- В правната комисия часове обсъждаха 6 проекта за промени в НПК и съдебния закон
- Шефът на следствието Сарафов предупреди, че ще ги атакуват в Конституционния съд
- Министър Крум Зарков чувал 14 години едни и същи аргументи
- Заседанието продължава следваща сряда с изслушване на Гешев и дебат между депутатите
Да се решава отговорно, а не набързо. Затова призова депутатите от правната комисия професорът по наказателно право Пламен Панайотов. В сряда народните представители си бяха поставили амбициозната задача да разгледат на първо четене шест проекта за промени в НПК и съдебния закон, включително и механизма за разследване на главния прокурор. На заседанието бяха поканени учени, кадровици от Висшия съдебен съвет (ВСС), зам.-главните прокурори, адвокати, юристи от неправителствения сектор. За да се подчертае важността, заседанието беше открито от шефа на парламента Вежди Рашидов.
“В тази политическа ситуация се намираме в особено положение - като между чума и холера, от една страна, да гласуваме набързо едни закони, а от друга - ако ги подложим на дълго обсъждане, ще кажат, че саботираме плана за устойчивост”, призна шефът на правната комисия Радомир Чолаков.
Начинът на разследването на обвинител №1 и неговите заместници е залегнало в плана. Проектът е на правосъдното министерство. Предлага се наказателен съдия да разследва главния прокурор, а друг съдия да го контролира. Освен това главният прокурор ще бъде освобождаван и избиран с 13 гласа, а не със 17, а шефовете на ВКС и ВАС с двойно съдийско мнозинство.
“14 години България е критикувана за това, че не е създала механизъм за контрол на главния прокурор”, припомни правосъдният министър Крум Зарков. За първи път по делото “Колеви срещу България” през 2009 г. “Ако не приемем този законопроект,
осъжданията в
Страсбург ще
продължат”,
предупреди той.
Друг важен момент в проекта на министерството е, че се дава възможност отказите на прокуратурата да образува дело да бъдат обжалвани в съда. Друга промяна, за която министърът призна, че ще предизвика дискусия, е парламентът да не предлага за ВСС действащи магистрати.
“Възраждане” представиха два проекта за промени в съдебния закон и НПК. Според тях следствието трябва да излезе от прокуратурата, а шефът на националното следствие да разследва главния прокурор.
Проект за промени в НПК, чийто автор е основно Бойко Рашков, имаха и от “Продължаваме промяната”. В него се дава по-голяма свобода на разследващите полицаи - да искат от съда разрешение за СРС и за претърсване без прокурор. Според Рашков така щял да се намали формализмът в процеса. Той определи присъствието на прокурорите на дискусията като “дошли да защитават началника си”.
Проект има и Надежда Йорданова от “Демократична България”. В него се предлага да се ограничи до 6 месеца командироването на прокурорите.
Очаквано на фокус бяха текстовете, свързани с механизма за разследване на главния прокурор.
“Аз и мои колеги сме готови да окажем експертна помощ, стига да сме наясно докъде стига обединението на политическите сили”, увери депутатите проф. Панайтов. Това стана в отговор на питане на Радомир Чолаков дали акaдемичната общност ще помогне. Проф. Панайотов добави, че водеща трябва да е политическата воля.
Представителите на ВСС, начело с представляващия съвета Боян Магдалинчев, критикуваха проекта на правосъдното министерство. Това не е изненада, защото ВСС вече изрази отрицателно становище.
“Обжалването на всички прокурорски откази ще увеличи натовареността на съдилищата. Годишно има по 120 хиляди отказа”, обяви Цветинка Пашкунова от Съдийската колегия. Вероника Имова от същата колегия поздрави правосъдното министерство за “колосалната работа”, която са извършили.
Според нея създаването на фигурата на прокурора, който ще разследва главния, създава извънредност на разследването. Тя попита и кой ще сезира председателя на Наказателната колегия на ВКС, който поставя началото на процедурата. Вероника Имова, която преди да отиде във ВСС, беше съдийка във ВКС, критикува и текста, според който Прокурорската колегия трябва да назначи разследващия прокурор. И допълни, че колегията се превръщала в гумен печат.
“Императивно да се казва как ще гласува ВСС, е противоконституционно”, добави Огнян Дамянов от ВСС. Той призова
парламента да попълни
парламентарната
квота на ВСС,
а не да променя правилата по средата на процедурата. Същото поиска и зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.
“Познавам Крум Зарков като брилянтен оратор и изключителен юрист, но дори и неговото красноречие не може да скрие, че този законопрoeкт е противоконституционен, явно екипът му е слаб”, включи се в дебата и зам.-главният прокурор Борислав Сарафов. “Предлагат се закони, написани на коляно”, заключи той.
“Това не е моят екип, а на Министерството на правосъдието, които не са по-малки професионалисти от вас. 14 г. се натъкваме на аргументите, които сега ни сервирате, всеки път стигаме дотук”, отговори му Зарков.
След пет часа и половина изказвания на представителите на институциите шефът на правната комисия Радомир Чолаков предложи заседанието да се отложи и да продължи другата сряда. Имало и искане на главния прокурор да бъде изслушан и да изрази становище. Чолаков добави, че трябва предложенията, които са били чути от професионалната общност, да бъдат осмислени.
Против бяха Милен Матеев и Мирослав Иванов от "Продължаваме промяната" и Надежда Йорданова от "Демократична България".
Бранимир Балачев от ГЕРБ пък каза, че си бил записал над 20 въпроса и ако тръгнел да говори, щяло да отнеме час и половина.
Малко преди 21 часа с 16 гласа "за" правната комисия реши да продължи заседанието другата сряда.
