Министър убеден, че тецовете ще работят поне още 7 години
В енергийна криза и в процес на декарбонизация България няма енергийна стратегия, а прилича на човек, който в тъмна стая търси ключа за осветление - така премиерът обясни защо я прави служебно правителство
Над 46 млрд. евро ще струват новите централи, които ще заменят въглищните в България до 2053 г. Още 19,15 млрд. евро се предвиждат за електролизьори, системи за съхранение на енергия, дигитализация и развитие на мрежата и за алтернативни горива за централите.
Това предвижда проект на енергийна стратегия, представена във вторник от ресорния министър Росен Христов. На събитието дойдоха президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев, експерти, синдикати, работодатели, както и депутати от енергийната комисия.
Както “24 часа” вече писа, стратегията предвижда изграждане на 2000 мегавата ядрени мощности на площадката на АЕЦ “Белене” с цена от 10 млрд. евро. Други два блока трябва да има в АЕЦ “Козлодуй”, които ще струват 12 млрд. (Какво ще се строи и какъв микс от енергия ще се прави - виж таблицата.)
Прогнозират се 12 000 мегавата
соларни централи до 2053 година
за 12 млрд. евро и още 4000 мегавата вятърни паркове за 6,4 млрд. евро. Два веца на река Дунав общо за 800 мегавата ще струват 5 млрд. евро, за вецовете “Горна Арда” и “Места” - съответно 255 млн. и 450 млн. евро.
Ремонт и разширение на ПАВЕЦ “Чаира” с язовир “Яденица” ще струва 200 млн. евро. Предвиждат се 1000 мегавата нови ПАВЕЦ.
Росен Христов заяви още, че според разчетите към 2030 г. се очаква намаляване с 58% на емисиите, сравнено с базовата 1990 г., което е преизпълнение на европейските цели. Пълната декарбонизация я постигаме към 2038 г., твърди Христов.
По думите на министъра страната ни няма да спира въглищните си централи поне до 2030 г. След това поетапно те ще намаляват работата си, за да престанат да действат през 2038-а. Относно ядрените отпадъци Христов бе категоричен, че имаме капацитет за следващите 50 г. да се съхранява отработеното гориво, а има и проект за разширение на хранилището.
Преди представянето на стратегията президентът Румен Радев коментира, че служебно правителство прави стратегия, защото трябва да се излезе от безвремието и да се вземе решение, а не 100 пъти да спираме и пускаме проекта за ядрени мощности, да се чудим за батериите и зеления водород. Държавният глава акцентира на договора с “Боташ” за капацитети на терминалите на Турция за втечнен газ и в преносната им мрежа.
“Колкото и да го обясняваме,
някои от мисълта за Путин не
могат да видят България”,
коментира президентът по повод твърденията, че това е договор за руски газ.
В енергийна криза и в процес на декарбонизация България няма енергийна стратегия, а прилича на човек, който в тъмна стая търси ключа за осветление. Така премиерът Гълъб Донев обоснова защо служебният кабинет предлага стратегическа визия за енергетиката в следващите 30 г. Той съобщи, че при работата по този документ са се
ползвали най-модерните
методи за енергийно моделиране
За работещите в Маришкия комплекс шефът на КНСБ Пламен Димитров поиска два проекта, които да влязат в енергийната стратегия. Единият е хората да бъдат наети в предприятие, което с 1000 мегавата солар да произвежда 150 хил. тона зелен водород ежегодно. Това можело да се направи до 2030 г. Второто предложение гласи виртуална фотоволтаична централа за работещи и живеещи в региона на мините в комплекса.
ДПС подкрепя двата веца на река Дунав при Никопол и Силистра, заяви зам.-председателят на енергийната комисия Рамадан Аталай. Според Владимир Табутов от ПП обаче страната ни трябвало да си поставя по-амбициозни цели за изграждане на ВЕИ, съхранение на електроенергия и електромобили. Министърът му отговори, че един от проектите предвижда изграждането на 300 зарядни станции. Радослав Рибарски от ПП също поиска повече пари за батерии за съхранение на ток. Според Христов 95% от електроенергията в света се съхранява с ПАВЕЦ. Съхраненото чрез батерии бил най-мръсният начин заради лития и други редки метали, които се използват.
