Бюджетът на България за 2022 г. е завършил с дефицит от около 2,9% от прогнозния БВП, което означава около 4,5 млрд. лв. – най-големият за последните 12 години. Това личи от прогнозата за месечното изпълнение на бюджета, която Министерството на финансите е публикували часове преди настъпването на новата 2023 г.
Като процент от БВП той все още е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната.
Не се оправдаха обаче очакванията за огромно преизпълнение в данъчно-осигурителните приходи за 2022 г. от ревизирания размер на БВП
Въпреки, че номиналният размер на прогнозния БВП за 2022 г. бе увеличен с над 11 млрд. лв. спрямо прогнозата към актуализацията, превишението на приходите над заложеното в актуализираните годишни разчети от юли при елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер е в размер на 2,1 на сто, и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, по-високи приходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в малка степен на данъчните приходи по държавния бюджет.
Параметрите по изпълнението на приходите по консолидираната фискална програма са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години, пише МФ.
Данъчно-осигурителните приходи са 46,6 млрд. лв., което е с 1,1 на сто над заложеното в разчетите.
Данъчните приходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 млрд. лв. или с 0,1 млрд. лв. повече спрямо планираното. Преизпълнение има при корпоративните данъци, а приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите за 2022 г. се очаква постъпленията за годината да са с около 0,67 млрд. лв. по ниски от планираните.
В частта на помощите и даренията се очаква приходите да бъдат по-ниски от разчетените с около 0,2 млрд. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниският размер на възстановените разходи от ЕК
Разходите са изпълнени на 95.6 на сто
Усвояването на европейските фондове е слабо, най-вече на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост
Най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основен принос за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет.
Разходите и предоставените трансфери по сметките за средства от ЕС са с около 2,7 млрд. лв. по-ниски от планираните с разчетите за годината. През месец декември постъпи първият транш по ПВУ за България в размер на около 2,7 млрд. лв., но данните сочат, че ефективно усвоените разходи по ПВУ са едва 0,1 млрд. лв.
Изпълнението на инвестиционната програма е слабо
По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет.
Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г.
Огромните ангажименти за постоянни текущи разходи намаляват възможностите за нови политики и предрешават действията на следващите правителства
Оценките сочат, че за 2022 г. България ще формира значителен първичен структурен дефицит, което е свързано с относително високия растеж на национално финансирани първични текущи разходи, по-голямата част от който се дължи на мерки с постоянно действие.
