България ще получи финансова помощ от ЕК за разяснителна кампания за влизането в еврозоната
2,9% от прогнозния БВП се очаква да бъде бюджетният дефицит за изминалата 2022 г. Това показват данни на финансовото министерство.
Това дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към еврозоната, посочват от ведомството. Един от критериите за приемането на еврото е именно бюджетен дефицит до 3%.
България покрива три от четирите икономически изисквания
- другите две, на които отговаряме, са стабилност на валутните курсове, тъй като левът е фиксиран към еврото, както и дългосрочни лихвени проценти. Единственият критерий, на който не отговаряме, е този за ценовата стабилност, или нивото на инфлация. По принцип изискването е за 2%, докато у нас тя е близо 17%. Очаква се обаче този показател да остане на заден план в решението на ЕК заради икономическата криза.
България има и готова комуникационна стратегия за въвеждането на еврото, но засега няма предвидени средства в бюджета на Министерството на финансите, с които тя да се финансира. ЕК обаче има практика да подпомага всички държави, които чакат за влизане в еврозоната. Точният размер на помощта за България предстои да се уточни.
Това става ясно от отговор на служебната финансова министърка Росица Велкова на въпрос на депутата Костадин Костадинов.
Информационната кампания е насочена към предоставянето на точна, достъпна, разбираема и всеобхватна информация за въвеждането на еврото.
Имаме много техническа работа и паралелно с нея да направим разяснителна и информационна кампания, която да отговори на всички възникнали въпроси, с акцент върху мерките за защита на потребителите, коментира наскоро Велкова.
Относно направеното проучване за нагласите на хората за еврото, което показа, че само 35% подкрепят въвеждането му, министърката е убедена, че ако хората имат повече информация, щели да харесат еврото и да отпаднат притесненията им.
Въпреки че бюджетният дефицит за миналата година е достатъчен за приемането ни в еврозоната,
очакванията за огромно преизпълнение на приходите от данъци не са се оправдали,
посочват от финансовото министерство. Прогнозният БВП за 2022 г. беше увеличен с над 11 млрд. лв. с актуализацията на бюджета през юли. Превишението на приходите над заложеното обаче е само 2,1 на сто и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове, от социално- и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети.
“Параметрите по изпълнението на приходите са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години”, е заключението на министерството.
Общо приходите са в размер на 64,7 млрд. лв. В тях са включени и 3,8 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер за компенсация на високите цени на тока на свободния пазар. Данъчно-осигурителните приходи са 46,6 млрд. лв., което е с 1,1 на сто над заложеното в разчетите, а данъчните - 31,6 млрд. лв.
Разходите по консолидираната фискална програма, от друга страна, са в размер на 62,9 млрд. лв. Изпълнението им е на 95,6% от заложените. От тях се изключват 3,3 млрд. лв. разходи с еднократен извънреден характер за компенсации към небитовите потребители на електрическа енергия.
От финансовото министерство посочват, че
усвояването на европейските фондове е слабо,
най-вече на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост - по него през декември получихме 2,7 млрд. лв., но ефективно усвоени са едва 0,1 млрд. лв.
По-ниско от планираното е и изпълнението на инвестиционната програма, заложена в бюджета, която ще се измести за следващите години. Това, от една страна, подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга, води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Наличностите на фискалния резерв към 31 декември 2022 г. в БНБ и банки се прогнозира да бъдат в размер на 11,9 млрд. лв. Оценката за вземанията от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други е в размер на 1 млрд. лв. Към края на декември централният бюджет е използвал 4,1 млрд. лв. за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния резерв, които са на други бюджетни системи.
Европейската валута със силен старт за новата година
В началото на новата година еврото отбелязва движение във възходяща посока спрямо долара и достига стойности от малко под 1,07 долара на фона на търговия с малки обеми, съобщиха германски финансови издания.
В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1,0698 долара, или почти колкото снощи.
Европейската централна банка определи в петък референтен курс на еврото от 1,0666 долара.
През август доларът достигна до паритет спрямо еврото и дори стана по-скъп от него за първи път от близо 20 години. Към края на годината обаче щатският долар отстъпи и поевтиня спрямо единната европейска валута на фона на очакванията на инвеститорите. Федералният резерв на САЩ може би няма да повиши лихвените проценти до чак толкова високи нива, които се прогнозираха по-рано. В резултат доларовият индекс загуби над 7 процента от стойността си през последното тримесечие на миналата година.
Въпреки това стойността на долара спрямо групата от другите световни валути се повиши с повече от 8 процента през миналата година, като отбеляза най-доброто му представяне от 2015 г. насам. В понеделник той беше на ниво от 103,625 пункта.
Руската рубла също се засили през миналата седмица спрямо долара и се търгуваше на нива от около 71 рубли за долар. Валутата се покачи и спрямо еврото - с 0,6 на сто до 75,54 рубли, както и спрямо юана - с 1,7 на сто до 10,01 рубли.
