10 пъти е разликата между цените на борсата
и тези на регулирания пазар, казват експерти
В неделя стана ясно, че домакинствата ще бъдат опазени от плащане на скъп ток. Ненадейно енергийното министерство в рамките на 36 часа лансира идеята за евтин ток на регулирани цени при потребление до 800 квтч месечно през зимата, а нагоре - пазарни, а после се отказа от нея.
Означава ли този отказ от частична либерализация на пазара на дребно, че домакинствата остават защитени в лоното на регулирания пазар и трябва да са спокойни?
Май не задълго. Защото реформите за либерализацията на пазара надничат и от плана за възстановяване и устойчивост, в който са фиксирани и срокове. Те са писани преди две години, когато нямаше и намек за невижданата енергийна криза в Европа.
Перфектната буря ще се стовари върху
домакинствата,
ако тези реформи се осъществят, коментират експерти.
Реално погледнато, либерализацията на пазара на дребно, тоест домакинствата да купуват ток от пазара, е предвидено да стане до 31 декември 2025 г. Като има междинни етапи на отварянето и те са през 2023 и 2025 г.
Само че записаните и одобрени от ЕК реформи предвиждат през 2022 г. пълна либерализация на пазара на едро на ток. Тоест - сега, след два месеца и 7 дни.
Какво означава това и как ще се отрази на докаминствата?
Премахва се ролята на НЕК като обществен доставчик и националната компания вече няма да има ангажимент да прави микс от електроенергията на тецовете, АЕЦ и ВЕИ за регулирания пазар. Комисията за енергийно и водно регулиране няма
да задължава централите с квоти за доставка
на ток за домакинствата
Всъщност отпадането на ролята на НЕК като обществен доставчик се обсъжда от десетилетие, но никой досега не е дръзнал да го направи.
Ако се следва буквата на плана, който е одобрен от Брюксел, то от 1 януари следващата година крайните снабдители, тоест компаниите на “Електрохолд”, “Енерго Про” и ЕВН, които продават тока на домакинствата, ще трябва да го купуват не от НЕК на регулирани цени, а от борсата.
Извън либерализацията на пазара на едро остават двете американски централи - “Марица - изток 3” ( на Contour Global) и “Марица - изток 1” (на AES), до изтичане на договорите им, което ще се случи за първата през 2024 г., а за втората - през 2026 г.
Излизането на домакинствата на свободния пазар става на две стъпки според реформата за пазара на дребно в плана.
Първата е прословутата дефиниция за енергийна бедност, която уж се изработва от години.
В плана България поема ангажимента в националното си законодателство да определи критерии за идентифициране на домакинствата в енергийна бедност и уязвимите потребители. Ще се вземат предвид критериите в директивата като ниски доходи, висок дял на енергийните разходи според доходите и ниска енергийна ефективност.
Втората стъпка е постепенен преход към либерализиран пазар на електроенергия за бита до 31 декември 2025 г. Предвидено е
постепенно премахване на регулираните
цени за домакинствата
в два последователни етапа (през 2023 и 2025 г.) и прекратяване на определянето на квоти за доставка на регулиран пазар от КЕВР. Условието е вече да има либерализиран пазар на електроенергия на едро.
През преходния период комисията ще определя регулирани цени за крайните снабдители, които ще купуват електроенергията на свободния пазар.
От предвидените реформи вероятно ще се случи най-после изработването на дефиниция за енергийна бедност и енергийно уязвими потребители.
Експерти коментират, че излизането на домакинствата на свободния пазар едва ли ще се случи в период на енергийната криза и турбуленции на пазара.
Никой от моделите, по които досега се либерализираше пазарът в Европа, не работи, казват специалистите. Току-що приетият регламент за справяне с високите цени в енергетиката предвижда дори възможност за връщане на бизнеси на регулирания пазар, както и квоти от централите под себестойност. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви наскоро, че енергийната криза навлиза в нов етап. Заради забавянето на либерализацията у нас се получи така, че
домакинствата не усетиха бурята в
енергийните цени,
за разлика от бизнеса. Разрушаването на досегашния модел на регулирани цени ще завари неподготвени електроснабдителните дружества и ще удари ликвидността им. При 10 пъти разлика между цени за домакинствата и тези на борсата това ще ги остави без пари. Те трябва да купуват тока от свободния пазар във въпросния преходен период, да го продават на домакинствата и да чакат връщане на това плащане във времето.
Приемането на промените в енергийния закон са условия за второто плащане по плана за възстановяване, което е 724 млн. лв., а срокът за приемането е 31 декември. В момента от 23 законопроекта по различни теми е приет само един. В енергетиката казват, че планът е писан преди кризата и за либерализацията трябва да се иска отлагане.
Друг е въпросът, че цяло лято Европа говори за икономии на енергия, докато у нас това не беше тема на обществото. Експерти от енергетиката отбелязват като слабост и липсата на кампания, която да обясни на хората двете тарифи на тока, което е малка стъпка към либерализацията.
Близки до енергийното вемоство казват, че не са се отказали от идеята за еднакви разходи на домакинства за отопление на среден апартамент независимо от източника - газ, ток, парно. В петък министърът Росен Христов заяви, че през настоящата седмица ще завършат симулациите и сметките.
