- Един казва “чао” на еврото, вторият реже разходи, в третия “Василев” парите пак не стигат
- ГЕРБ пита може ли да се осигурят 15,9 млрд. лв. нов дълг, министърката: Ще е много трудно
- От “Промяната” видяха изсмукан от пръстите дефицит от 11 млрд. лв. за догодина
- БСП се закани да не допусне орязване на социалните плащания
Удължаване на бюджета от 2022 г. ще поиска от парламента служебният финансов министър Росица Велкова. Тя стигна до това решение, след като повече от 5 часа отговаряше на въпроси на депутати от всички парламентарни партии.
Министърката им обясни, че има изготвени три варианта за бюджет, но всички били проблемни. Ако се приеме този с 6,6% дефицит, или 11 млрд. лв., България ще се отдалечи от приемането на еврото. В този вариант е записано и тегленето на нов дълг от 15 млрд. лева за покриване на дефицита. На въпрос от ГЕРБ дали сумата може да бъде осигурена, Велкова призна, че ще е трудно заради несигурността на пазарите.
Една Германия трудно набира обем от външните пазари, даде пример министърката.
Втория вариант на бюджет с 3% дефицит Велкова опреди като затягане на фискалната дисциплина, няма да има средства за социални разходи, ние такъв бюджет не бихме внесли.
И така стигна до третата възможност. При хипотезата, че няма избрано редовно правителство, няма проблем едно служебно да изпълнява тъй наречения удължителен закон на съществуващия бюджет.
Но и тук описа куп проблеми. Ако до края на годината не се вземе нов дълг, фискалният резерв силно ще намалее. В края на септември той е бил 12,1 млрд. лв. При всички очаквани разходи щял да падне на 5,6 млрд. лв. през декември и щяло да има само 1 млрд. буфер, защото по закон не може да е под 4,5 млрд. лв. Велкова предупреди, че
в началото на януари няма приходи, а трябва да има средства да се платят пенсиите
Освен това, ако до 10 декември не постъпи първото плащане по плана за възстановяване от 2,6 млрд. лв., ще приключим с по-висок дефицит и трябва да се съкращават разходи, обрисува положението финансовата министърка.
От реакцията в пленарна зала стана ясно, че депутатите не са доволни от обясненията за състоянието на финансите на държавата.
Пръв от партиите получи думата бившият финансов министър Кирил Ананиев от ГЕРБ. Той попита Велкова какви разходи ще се направят по плана за възстановяване и как те ще се отразят на бюджета за догодина. И допълни, че досега по плана са похарчени едва 50 млн. лева.
Ако искаме да получим второ и трето плащане по плана за възстановяване, трябва да наваксаме с инвестициите, които не се случиха през 2022 г., защото нямаше готовност, обясни Велкова. И допълни, че ръстът на капиталовите разходи по сметки за средства от ЕС за 2023 г. са над 6,5 млрд. лв. В плана голяма част от инвестиционните проекти били подценени и щяло да се наложи дофинансиране.
Бившият финансов министър Асен Василев, сега депутат от “Продължаваме промяната”, се възмути, че служебният кабинет няма намерение да внесе бюджет в парламента, и го определи като изключително безотговорно.
Щом тазгодишният бюджет е адекватен до април догодина, защото, ако се отиде на избори, нов бюджет няма как да бъде приет по-рано, значи тези 11 млрд. лв. дефицит са абсолютно изсмукани от пръстите, каза Василев.
Според него за догодина имало подценени приходи за 4 млрд. лв. След което се обърна към Велкова: Вие казахте, че капиталовата програма тази година е рекордна, нека я запазим същата догодина, не я увеличаваме с още 3 млрд. лв. отгоре и ето ви 7 млрд. лв. намаление на дефицита.
Лидерката на БСП Корнелия Нинова предупреди, че
социалистите няма да допуснат орязване или замразяване на социални плащания
Нинова поиска да знае има ли предвидени пари за нови самолети и дали това не е причината за завишените разходи догодина.
Румен Гечев от БСП настоя правителството да внесе един вариант, каквато е бюджетната практика по света, а не три варианта. И цитира насоките на ЕС, според които няма да се провежда политика за затягане, а за спасяване на бизнеса и домакинствата вместо фискалните правила. Според Гечев дългът догодина ще бъде 25,4% от БВП, а през 2024 г. - под 30%.
