Историята на най-гледаната българска
театрална постановка - от 1904 г. - до
2004 г., когато Морфов поставя своята
версия
На 21 януари ще се играе първото за година представление на “Хъшове”. То ще бъде под номер 321.
След известно отсъствие емблематичният спектакъл на Александър Морфов се върна на сцената на Народния театър на 10 септември 2022 г. С възгласа на героите му - “Да живее България!”, той отново наелектризира и вдигна на крака публиката в салона.
Зрителите видяха не само познатите герои и култови реплики, но и чисто нови попълнения и непоставяни досега епизоди. В спектакъла участват едни от най-харесваните актьори от трупата на Народния театър: Валери Йорданов, Руси Чанев, Деян Донков, Валентин Ганев, Дарин и Деян Ангелови, Рени Врангова, Иван Юруков и др.
В началото на октомври в Народния театър възникна вътрешен конфликт. За него “24 часа” ви информираше най-подробно. Тук ще ви разкажем за историята на Вазовата пиеса.
Пиесата има дълъг и пребогат сценичен живот. С нея през 1904 г. е открит с представление на “Хъшове” Поставяна е още пет пъти: през 1907 г. от Иван Попов, през 1931 г. от Хрисан Цанков (бащата на режисьора Вили Цанков - бел. авт.) и три пъти от проф. Кръстьо Мирски - през 1946-а, 1963-а и 1976 г.
В техните постановки през годините играят актьори колоси като Кръстьо Сарафов, Иван Попов, Владимир Трандафилов, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Любомир Кабакчиев, Стефан Гецов, Георги Георгиев-Гец и др.
Десетилетия се говори за изпълнението на Константин Кисимов като Странджата. Днес някои критици казват, че Руси Чанев е не по-малко уникален в този образ.
Няма друг театрален спектакъл с такова дълголетие - 18 години, ( с известни прексъвания) без да губи зрителския си интерес. Представленията са винаги при пълен салон.
Сегашната интерпретация на безсмъртната творба на Вазов е дело на режисьора Александър Морфов. Негова е постановката и музикалното оформление. Освен “Немили-недраги” в постановката са ползвани и текстове на Христо Ботев и спомените на Христо Македонски. Драматург е Константин Илиев.
В “Немили-недраги” хъшовете са Странджата, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката, Дерибеев и присъеденилият се Бръчков. .
Във версията на Морфов са още и Димитрото, Петър, Павел, Васил, бащата на Бръчков. Както и румънски полицай, хотелиер, чиновник и граждани на Браила. В началото през 2004 г. на сцената са привикани всички млади сили на Народния театър, плюс подкрепления. За ролята на Странджата е поканен Руси Чанев.
По време на дългия сценичен живот много от актьорите влизат в различни роли. Сам Морфов облича костюмите на някои от героите. След смъртта на Чочо Попйорданов той поема ролята му на Македонски. Докато играе Дерибеев, Мутафчиев получава инсулт и Морфов поема неговата роля.
Най-многофункционален в спектакъла е Деян Донков. Той играе последователно Македонски, Дерибеев, Христо Б. Петков, Попчето и Хаджият. Най-много актьори се изреждат да играят ролята на Христо Б. Петков, който, както вече сте се досетили, е Христо Ботев. Започва Владимир Карамазов, после са Юлиян Вергов, Александър Морфов, Деян Донков, Иван Юруков и Леарт Докле.
Други от актьорите се издигат в кариерата си и напускат представлението. Димитър Рачков е в мижавата роля келнер. Тя съвсем му отеснява, след като става суперзвезда и той си тръгва.
Заради много ангажименти отбора напуска и Захари Бахаров, който е в ролята на Попчето. От една година Пламен Пеев (Димитрото) живее при руската си булка в Москва. Евгени Будинов избра депутатството пред “Хъшове”, но пребиваването в Народното събрание от групата на ГЕРБ не продължи дълго.
Верни на “Хъшове” остават и досега Валери Йорданов (Бръчков), Валентин Ганев (Владиков), Валентин Танев (Хаджият), близнаците Ангелови като Петър и Павел...
Хъшовете, които гладуват и мизерстват в Браила, решават да направят представление по пиесата “Изгубена Станка” от Илия Блъсков. Идеята е с парите от билетите да купят оръжие и с него да подготовят чета, която да премине Дунава, да убие Абдул Азис и да освободи поробената родина.
Представлението преминава бляскаво, зрителите - българи в Браила, ги аплодират горещо, но... събраните пари за оръжие са изпити по най-юнашки начин.
Както иронично пише Иван Вазов в “Немили-недраги” - “Абдул Азис беше спасен...
