Това е болест, не познавам наркоман или алкохолик, който да го е желал и планирал, казва шефът на отделението по зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево
- Д-р Добринов, кога човек става зависим от дрогата? Всекидневната употреба на марихуана зависимост ли е?
-По принцип не всеки, който употребява психоактивни вещества, става зависим. В Международната класификация на болестите се разграничават три качествено различни състояния: употреба, вредна употреба и зависимост. Невинаги те са фази на един процес. Лошото е, че предварително не можем да определим кой ще бъде засегнат. Рискът от оформяне на зависимост се влияе от три групи фактори, свързани с веществото, със средата и с индивида. Съчетанието между тях е определящо.
Всекидневната употреба
не е критерий за зависимост
Най-важната характеристика е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата. Много точна илюстрация е поговорката “Без едно може, с едно не може”.
Употребата на марихуана също крие рискове. Дори човек да не стане зависим, се променят някои важни функции на психиката: процесите на планиране на поведението, на вземане на решения, паметта, интуицията, бързината на реакциите, емоциите, настроението. Притежанието и разпространението са криминални деяния. Поведенческият модел за търсене на удоволствие чрез химическо въздействие върху мозъка е опасен.
Не бих искал да
ме оперира
интоксикиран с
канабиноиди хирург
или да ме вози “напушен” шофьор.
През последните години все по-често се регистрира добавянето в смесите за пушене на “дизайнерски” психоактивни вещества, някои от които са изключително опасни: например синтетични канабиноиди, стимуланти и др. Често потребителят няма никаква представа за състава на закупените смеси и остава неприятно изненадан от последствията. Канабиноидите могат да се окажат отключващ фактор за някои психични заболявания при предразположени индивиди.
- Кой е виновен човек да стане зависим?
- Глупаво е да обвиняваме човек, че се е разболял. Зависимостта е хронична, рецидивираща и прогресивна болест като всяко друго подобно психично или телесно заболяване. Кой е виновен, че е развил диабет, хипертония, алергия, бронхиална астма, обсесивно-компулсивно разстройство или биполярно афективно разстройство? Обвиненията са вредни и опасни, те пречат на своевременното лечение. Не познавам наркоман или алкохолик, който целенасочено да е планирал, желал и постигнал зависимост. Много по-адекватно е да говорим за отговорност. Ако имам сериозна болест, моя е отговорността да потърся помощ и лечение, да спазвам необходимите диета, предписания, режим и т.н. Адекватното ми поведение ще помогне за овладяване на пристъпа и ще подобри прогнозата в дългосрочен план.
- Как се променя наркозависимият? Предполагам, че в началото по нищо не личи, че някой взема наркотици, а с времето се увеличават дозите и започва промяната.
- При дългогодишна зависимост наблюдаваме едно много интересно явление. Човекът изглежда и се държи по съвсем различни начини по време на пристъп на заболяването и през периодите на възстановяване. Аналогията е с литературните герои д-р Джекил и мистър Хайд. Когато употребява психоактивни субстанции, болният често нарушава обществени норми, правила, закони, лъже, манипулира, мами, има дезорганизирано или криминално поведение,
не се съобразява с
чувствата и нуждите
дори на най-близките
си хора. Човекът става егоцентричен, наблюдава се емоционален регрес. Често има необосновани претенции, но бяга от отговорност. Ако се лекува успешно, виждаме истинската му личност. Често това са чувствителни, отговорни, съвестни хора, талантливи, добри професионалисти, понякога с изострено чувство за справедливост. Д-р Васил Пеев, който е положил основите на лечебните програми за зависими в Държавната психиатрична болница - Раднево, е правил снимки на болните при постъпване и при изписване, лепял ги е на една карта джобен формат и е давал на пациента да си гледа двете лица.
- Кой е най-опасният наркотик? Преди години, когато се разпространяваше предимно хероин, се смяташе, че той е най-коварен. Вярно ли е, че новите дроги са по-опасни?
- Трудно е да се направи класация според опасните последствия. Те са различни при различните групи вещества. Значение имат и много други фактори. Масово употребяваните сега стимуланти и синтетични канабиноиди често водят до физическа агресия или шизофреноподобни психотични разстройства.
Особен риск представляват новите психоактивни субстанции, наричани още “дизайнерски дроги”. Те се получават чрез химическа модификация на молекулата на вече известен наркотик. Така имаме ново вещество, все още неизследвано, но легално. Разпространяват се предимно по интернет, евтини са и ги употребяват млади хора. Търговската стратегия е бързата смяна, за да се избегне контрол. Все по-често срещаме полиупотреба, т.е. едновременно прием на няколко психоактивни вещества, в различни дозировки и съчетания. Последствията са непредсказуеми.
- Вие лекувате зависимости, кажете коя е най-опасната - дрога, хазарт, алкохол?
- Не бих правил класация на различните видове “дрога”. Опасни са не толкова самата субстанция или пристрастяващо поведение, колкото нарушените мозъчни функции, до които могат да доведат. В групите АА (анонимни алкохолици) имат една много хубава поговорка:
“Проблемът не е в
шишето, проблемът
е в главата!”
Ние не работим с химически субстанции, а с болни хора. Увредите и рисковете във всеки отделен случай са различни, те биват психични, телесни, социални, духовни. “Дрогата” е само един от многото фактори при такова заболяване.
Да не пропуснем и нещо много важно: естественият ход на хроничните рецидивиращи болести е цикличен и прогресивен. Ако рязко прекъснем лечението, рецидивът е очаквано явление и е въпрос на време състоянието да се влоши. Една от основните теми в обучението на болните е превенцията на рецидив.
