- В София с адрес са само 4644, а около 90 хил. са извън закона
- 5000 са осиновените за последните 5 години
Най-известното куче у нас - Фернанда, което се превърна в 241-ия “депутат”, не е първото, което има политическа история. Нейните прародители също имали досег до властта, но на местна почва.
На 19 октомври Фернанда още си нямаше име. Тогава още бездомна тя посрещна на червения килим депутатите от 48-ия парламент в първия им работен ден. Днес вече е осиновена и живее при софиянеца Петър Илиев.
След Освобождението случаите на заловени селскостопански животни у нас се свързват главно с безконтролна паша на добитъка в посевите около селата. Сред тях обаче били и кучетата. Те били залавяни от полските пъдари, които ги отвеждали в двора на кметството, откъдето стопаните си ги прибирали след заплащане на глоба и обезщетение на потърпевшите собственици на нивите. Това пише в документ на Столична община за изпълнение на
национална програма за овладяване на популацията на бездомни кучета.
През 1926 г. у нас има 1,5 млн. кучета, а реалната нужда била под 200 хил. Огромният брой на скитащите се животни и борбата срещу бяса налагат въвеждането на ветеринарнополицейските мерки. Сред постоянните са регистрация на кучетата, поставяне на намордници при излизане навън, както и умъртвяване на скитащите се. А сред временните - задължение на стопаните да съобщават веднага на властите за бездомни псета, които са съмнително болни от бяс, и др.
Най-честа причина за превръщането им в бездомници било бягството от стопаните им заради глад и бой. Случвало се и
да ги губят по време на пазари и панаири
Като правило се приело връщащите се в отпуск войници по време на войните да водят у дома кучета от бойните полета.
По това време ветеринарните специалисти считали, че ако се въведе данък върху кучетата, ще се даде възможност да се намали броят на скитащите и случаите на бяс по животните и хората. Освен това те изисквали въвеждане на идентифициране на домашните дворни и стадни кучета чрез видими марки.
През 1932 г. Министерството на земеделието издава наредба, която гласи: “… от 1 април до 1 юли всички кучета в градовете и селата, независимо дали е констатирано, или не бяс по кучетата, се държат денонощно затворени или вързани, за да не скитат по улиците, площадите и около селищата”. През този период всички скитащи кучета се унищожават. За стопаните на заловени луксозни, ловджийски и овчарски четириноги се прави изключение, като
им се налага глоба от 300 до 500 лв.,
но ако и след това те ги пуснат свободно да ходят из улиците, площадите и около населените места, се умъртвявали. Протестирали всички - от овчаря до стопанина на луксозното куче, търговци и такива от средите на артистите и писателите. Въпреки тях през следващите 12-15 г. тенденциите в общественото мнение накланят везните в посока улавяне и унищожаване на скитащите кучета, защото имало
цели квартали в големите градове, където човек не можел да премине от зли псета
По данни на Ветеринарното управление след 9 септември 1944 г. броят на кучетата намалява, като през 1954 г. те са били 433 850.
Сега в столицата са регистрираните едва 4644 домашни кучета. “Ако занижено и условно се приеме, че броят им съставлява около 5 до 8% от населението, при население от 1 256 667 човека за София, то в града би трябвало да има между 62 883 и 100 533 бр. домашни кучета”, пише още в програмата на общината. Основната причина е, че за всяко некастрирано куче се дължи данък от 24 лв. на година.
Последното преброяване на бездомните псета е от 2018 г. Тогава се отчетоха 3589 безстопанствени кучета, което е намаляване на техния брой с 67,7% в сравнение с 2007 г.
