Тревога: отложи ли се еврото има риск за борда и по-скъпи лихви

Финансисти и икономисти съветват да се търси коалиция за влизането ни в еврозоната, за да не се отдалечава България от датата 1 януари 2024 г. за въвеждане на еврото

 Днес служебният финансов министър представя в парламента един вариант за бюджет от общо три , разработени от експертите на министерството

Финансисти и икономисти тревожно предупреждават, че политическото безвремие у нас ни отдалечава от еврозоната от 1 януари 2024 г.

 Днес парламентът ще изслуша служебния финансов министър Росица Велкова, която преди месец предупреди, че драматично се отдалечаваме от два формални критерия за прием - дълг и бюджетен дефицит.

Партийни централи спекулират с поскъпването на дълга, което увеличава рязко лихвените разходи за обслужването му, и добавят към този факт мрачни предупреждения за  инфлационни и дългови спирали. 

Факт е, че последните няколко аукциона за продажба на държавни съкровищни бонове, емитирани от финансовото министерство,

не се продават в

пълния  си обем и

при близо 2,5

по-висока лихва

отпреди няколко месеца - от малко над 2% до около 5%.  Което вече увеличи лихвените разходи по обслужването на същия този дълг с поне 600 млн. лв. засега. 

Факт е обаче и това, че нито един сериозен инвеститор, каквито са купувачите на боновете ни, няма да пропусне да притисне държавата за по-висока лихва, ако насреща си има служебен, а не редовен кабинет. И ако непрекъснато се внушава, че държавата е фалирала или че е много зле и има голяма нужда от тези пари. А ресурсът, изтеглен досега от същите тези пазари при високи лихви, стои на депозит в БНБ “за всеки случай”.

“Влизането в еврозоната е  значим приоритет, около който да се обединят политическите сили”, предлага  финансистът Красимир Катев. Бившият зам.финансов министър е категоричен, че вече консумираме негативите от колебанията си, че има съмнения дали ще успеем да се вместим в срока за приемането ни. И дава показателен пример с Хърватия, която само преди година показваше сходни показатели на нашите, но днес тегли дълг при 1-1,5%  по-ниски лихви от нас. Според финансиста приемането ни в еврозоната ще препотвърди и евроатлантическата ни ориентация.

Има ли рискове и какви са те от отлагането на членството ни в еврозоната?

Сериозни изследователи, а и бивши финансови министри като Милен Велчев и Симеон Дянков, предупреждават, че един от подценяваните рискове е масирана атака срещу валутния борд, каквато се е случвала по тяхно време. Дори и тя да не е целенасочена и координирана срещу стабилността на финансовата ни система, каквито опити имаше през 2009 - 2010 и 2014 г., то стабилността на борда зависи и от драматичното влошаване на финансите на държавата.

Реално почти  през целия период на функционирането на борда левът има свръхпокритие.   Парадоксално, но факт, точно валутните  резерви, освен че гарантират стабилност на лева и валутния курс, са допълнителният бонус, който съблазнява политици и спекуланти   да го “пробият”. Заради напълно погрешната идея, че цялата тази парична маса ще се изсипе в икономиката, а през нея и в техните джобове. 

Влошаващият се в последните 2 години бюджетен дефицит наистина намалява активите на валутния борд, но не се отразява фатално на покритието на лева. Проблемът е, че дори и да е неуспешна, атаката срещу борда има нежелани макроикономически ефекти. Например: при екстремна ситуация собствениците на депозити искат да превърнат спестяванията си в налични пари, банките могат да ги изплащат,  ако си събират раздадените кредити в срок и без особени загуби. За да задържат повече депозити, банките вдигат рязко лихвите по тях, а след това и по заемите, което ги оскъпява и лошите кредити растат. Порочна верига, която трудно се овладява и може да качи рязко фалитите и безработицата.

Ако пропуснем шанса си на 1 януари, всички инвеститори – наши и чужди, биха променили оценката си за България  като към неуспял, т.е. неспазващ ангажиментите си кандидат. Така внезапно ще изпаднем от “А” група, където ни поставят рейтинговите агенции в момента, а инвестициите ще ни заобикалят, за да търсят по-надеждни партньори. Което има множество преки и косвени ефекти - за платежния ни баланс, за търговското ни салдо и за ръста. А всички ние ще  консумираме негативите  от комбинацията на политическата нестабилност или от съмненията, че ще се присъединим към еврозоната.

Що се отнася до капиталовите пазари, тяхното наказание е скъп и ограничен ресурс за финансиране на България. А при 35 - 40 млрд. лв. дълг, какъвто се очертава да имаме догодина, 1,5% по-висока лихва добавя 900 млн. лв. към обслужването му.  

На свой ред, влошаването на макроикономическата ситуация , оскъпяването на финансовия ресурс и   липсата на инвестиции ще увеличат инфлацията много повече от очакваното повишение на цените заради еврото с от 0,2 до 0,3%.

В такава ситуация днес служебният финансов министър ще представи пред депутатите проект за бюджет.Експертите са разработили 3 варианта. Пред депутатите Росица Велкова ще обяви този, който залага 2,3% ръст на икономиката догодина, инфлация от 6,4% в края на годината, както и 5,5 млрд. лв. допълнителни разходи  В него няма нови политики, а са заложени само онези, които са разписани в досегашния бюджет.

Няма предложение за отпадане на мерки за компенсиране на бизнеса и на гражданите, но няма и нови. При тези сметки субсидията за НОИ трябва да се увеличи с 3,2 млрд. лв., а с 600 млн. лв. ще се вдигне бюджетът на НЗОК. С 600 млн. лв. повече ще струва издръжката на чиновниците заради тазгодишните индексации на заплатите. Общините ще получат допълнителен трансфер от 803 млн. лв. за дейности и администрация. Предвидени са и 300 млн. лв. за увеличени лихвени плащания по дълга.

 При тези параметри дефицитът ще бъде около  11,5 млрд. лв., или 6,8% от БВП. За да се покрие той и да се обслужват стари дългови плащания през март догодина, експертите на Велкова предлагат нов лимит на дълга с 5 млрд. лв. повече от тазгодишния, който е 10,3 млрд. лева.

 Засега няма да види бял свят вторият вариант на бюджет, който  предвижда орязване на разходи за компенсации при запазване на социалната програма.  Ако продължат тенденциите за поевтиняване на тока и газа, е по-вероятно да не се наложи предвиждането на компенсации за тях. Това би довело до икономии от близо 1 млрд. лева на месец.Третият вариант  разписва сценарий, при който нов бюджет няма и се изпълнява 1/12 от тазгодишния, коригиран с промени в нормативни актове.  Без съмнение при обсъждането на който и да е от вариантите той ще бъде пренаписан от депутатите. А там, както и при бюджет 2022 ще има състезание кой да даде повече.  

“Ситуацията в момента и тоталният политически популизъм, който се “вкарва” в бюджета, е красноречив пример защо трябва да вървим към еврозоната,макар че това става все по-малко вероятно. "Изнасянето" на надзора  на публичните финанси към Европа има ефекта на застраховка или някаква спирачка пред дефицитите”, категоричен е финансистът Бисер Манолов.

Затова съветите на повечето финансисти са да направим бърз преглед на формалните условия за членството ни в еврозоната. И да се захванем с подготовката ни за членството, т.е. да побързаме да изпълним ангажиментите си за 1 януари 2024 г., както постъпи Хърватия. Това означава към април 2023 г., до когато ще бъдем наблюдавани в чакалнята,  да има решение за покана към нас. Отговаряме ли на условията? Поне за момента и формално - да.

Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5% размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели. Трябва да са налице стабилни и устойчиви финанси, както и да няма прекомерен дефицит. Третото условие е стабилност на валутните курсове.

Държавата трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в продължение най-малко на две години без сериозни отклонения от централния курс. Освен това дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2% над размера в трите държави с най-добри показатели.