В отговор на няколко въпроса, в които се изрази съмнение за достоверността на бюджетната прогноза за догодина, Велкова я защити, като обясни, че в заложения ръст са отчетени ревизираните данни на НСИ и прогнозите на 14 институции, сред които БНБ и МВФ, които сочат ръст между 0,1 и 2,8%.
Също бивш колега на Велкова - Петър Чобанов от ДПС, заяви, че политиките на служебното правителство не са променили тези на предишния кабинет и това било притеснително.
Йордан Цонев от ДПС обаче защити Велкова с това, че се е постарала да покаже как прозрачно се управляват публичните финанси. Дефицит, инфлация, която ще се превърне в стагфлация, трябва да кажем какво очаква хората. Дълговите пазари показват, че реагират инфлационно, че се повишават лихвите, заяви Цонев.
Мартин Димитров от ДБ поиска да знае дали приходните агенции работят по събирането на вземанията на държавата. Велкова го увери, че събираемостта след актуализацията на бюджета е завишена.
Преди да се откаже от варианта за бюджет с 6,6% дефицит, който първоначално Велкова обяви, че ще внесе, тя представи параметрите му. В него са заложени по-високи приходи с 5,9 млрд. лв., запазват се 9% ДДС за парното и природния газ до 1 юли 2023 г. 0% за хляба и брашното пак до същата дата, нулев акциз за тока, природния газ и пропан-бутана. Останалите диференцирани ставки на ДДС се връщат на 20%. Продължава прилагането и на увеличен размер на данъчните облекчения за деца. Увеличава се прагът за регистрация по ДДС от 1 януари 2023 г.
Разходите за 2023 г. обаче нарастват с 11 млрд. спрямо тази година основно заради по-големите плащания за персонал, увеличение на пенсиите и социални и здравноосигурителни плащания.
Капиталовите разходи са с ръст 3,1 млрд. лв. За индексиране на договорите в строителството се отделят 400 млн. лв. Запазва се минималната работна заплата, а пенсиите се вдигат с 12% през юли. За покриването на всички разходи се налагало тегленето на дълг от 15,9 млрд.
Към 19 октомври номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 млрд. лв.
при максимално допустим от 38,5 млрд., каза Велкова пред депутатите, докато отчиташе изпълнението на бюджета за тази година. Той е един от най-ниските в ЕС съгласно последните публикувани данни от Евростат, по-нисък дълг като дял от БВП има само Естония.
За септември имало излишък от 989 млн. лв., но дефицитите обикновено се оформят в последните два месеца на годината. Очакваме 2022-а да приключи на дефицит, който е близък до гласувания от 4,1%, каза министърката.
По отношение на разходите се очаквала икономия от 1 млрд. лв. от предвидените пари по плана за възстановяване. Гласуваните капиталови разходи в бюджета са 8,4 млрд. лв., а се очаква да бъдат похарчени 6,7 млрд. В момента поетият дълг е 7 млрд. лева, а по закон може да е 10,3 млрд. лв.
Българите намаляват с половин милион годишно, но разходите за администрация - не, 600 млн. повече за 2023 г.
Въпреки намаляващото население в България, което се топи с по 500 000 души на година, разходите за администрацията не намаляват. В най-щедрия вариант за бюджет за следващата година са предвидени 1,9 млрд. лв. за издръжката ѝ, което е с 600 млн. лева повече от тази година.
Най-голям е ръстът в средствата за персонал в системата на МВР, който е 350 млн. лв., или с 19 на сто повече от тази година. За Министерството на отбраната, в това число и висшите военни училища, са предвидени още 200 млн. лв., или 16 на сто повече.
Като процент най-високо е увеличението при Министерството на земеделието, където разходите за персонал се вдигат с 43 на сто спрямо тази година. На второ място се нарежда Министерството на иновациите и растежа - 36 на сто.
Разходите, заделени за издръжка на персонала, си съперничат с тази за други съществени политики. Така например за плащането според методиката за индексации на строителните договори са определени 400 млн. лв., разходите за лихви са 200 млн., вноската за бюджета на ЕС е 300 млн. лв.
