В България от месеци се мъчат да дадат определение, засега има само база, че това са домакинства, на които им остават под 504 лева след плащане на сметките
Европейската комисия иска помощите в следващите 7 години да се насочат приоритетно към енергийно бедните - това става ясно от промени в директивата за енергийна ефективност.
По новите текстове било постигнато съгласие с Европарламента и Съвета на ЕС и те предвиждат по-строги правила, съобщиха в петък от ЕК.
От комисията се хвалят и че е прието първо по рода си определение какво е енергийна бедност. Само че то е твърде общо. Основният вариант гласи, че енергийна бедност означава състояние, в което
домакинство няма достъп до съществени
енергийни услуги, които са в основата на един
нормален жизнен и здравен стандарт,
включително адекватно отопление, охлаждане, осветление и енергия за домакински уреди.
Конкретиката какво точно означава това е оставена на отделните държави. Смята се, че идентифицирането на енергийно бедните ще отпуши финансиране за саниране на домовете им, както и на поставянето на възобновяеми енергийни източници, за да осигури пестене.
Над дефиницията за енергийна бедност у нас се труди от месеци работна група с учени и държавни експерти. Резултат все още няма, но за база се приема, че за енергийно бедни ще се смятат тези домакинства, които остават под прага на бедността, който е 504 лева, след като си платят сметките за ток и отопление.
ЕК посочва, че енергийната ефективност е на първо място при вземане на политически решения и планиране на големи инвестиции.
Държавите от ЕС ще трябва да насърчават планове за енергийно ефективно отопление и охлаждане в големите общини с население над 45 000 души. Подкрепата на когенерации на газ, които у нас сега са с преференциални цени, ще бъде до 2030 г.
Използването на изкопаеми горива
за производство на парно ще
бъде забранено
при изграждане на нови мощности от топлофикациите.
В текстовете задължението за годишни икономии на енергия почти се удвоява. От държавите в ЕС се изисква всяка година да пестят средно 1,49% от крайното потребление до 2030 г. Настоящото ниво е 0,8%. В края на 2030 г. годишното спестяване трябва да е 1,9%.
Задължените да постигат спестяванията са търговците на ток, газ и топлинна енергия и на горива. През 2022 г. у нас крайното потребление беше 49 958 000 мегаватчаса. Сметнато в пари по сегашни средни цени
това прави към 130 млн. лв.
спестявания
за 7 години. За публичния сектор изискването за пестене е 1,9 на сто. Освен това има задължение годишно поне 3% от обществените сгради да бъдат санирани.
Фирмите с голямо потребление на енергия, което надвишава 85 тераджаула на година (23 611 мегаватчаса), се задължават да имат системи за управление. Но експерти коментират, че големият бизнес и сега има енергиен мениджмънт. В противен случай ще бъдат подложени на одит, ако годишното им потребление надвишава 2777 мегаватчаса.
За да влязат в сила промените в директивата, трябва новите текстове да бъдат одобрени от Европарламента и Съвета на ЕС.
