С извънредните мерки правителството се надява да събере още 6 млрд. лв.
С намален данък ще останат само хляб, брашно, детски храни и книги
Цялата печалба на държавните фирми ще отиде в бюджета, държавата ще обложи с допълнителен еднократен данък енергийните фирми, ще отпадне по-ниският ДДС за някои стоки. Вдига се акцизът за електронните цигари и се връща за тока.
Тези спешни мерки, които трябва да напълнят бюджета, прие в сряда правителството, съобщи финансовата министърка Росица Велкова. Според нея с намален ДДС ще останат само хляб, брашно, детски храни, книги и вестници. Това означава, че от 1 юли
пълният размер на данъка се връща за газ и парно,
което може да доведе до поскъпването им. Акцизът за тока и природния газ пък бе отменен до 30 юни 2025 г., за да се смекчи поскъпването им.
Еднократният данък е за свръхпечалбите на енергийни фирми, които работят с нефт, газ и въглища. Той бе въведен по силата на евродиректива, като в България е 33%. От него държавата се надява да събере 2 млрд. лева, от които 700 млн. се очаква да дойдат от “Лукойл”. В облагането обаче може да бъдат включени и други фирми, ако са натрупали свръхпечалби.
Общо от всички планирани мерки държавата разчита да събере допълнително 6 млрд. лева.
Ако предложните мерки не бъдат приложени,
има риск за финансовата стабилност на държавата,
уточни Велкова. В доклад до министрите тя посочва 7 риска пред България, сред които дори възможност за промяна на курса на лева към еврото. (Кои са те - виж на долу).
На 3 април служебният кабинет ще обяви за обществено обсъждане бюджета за 2023 г. Дефицитът в него ще бъде 3%, за да се постигне това, ще се режат разходи.
Министерства и ведомства ще могат да похарчат 90% от парите си,
а капиталови разходи няма да се пренасочват за други цели. Ще се намалят и парите за инвестиции, командировки и раздути щатове.
От компаниите ще се поиска предварително деклариране на сделките по ДДС, за да се планират по-добре приходите.
Всички мерки се предприемат, за да има пари в държавата и пенсиите да могат да се индексират с 12,6% по швейцарското правило от юни, уточни Велкова.
Ръст на бюджетните заплати от 10% ще има само там, където досега те не са вдигани. За да бъдат стимулирани двете приходни агенции - НАП и митниците, ще получат увеличаване на възнагражденията с 15% при изпълнение на плановете си.
Проблемите с бюджета дошли заради значителните разходи, гласувани в различни закони от предишни парламенти, посочва в доклада Велкова. Най-много пари трябвали за увеличението на пенсии и социални плащания. Заради тях бюджетното салдо се влошавало и дефицитът можел да стигне до 7% от БВП. Освен това имало риск България да не може да осигури съфинансиране за европейските инвестиционни програми.
Седем риска пред България
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост.
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на плащания.
4. Отлагане за неопределено време на присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната.
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
БНБ успокоява - промяна на курса на лева не е възможна
Написаното в доклада на финансовия министър Росица Велкова до Министерския съвет, че може да се стигне до промяна на курса на лева към еврото, ако няма допълнителни приходи в бюджета и се стигне до свръхдефицит, предизвика остра реакция от БНБ. В становище на централната банка, изпратено до БТА, се казва, че подобни твърдения са “некомпетентни и безотговорни”.
От централната банка посочват още, че не са водени разговори с Министерството на финансите относно евентуална промяна на курса и че такава е невъзможна.
Международните валутни резерви са на най-високото си ниво за последните 30 години, посочват от БНБ. Именно с тях се обезпечават левовете в обращение и се гарантира стабилността на валутния борд.
Милен Велчев, бивш финансов министър:
Все още е възможно да се избегнат опасностите
Не съм изненадан, потвърждава се очевидното. Събираемостта на приходите не може да компенсира драстично увеличените разходи за толкова кратко време. Няма как да се харчат пари, които превишават приходите, и да не се стигне до увеличаване на дефицита и на дълговото бреме.
Служебният министър заслужава подкрепа за това, че отправя навреме предупреждение. Все още е възможно да се намалят разходи, да се преструктурират и да се избегнат тези потенциални опасности. Дано новият парламент не гласува поредния “сватбарски бюджет”, при който всеки да наддава, за да се хареса на хората, и така отново да се увеличат разходите.
Симеон Дянков, бивш финансов министър:
Мерките са добри, но трябва да спрат и помощите за бизнеса
Движението на приходите и разходите за първите два месеца на годината показва възможен годишен дефицит от 7%. Правилно е решението да се върнат на 20% всички намалени ставки на ДДС и за облагането на свръхпечалбите. Трябва да се прекратят всички енергийни помощи за бизнеса.
Такъв висок дефицит не сме имали от 1998 г., т.е. преди 25 години. Всъщност още по-големият проблем е какво следва след 2023 г., ще е нужно да се променят прогнозите и политиките за следващите две години, за което е нужно да има редовен кабинет.
Владислав Горанов, бивш финансов министър:
Ще са нужни години, за да се оправим
Не съм изненадан от изнесените данни. Те са много близки до оценките, представени от финансовото министерство през август 2022 г., а също и при представянето на т.нар. удължителен бюджет. Добре е, че служебното правителство навреме повдига този въпрос. Многократно предупреждавах, че шарлатанията при управлението на публичните финанси неминуемо дава резултат. Последиците от взетите през 2021 и 2022 г. решения, измерващи се с десетки милиарди дефицит и респективно дълг, ще се преодоляват с години.