По повод 10-годишнината на спектакъла режисьорът Александър Морфов казва: “Действието в Хъшове” не се развива в България. Това е ситуация, в която човек се намира на границите на своята морална издръжливост, когато се подлагат на изпитание устоите на личността. Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения - положителни и отрицателни, нищожни и велики, да няма еднозначно поведение. Във всяка една ситуация те са и подлеци, и герои едновременно. Много трудно е да избереш кой да оцелее - ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Не е сблъсък на отделни характери, това е сблъсък между човека и съдбата.”
Първото представление на “Хъшове” е през 1894 г. В ролята на Македонски е големият актьор Иван Попов. Вазов е вложил в образа на този колоритен хъш силен комедиен елемент. Той изкъсо следи репетициите и постоянно внася нови изменения в отделните роли и дори прибавя цели действия и монолози. Тези допълнения доста затрудняват артистите, особено в последните репетиции.
“Само тези думи жъ прибавите и повече няма да ви измъчвам”, казва любезно на сопотския си диалект Вазов на артистите. Но два дни преди генералната репетиция той носи нов монолог на Македонски в първото действие и цяло ново “явление” във второто действие. “Г-н Вазов - протестира Иван Попов, - времето е кратко, кога ще успея да го науча?! Моля ви се, оставете вече тези прибавки!”.
“Няма вече, няма! - кротко отвръща Вазов. - Второто действие ми се видя много сухо без Македонски. Ти жъ го направиш добре...”
“Няма що, съгласих се и понеже с голяма любов се бяхме отдали на разучаването на тази интересна и с високопатриотически дух пиеса, още същата вечер започнах да разучавам новите прибавки”, разказва след години актьорът.
След премиерата на “Хъшове” в броя си от 11 октомври 1894 г. вестник “Мир” публикува следната бележка: “Представлението имаше, както впрочем се очакваше, бляскав успех. То беше един рядък триумф на театралната трупа “Сълза и смях” и един празник за публиката, която препълваше театъра. Рядко се е виждало такова голямо стечение на народ на това място; рядко вниманието и погледите са били тъй неотразимо приковани в сцената от първото дигане на завесата до последното ѝ падание...
При свършване на представлението публиката аплодира твърде горещо актьорите, които така бидоха справедливо наградени за усилията си. Авторът на драмата г-н Ив. Вазов приемаше отвсякъде знакове на горещо съчувствие и приветствувания; видяхме даже някои млади хора, че идяха да му целуват ръката, за да изкажат признателността си за усладата, която им достави. Той биде извикан и на сцената и поздравен от възхитени и нескончаеми ръкопляскания на публиката и дигнат на ръце от трупата. ”Реалното историческо време на повестта “Немили-недраги” обхваща началото на 70-те години и лятото и есента на 1876 г.
Това време почти точно съвпада с пребиваването на Иван Вазов сред българските хъшове в Браила през 1870-1871 г. и в Букурещ в 1876 г. Тогава поетът е принуден два пъти да напусне родния си град Сопот, за да се спаси от гоненията на турците.
В автобиографията си Вазов пише: “В Браила без средства, безпомощен, немил-недраг слязох в един хотел, който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, знаменосеца. Тая епоха от живота ми аз описах много подробно в романа си “Немили-Недраги” и в “Хъшове”, гдето сам съм се изобразил под името на младия поет Бръчков...”
През 1896 г. Вазов е в Букурещ и посещава всичките скъпи за него место. Отива да види парка Чешмеджиу, минава по улица “Интрария Росети”, която си е все същата, както и преди 20 г. Влиза в малката стаичка, в която прекарва без огън и топлина зимата на 1876 г.
НАГРАДИТЕ
2005 г.
Награда “Икар” за режисура на Александър Морфов: “За майсторско техническо осъществяване на спектакъл”.
2005 г. “Аскеер” за водеща мъжка роля на Валери Йорданов.
“Аскеер” за режисура и за най-добро представление на Александър Морфов.
2004-2005 г.
“Иван Димов” за млади български таланти. Валери Йорданов за ролята на Бръчков
2005 г.
Годишната награда за култура на столичната община - на Александър Морфов за спектакъла “Хъшове”.
2006 г.
Фестивал “Друмеви театрални празници и нова българска драма” - Шумен.
За режисура на Александър Морфов. За сценографи на Елена Иванова. За най-добра мъжка роля на Валентин Ганев.
Досега спектакълът "Хъшове" е бил на гастроли в Скопие, Санк-Петербург, Москва и Букурещ.
При гостуванията си в чужбина се налага да се намери адекватен превод на заглавието. Оказва се, че думата “хъш” не същестува в другите езици. Най-близка е до думата “изгнаник”.
