Ще породи и несигурност и енергийната зависимост, казва юристът, който е член на борда на "ТЕЦ Марица 3"
- Г-н Семерджиев, в "ТЕЦ Марица 3" смятате ли да използвате въглищата максимално дълго, или по-скоро ще се ориентирате към замяната им с алтернативни горива?
- Следваме тенденцията в Европа и със сигурност сме наясно, че трябва да предприемем стъпки за постепенно редуциране на използването на въглища.
Да, процесът ще е дълъг и ще струва не само изключително много пари, а и ще коства изключително много работа и усилия, но нямаме избор. Ще използваме въглища, докато имаме разрешение. Знаете, че сега се водят преговори на ниво Европейска комисия да ни бъде позволено да използваме въглища до 2038 година, но това съвсем не означава, че ако успеем да извършим енергийната трансформация по-скоро, няма да ги премахнем по-бързо.
Важно е българите да знаят, че колкото и много да са противниците на въглищата, именно това гориво ни осигурява енергийна независимост и поносими цени на електрическата енергия. България разполага с достатъчно залежи на въглища и не се налага да внася от чужбина, което е голям плюс. Всички видяхме какво стана с природния газ през миналата година. Никой в Европа не знаеше дали въобще ще се намери природен газ, дори не ставаше въпрос за цената, а въобще за снабдяването с достатъчни количества.
Няма нищо по-хубаво и по-сигурно от това да разчитаме на собствените си природни богатства и да ги използваме рационално!
- Понеже споменахте, че се водят преговори за удължаване на периода за използване на въглищата до 2038 година. Какво смятате, че би се случило, ако Европа не ни позволи промяната и се наложи да се откажем от въглищата до 2026 година?
- Ако се стигне до принудително затваряне на въглищни ТЕЦ до 2026, ни чака несигурност, енергийна зависимост и сериозно поскъпване на електрическата енергия. Докато не си осигурим достатъчно надеждни източници на енергия, вероятно ще се наложи да изпитваме и неудобството от режим на тока поради недостига, който ще възникне.
- Какви са амбициите ви за развитието на "ТЕЦ Марица 3"?
- Амбициите на ръководството на "ТЕЦ Марица 3" са свързани с плавна трансформация на горивния микс и създаването на по-екологично производство. Надявам се изпълнението на всички инвестиционни проекти да доведе и до значително разрастване на дружеството и да спомогнем за намаляване на безработицата в района, която е изключително сериозен проблем.
Да си призная, винаги съм искал Димитровград да стане поредният топлофициран град в България и за това ще предприемем необходимите стъпки, макар и да знаем колко трудно и скъпо е това да се случи. Все пак с общи усилия и много упоритост можем да постигнем всичко, дори и това, което в момента ни се струва невъзможно.
- Как си представяте трансформацията на централата?
- Все още стратегията за пълна трансформация е в процес на структуриране. Първата стъпка за диверсификация на горивния микс в "ТЕЦ Марица 3" ще бъде въвеждането на биогаз в горивния микс.
- Какъв е този биогаз? Има ли общо с природния газ?
- Не, няма нищо общо. Биогазът се получава от биомаса т.е. от газифициране на слама, костилки, пелети и други подобни.
- Защо не използвате тези горива в чистата им форма, а трябва да се газифицират?
- Опитът показва, че използването на биогаз, а не на биомаса в чистата и форма, води до значително повишение на ефективността на самия процес и поради тази причина се насочихме към това гориво.
- Много ваши колеги неведнъж са обяснявали, че огромно перо в производствените разходи на всяка въглищна ТЕЦ са въглеродните емисии. Трябва ли да се закупуват въглеродни емисии при използването на биогаз?
- Не, не е необходимо, тъй като при използването на биомаса и биогаз не се отделят въглеродни емисии. Когато биогазът бъде включен в горивния микс съответно ще намалим количествата използвани въглища, а оттам ще се намалят и необходимите количества емисии, което ще се отрази положително на производствените ни разходи.
- Какъв ще е ефектът, ако останете на въглища и не предприемате стъпки за декарбонизация? Колко ще издържите да плащате тези емисии?
- Няма как да направя подобна сметка, защото цените на въглеродните емисии са динамични. Може сутринта да са 95 евро за тон, а до вечерта да станат 85 евро за тон. Едно дружество потребява стотици хиляди въглища за година. Нали се сещате дори тези 10 евро каква огромна разлика във финансово отношение правят.
Повишението на цената на въглеродните емисии без предприемане на стъпки за намаляване на количествата, които трябва да бъдат закупени от българските тецове, ще доведе до значително повишаване на цената на енергията, но все пак в този случай правителството вероятно изкуствено би регулирало цената и загубите на ТЕЦ не биха се отразили директно в сметките на гражданите. Загубите на частните дружества са си за наша сметка. Няма от кого да бъдат покрити.
В обобщение мога да кажа, че вариантите за тецовете на въглища са 2. Първият е пътят, по който и ние сме тръгнали е да се инвестира, за да се заменят постепенно горивата с по-екологични. Това ще запази цените на близки нива, но задължително трябва да изграждаме и още пречиствателни съоръжения.
Другият сценарий е да не се предприемат подобни стъпки, но така цената на електрическата енергия, продавана от тези централи ще става все по-висока и вероятно дружествата постепенно ще фалират.
