Вносът на олио в България се е вдигнал 40 пъти за 1 г.
Значителният ръст на българския износ и внос, постигнат през първото полугодие на 2022 г., всъщност се дължи основно на покачването на цените на стоките. Ако се вземе предвид единствено количеството им, стойностите са доста по-ниски. Това показва анализ на външната търговия на България, изготвен от Българската стопанска камара (БСК).
Той показва, че износът ни през първата половина на 2022 г. расте в стойност с 30,6% спрямо този през първото полугодие на 2021 г. и достига 25,777 млрд. щатски долара. Спрямо същия период на предходната 2020 г. ръстът е дори 73%.
Най-голям е той при енергоносителите, а по държави е най-голям за Сърбия, следван от този за Испания и за Италия.
Количествено всъщност общият ни износ се е повишил с 16%, а ако се разгледат всички стоки, при които има ценово покачване,
вероятно той ще падне и под 10%,
каза при представянето на анализа Веселин Илиев, главен директор “Външноикономическо сътрудничество” в БСК.
“Дори и намалени, данните за износа са добри за България, но това не може да е повод за еуфория в държавата”, смята той. Според него несигурността в международните цени и колко точно ще са износът и вносът рефлектира върху прогнозите за икономическите процеси в страната и върху изчисленията колко ще е нетният принос на износа в брутната добавена стойност, което е основа за прогнозиране на бюджета.
В анализа обаче са включени предимно суровини,
тъй като водещи стоки като електроника, машиностроене, оптика не могат да бъдат сравнявани само на база на данните от статистиката за стойност и количество. Ръстът на цените на повечето стоки, особено при суровините, е толкова голям, че прави невъзможно да се изготвят полезни изводи и прогнози за износа и вноса както от гледна точка на съживяване на производството, така и като ръст в потреблението, уточниха от БСК.
От камарата са умножили количествата, изнесени през първо полугодие на 2022 г., по усреднени цени от първото полугодие на 2021 г. Резултатите са, че за почти всички стоки износът за първите шест месеца на тази година всъщност е по-малък от декларирания, а за 1/3 разликата е над 30%.
Такъв е случаят с пшеницата, слънчогледовото олио и природния газ. При някои стоки дори има спад в изнесените количества, например при царевицата, маслодайния слънчоглед, железния скрап и др.
Според анализа на БСК българският внос през първото полугодие на 2022 г. расте с 32,2% на годишна база и достига 28,958 млрд. щ.д.
Вносът, измерен в стойност, също изпреварва значително вноса в количество.
Изключение прави вносът на маслодаен слънчоглед, който се увеличава над 3 пъти в стойност и почти 4 пъти в количество. Вносът на сурово слънчогледово олио нараства над 40 пъти, а вносът само през юни е по-голям 72 пъти. Това се дължи изцяло на нетипичния за нас внос от Украйна. Впечатление прави и неколкократното нарастване на вноса от Русия, основно благодарение на нефт, газ, въглища и алуминий.
Специално е разгледана и външната търговия на природен газ през първото полугодие.
Цените на изнасяния от България природен газ са по-високи от тези на внасяния
за един и същи месец средно с 2-5%. През месеца с най-активна търговия с Гърция сме продавали природен газ на съседката ни на 2% по-висока цена, отколкото сме купували.
Същият извод важи и за търговията с ток - цените по износа са с 15-18% по-високи.
