Тръбата ще позволи рафинерията у нас да работи не само с руски нефт, трябва да е готова до края на 2024 г.
България и Гърция ще разменят газ и заедно ще строят тръба, по която да може неруски нефт да стига да рафинерията в Бургас. Това реши служебното правителство в сряда.
Срещу слотове за разтоварване на втечнен газ на терминала на остров Ревитуса България ще даде право на Гърция да складира газ в хранилището в Чирен. Споразумението за това трябва да бъде подписано между енергийните министерства на двете държави. България ще може да разтоварва 2 млн. мегаватчаса газ, а предоставя в Чирен капацитет на Гърция от 700 000 хил. мегаватчаса.
Меморандумът ще бъде сключен в изпълнение на регламент на ЕС, според който
всяка държава, която няма хранилище, може
да ползва такова в друга страна,
където да поддържа стратегически резерви от 15% от годишното си потребление.
Един или повече гръцки доставчици на националната система за пренос на природен газ, управлявана от DESFA, трябва да се регистрират като потребители на българската преносна система. Така те ще могат да резервират капацитет в подземното газово хранилище в Чирен.
Слотове и капацитет за съхранение и регазификация от терминали в Гърция могат да бъдат резервирани от един или повече български доставчици. Те ще използват втечнен газ за снабдяване на крайните потребители в България.
Служебният кабинет даде зелена светлина и за петролопровода от Александруполис до Бургас. Това става пак с меморандум между енергийните министерства на България и Гърция.
В интервю за “24 часа” министърът на енергетиката Росен Христов бе заявил, че гърците са съгласни със строителството на нефтопровода и меморандумът в скоро време ще бъде подписан. В сряда от Министерството на енергетиката заявиха, че след приемането му от кабинета, остава организационната част на парафирането му от двете страни.
Предвижда се създаването на специална работна група, която ще извърши предварителни проучвания, ще изследва възможностите за структуриране на проект и ще анализира вариантите за неговото финансиране. Тръбата трябва да е построена до края на 2024 г.
Министърът на регионалното развитие Иван Шишков е настоял и за създаване на наша работна група, за да се преодоляват по-бързо етапите на строителство на наша територия, казаха участници в заседанието.
Срокът за завършване на нефтопровода е съобразен с това, че в края на 2024 г. изтича разрешението, дадено от ЕС, България да получава руски нефт. След това рафинерията в Бургас, която е на “Лукойл”, трябва да работи с друга суровина.
Проектът за нефтопровод между България и Гърция съществува повече от 10 години
Първоначално бе замислен за доставката на руски нефт от Бургас до Александруполис, за да заобикаля Босфора и Дарданелите. След референдум през 2009 г. в Поморие, който не пожела петролопровода, през 2011 г. България се отказа от проекта и беше прекратено споразумението между страната ни, Русия и Гърция, подписано през 2007 г. Окончателното прекратяване на договорката за строежа на тръбата стана в началото на 2013 г., но тогава Москва и Атина отказаха да закрият регистрираната в Амстердам съвместна компания “Транс Болкан Пайплайн”, в която 51% държаха руските “Роснефт”, “Транснефт” и “Газпромнефт”.
Стигна се дотам България да заведе дело, а през 2016 г. оттегли иска, защото дружеството можело да се използва за бъдещи проекти между България и Гърция, свързани с енергетиката.
Българската компания, която държи акциите в “Транс Болкан Пайаплайн" е “Проектна компания Бургас–Александруполис БГ”. В нея по 50% имаха държавните фирми “Техноекспортстрой” и “Булгаргаз холдинг”. Неин принципал беше министърът на финансите. Въпреки излизането на България от проекта тя продължи да съществува до 2020 г.
По данни за 2019 г. капиталът и е 24,79 млн. лева, формирана от дейността през предходните години. Загубата от текуща дейност е 16,2 млн. лв. Активите на компанията към този момент са за общо 484 000 лева в банкови сметки.
От “Лукойл Нефтохим” също
подкрепят изграждането на тръбата,
която да доставя на рафинерията неруски петрол. Реализацията му от държавата или от държавно-частно партньорство било подходящо решение, с което щяло да се избегнат доставките по море на суровина извън Русия.
