрешаване на политическата криза, партиите се обединиха за освобождаването на Салчев - то стана по искане на ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и “Български възход”. Според депутатите той нарушил диалога с лекарския съюз и системно не изпълнявал задълженията си.
От съсловната организация месеци наред искаха оставката му заради парите по клинични пътеки - БЛС настояваше да се вдигнат с 18%, Салчев даваше 12. И парламентът я взе с единодушеие и след по-малко от 30 минути дебат.
Изненадващо пък бившият управител на касата се впусна в политиката - влезе в листите на “Заедно”. Формацията, основана от бившата шефка на парламента Ива Митева и колегата ѝ от групата на ИТН Любомир Каримански, обаче остана далеч под бариерата за влизане в парламента.
