Турция има много сериозна национална школа в сеизмичното инженерство, след земетресенията от 1999 г. те напреднаха доста, тук ние изоставаме от нашите съседи много сериозно, заяви в "Денят започва" проф. Димитър Кисляков, ръководител на Катедра "Хидротехника и хидромелиорации" в УАСГ.
Сгради, строени преди 100 години, естествено са по-уязвими при земетресения от сгради, които са построени съгласно нормативната уредба, обясни той.
"У нас за определени категории строежи по ЗУТ все още се ползва нашия сеизмичен правилник от 2012 г., но евронормите са си навлезли в страната и се прилагат.
Опитваме се да обясним, че магнитуда е мярка за енергия, отделена при земетресението. Ние не работим с магнитуд по Рихтер, ние работим по други скали".
Проектът на саниране по енергийна ефективност не включва конструктивно саниране, подчертава професорът. "Като облечеш една сграда със стиропор, енергийната ѝ ефективност се увеличава, но това по никакъв начин не влияе на конструктивността", допълва той.
Япония е най-добрия пример, но и без конкретен такъв специалистите у нас знаят какво и как да се направи, каза още Кисляков, като допълни, че българската школа за сеизмично инженерство може да бъде възстановена и да се развие много. Там също така след всяко голямо събитие или кратък период от време нормативната уредба се актуализира, подчертава Кисляков, а и Япония тренира добре народа си за бедствия.
