Опитал да замине с фалшиви документи за Истанбул
10 години след като двойният убиец Илиян Тодоров направи видеообръщение, а след това за него не се чу нищо повече, той бе задържан на летището в столицата на Узбекистан Ташкент.
Вече 37-годишният мъж, който през декември 2013 г. получи най-тежкото наказание - доживотен затвор за убийството на двама младежи пред дискотека “Соло”, е бил арестуван на 1 март. Българските власти са уведомени на 4 март, че ташкентските граничари са спипали Тодоров. Десетилетие беше дирен с червена бюлетина от Интерпол и с европейска заповед за арест.
Той се превърна в едно от най-знаковите лица на т.нар. бегълци от правосъдието,
но и в повод за законодателни промени, които да ограничат изчезването на осъдените. Илиян е вероятно осъденият беглец с най-тежка присъда. Другите популярни имена, които се скатават от затвора като Братя Галеви и Евелин Банев- Брендо, са с далеч по-скромни наказания.
В съобщението от Ташкент се казвало, че на 1 март при проверка на “изход” преди полет за Истанбул Илиян Тодоров бил спрян. Установено било, че паспортът, с който се е легитимирал, бил подправен. Заради това бил и задържан.
Със съдействието на българските власти било установено, че това е издирваният Илиян Тодоров. Прокуратурата в Узбекистан е образувала дело за използване на фалшиви документи, което предстои да се разгледа там.
Според непотвърдена информация той вече е наел елитни ташкентски адвокати. Вероятно, за да направят всичко възможно да се възпрепятства връщането му у нас.
В България Илиян го чака доживотна присъда за убийството на хокеиста Кирил Въжаров и Васил Александров, пронизани с нож пред несъществуващата вече дискотека “Соло” на метри от Съдебната палата.
Младежите са убити на 18 април 2009 г. Ранен е и приятелят им Кирил Димитров, но той оцелява.
21-годишният вратар на националния ни отбор по хокей Кирил Въжаров издъхва на място. 24-годишният му приятел Васил - на път за болницата. Два дни след касапницата е задържан Илиян. Той бил в дискотеката, която се намира на ъгъла на бул. “Витоша” и ул. “Позитано”, заедно с двама свои приятели естонци. Компанията на Илиян и тази на Въжаров, Александров и Димитров се засекли на ул. “Позитано”. Спречкали се, настанала суматоха, която продължила няколко минути. След размяната на обиди започнало блъскане на пешеходната пътека край Съдебната палата. Охранителни камари от близките сгради заснели силует с бяла риза да размахва ръце над жертвите. Това е едно от доказателствата срещу Тодоров, който единствен бил с такова облекло. А върху намерената в дома му подобна риза било открито петно от кръвта на Васил.
В един момент Въжаров и Александров се свлекли на земята. Васил имал наранявания на белия дроб и срязана аорта, смъртта му настъпила от остра кръвозагуба. При Кирил лекарите отбелязали тежки наранявания в гърба и левия бял дроб. Ножът прерязал аортата му.
Минути след мелето Илиян отпрашил с такси. Задържан е два дни по-късно. Вече е с променена външност. Косата му боядисано в русо. Оказва се, че почти до кръв е изрязал ноктите на ръцете си. Таксиметровият шофьор, който го карал, твърди, че
пътникът казал: Май наръгах един
От свидетелските показания става ясно, че само Илиян носел нож тази вечер.
Делото се гледа от съдебен състав с председател Румяна Ченалова. Близките на загиналите момчета на няколко пъти искат отвод на състава. Ченалова веднъж пуска Илиян под домашен арест, но апелативният съд го връща в затвора.
На 9 декември 2011 г. Тодоров е оправдан. На особено мнение е младши съдията.
Според Ченалова нямало доказателства, че той е убиецът
И така след две години и осем месеца Тодоров е пуснат от затвора и се прибира в дома си в Перник. После се оказва, че се бил преместил в Пловдив, където е последната му адресна регистрация. Няколко дни по-късно на допълнително съдебно заседание съдът отхвърля и гражданските искове на близките на убитите момчета на обща стойност 850 хил. лева. Това става на 23 декември 2011 г. Това е последният ден, в който Илиян се появява публично.
Близо година по-късно делото тръгва в Софийския апелативен съд. По онова време законът не задължава подсъдимите да ходят на делата пред втората инстанция. По-късно е променено и сега присъствието им е задължително. Затова и не е ясно кога точно е избягал Илиян.
Делото претърпява обрат в апелативния съд, който назначава допълнителни експертизи и осъжда Илиян на доживотен затвор. Съдиите обаче не променят мярката му за неотклонение и той остава на свобода.
На 4 декември 2013 г. Върховният касационен съд потвърждава доживотната присъда
Илиян трябва да влезе до три дни в затвора. Съдебната охрана и полицията го търсят на последния му адрес в Пловдив. От него няма и следа. Вместо това пуска видео в ютюб, на което е с тъмни очила.
Нарича получената присъда “несправедливост, плод на политическа поръчка и стремеж да бъде оправдано общественото очакване по случая.”
Във видеото твърди, че на мястото на престъплението е имало друг човек, който е истинският убиец на младежите.
Оттогава за него не се знаеше нищо. До 1 март тази година. А бившата вече съдийка Ченалова беше обвинена, че е забавила пращането на протеста срещу оправдателната присъда. Тя беше оправдана на две инстанции.
Отдел “Международен” при Върховната касационна прокуратура (ВКП) поддържа постоянна комуникация с Главната прокуратура на Узбекистан чрез дирекция “Международно оперативно сътрудничество” при МВР, казаха в понеделник от държавното обвинение.
Предстои да бъдат изпратени документи за екстрадиция съгласно сключен договор между България и Узбекистан, подписан през 2004 г.
Главният прокурор Иван Гешев е поискал официална видеоконферентна връзка с главния прокурор на Узбекистан Нигматила Юлдашев.
