Родопчанинът започнал кампанията си, след като къщата му изгоряла до основи и тогава на помощ се притекли много хора
Сега след него се включили и непознати дарители – с тяхна помощ са построени шест бунара, купени са колички и завивки за малки инвалиди, които иначе живеели на земята в колиби
“Шест кладенеца са построени със събраните досега пари в бедни и безводни села в Нигерия, Уганда и Кения. Скоро ще осигурим средства и за седми”, казва 44-годишният Шукри Халилов от Рудозем.
Селищата, където са построени, са многолюдни и стотици хора вече пият чиста вода благодарение на съпричастността на родопчани.
“Започнах в началото да дарявам чрез фондация, а след това създадох контакти по интернет с хора от Африка. Публикувам осъществените дарения, за да се вижда къде са отишли парите, и постепенно взеха да ми се обаждат дарители от цялата страна и чужбина”, обяснява Халилов.
Последният кладенец е в селцето Буабуи в Кения
Средствата са събрани изцяло от служителите в рудоземската пожарна служба. Преди това вода от кладенец в Уганда бликнала благодарение пенсионираната учителка Евелина Моллова. Тя е била класна на Халилов и след разговор с него решила да се включи в кампанията. Цялата сума е била осигурена от Моллова, семейството и техни роднини.
“Един кладенец с ръчно изпомпване, защото там няма ток, струва 900-1000 евро - зависи от дълбочината. Хората ги копаят ръчно. Спускат се вътре с въжета и се подсигуряват с дървени ритловици и зидове, за да не се срути, докато са вътре. Дълбаят от 10 до 30 метра в земята”, казва Шукри.
Самият той никога не е ходил в Африка, но има желание някога да отиде да види с очите си направеното. Научава детайлите от снимки, които му изпращат.
Местните са толкова благодарни, че слагат табели навсякъде откъде е дарението.
“Цялото село се събира да отправи молитва за човека или за хората, които са дарили. Това им носи огромна радост и е невероятно усещането, като го видите.
Хората там пият заедно с животните от локви и се разнасят зарази,
за тях водата е голяма ценност. Когато се отвори кладенец, няколко села го ползват. Построените са край отдалечени села - Кинденга, Ттгама, Кибуко,
Той е инженер по професия и е трети мандат общински съветник в Рудозем. Семейството му има малък бизнес с книжарница в града, ремонтира и компютри. Голямата му дъщеря учи медицина в Пловдив, а малката е в IV клас.
“След като събера пари, наричам ги къде да отидат и изпращам дарението на НПО или директно на местните хора. Постепенно започнаха да се включват много мои приятели и познати. Те ме посъветваха да публикувам осъществените дарения в интернет, за да видят хората къде са отишли парите им.
На някои давам директен контакт и обяснявам как да си направят даренията, защото преводите са скъпи и няма нужда да се препращат. За едно дарение например получателите пътуваха половин ден, за да го вземат.
Комуникациите в Африка не са такива, на каквито сме свикнали”,
казва Халилов. Сега той събира средства за строежа на покрив на кирпичено училище. Местните го построили, но няма покрив. Изпратил е 3000 лева за нужните материали. Оборудването ще е после. Ще са нужни към 7000 евро.
Халилов е организирал акции и за инвалидни колички за три деца в Кения.
“За съдбата им научих случайно, пишейки си с местни хора. Децата не можеха да се движат, защото имат двигателни проблеми - просто лазят, за да се преместят от едно място на друго.
Най-голямото дарение за тях дойде от млада жена - IT специалист, родом от рудоземското село Чепинци. Тя не живее вече тук и пътува по света, но с нейни средства бе закупена една от трите колички.
Сега кенийските деца Карим, Вафула и Вабуло са усмихнати и живеят по-добър живот. За количките бяха събрани общо 2500 лева. По-късно изпратих още 500 лв. да им се купят креватчета, спално бельо и дрехи. Дотогава децата спяха върху пръстта в колиби.
Нуждаещи се хора има навсякъде по света, но нищетата в Африка трудно се описва, затова тя се превърна в моя кауза”, уточнява той.
Освен за кладенци и болни деца организира акции за храна
в африкански села, досега изпратените пари надхвърлят петцифрена сума.
“Толкова са бедни, че нямат дрехи да облекат, а месо ядат 1-2 пъти годишно. А за да нахраниш човек там, цял ден струва едва 1-2 евро. В половината свят се чудят какво да не ядат, че са на диета, а в другата половина се чудят какво да ядат, за да оцелеят”, казва Шукри.
Всъщност Африка се е превърнала в негова кауза след инцидент в родния му дом в Рудозем. Точно след Коледа преди 7 години през нощта се подпалил третият етаж от къщата, където живее семейството му.
“Огънят тръгнал от комина. Изгоря всичко, останаха 4 голи стени, а покрива го нямаше. На другия ден пред къщата ни имаше десетки хора, които дойдоха да помагат. Буквално до обяд всичко бе разчистено. После бе отлята плочата. Такова
безкористно себераздаване видях от познати и непознати
хора. Времето бе толкова студено, че докато се изсипваше, бетонът замръзваше и го топлеха от долния етаж. Бях стъписан. Хората помагаха с труд, материали и всеки с каквото може.
И тогава у мен се събуди това чувство, разбрах, че добрината, особено тук при нас, се е запазила”, спомня си той.
В деня след пожара общинският съвет в Рудозем е имал редовно заседание. Съветниците гласували помощ от 10 хил. лева за семейството на Халилов, но той я отказал и парите били пренасочени за хора в беда.
След като се нанесъл отново в дома си, се замислил какво може да направи за съгражданите си. Хрумнало му да построи чешма, каквато е местната традиция.
Впоследствие решил, че в района на Рудозем има много чешми, и така попаднал на призив да се помага на бедни африкански деца, където боледуват, защото не пият чиста вода.
“24 часа” номинира Шукри Халилов в
кампанията си “Достойните българи”.
