- 1/10 от българите са гласували по стария начин през октомври
- 128 гласа събират ГЕРБ, ДПС и БСП
- Протест в подкрепа на машините пред парламента
Избирателната активност е смокиновото листо, обединило БСП, ГЕРБ и ДПС в “коалиция на хартиената бюлетина”.
Въвеждането на изцяло машинен вот и отпадането на хартиената бюлетина са отказали много от хората да отидат до урните, убедени са те. Затова искат да се даде право на избор на всеки как да даде своя глас. Очаквано преди ден те събраха гласове още на първо четене в правна комисия, очаква се да постигнат това и в пленарната зала днес.
1/10 от българите са гласували с хартиена бюлетина на последните избори миналия ноември. Това става ясно от сайта на ЦИК, според който 259 727 души са пуснали такава бюлетина вместо машинен вот. Повечето от тях са в малките избирателни секции под 300 души, където по Изборен кодекс машини не бяха предвидени.
Хартия пускаха и хората, които гласуваха в подвижни избирателни урни (заради заболявания или карантина), както и в секции в чужбина. От всички гласували 2 601 963 души този октомври
2 342 236 са използвали машина
Такива имаше в 9363 секции, като в 1104 от тях устройствата бяха по две. В 290 секции в чужбина също се гласуваше с машини.
Въпреки това хартиени бюлетини бяха отпечатани за всички с право на глас, тъй като това са правилата при срив на машината.
135 707 повече са били гласувалите на машина през юли 2021 г.
Едва 789 923 избраха машината няколко месеца по-рано - през април, когато все още имаше право на избор. Общо гласувалите бяха 3 334 000. Тогава обаче поддръжниците на ГЕРБ избраха твърдо да гласуват с хартия, ДПС също предпочетоха традиционния подход.
Опасенията на хартиената коалиция за спад на избирателите се основават на официалните данни от ЦИК.
На редовния парламентарен вот през 2017 г., когато се гласуваше без техника, до урните отидоха 3 682 151 българи, което бе 54,07% от всички по списък.
4 години по-късно, когато за депутати можеше да се гласува по избор - на хартия или машина, избирателите бяха с 347 868 по-малко, а процентите - с 4 надолу. Спадът продължи месеци по-късно - през юли. При вече задължителен машинен вот до урните отидоха 2 775 410 души, което понижи активността до 42,19%. С още 173 447 паднаха гласуващите на последните избори, което е 39,41% от всички имащи право на глас.
Всичко това принуди три от основните играчи на политическата сцена да искат връщане и на хартиената бюлетина.
ГЕРБ оспорват машинния вот от самото начало, като го обяви за
скрит образователен и възрастов ценз
При БСП е по-сложно, тъй като бе основен рупор на изцяло машинния вот. Лидерката Корнелия Нинова преди по-малко от 2 г. твърдеше, че с техниката ще се пресекат всякакви съмнения и машинации около вота. Но днес вече е категорична, че притесненията от боравенето с нея намалява избирателната активност и води до отлив от гласове за партията. ДПС пък търси трети път - гласуване с хартия, резултатите от която да минават през машина.
Така пътят към връщане към смесеното гласуване изглежда предопределен. “Продължаваме промяната” признаха от парламентарната трибуна, че ще загубят битката. Простите сметки показват, че “хартиената коалиция” има мнозинство и едва ли ще се стигне до куриоза от последния парламент, когато един Крум Зарков от БСП блокира законопроекта, отцепвайки се от партийната повеля.
Веднага след като пътят за връщането на хартията бе отворен в правната комисия, в социалните мрежи се организира протест в подкрепа на машините. Сред инициаторите е и Мая Манолова, която с “Има такъв народ”, ДБ и БСП прокара изцяло машинния вот миналата пролет.
