Заради “Ванчо Михайлов” и “Цар Борис Трети” забраниха със закон регистрирането на сдружения със спорни имена
Комисия ще определя кой е “от добрите”
Само преди броени дни нямаше тема, която да обедини непримиримите врагове в Северна Македония - управляващата СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
И ето, че във вечно обтегнатите им отношения се появи допирна точка - общият гняв срещу българските културни клубове. Два от тях вече са открити, а други два са в процес на сформиране.
Те станаха повод раздираният от противоречия парламент в Скопие спешно да приеме промени в два закона - Закона за сдруженията и фондациите, внесени от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, и в Закона за политическите партии, предложени от управляващата СДСМ. Поправките и в двата закона обаче са свързани със забрана да се регистрират сдружения и партии със спорни имена.
Причината - на 16 април в Битоля бе открит културен клуб “Ванчо Михайлов”, а на 7 октомври в Охрид - “Цар Борис Трети”. В процес на сформиране е клуб “Гоце Делчев” в Струмица (за чието име все още няма обструкции), а до Централния регистър са внесени документите за регистриране на клуб “Цар Фердинанд” в Богданци.
“Нямаме против правото на сдружаване на граждани, но не харесваме имената им”, се чуваше в синхрон от двете партии.
Нито в устава, нито в името ще може да се поставя име, презиме, прякор и псевдоним, съкращения и инициали на лица, които разпалват омраза и нетърпимост по какъвто и да било признак, лица, които в миналото са били свързани с национална, расова, религиозна, етническа и друга нетърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, екстремизъм или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх.
И власт, и опозиция смятат, че е провокация
в Скопие регистрирането на сдруженията “Иван Михайлов” и “Цар Борис Трети” и откриването на клубове.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски казва, че така ще се попречи на формиране на сдружения с цел асимилация и уточнява, че има предвид най-вече “българския фашистки окупатор”.
Според вносителите на поправките през последните 7 месеца “станахме свидетели на откриването на т.нар. културни клубове, кръстени на противоречиви личности, нацисти и фашисти”.
Промените в закона задължават вече регистрираните сдружения, фондации и др. в 3-месечен срок от влизане в сила на законовите промени да хармонизират своите имена, цели и дейности съгласно посочените разпоредби. Иначе ще бъдат заличени от Централния регистър.
Съгласие за използване на “правилните” имена ще дава специално създадена Комисия за употреба на имената на исторически личности. Преди дни тя бързо бе конституирана със 7 членове като съвещателен орган към правителството.
За председател бе избран Бобан Петровски от Института по история към Философския факултет на университета в Скопие.
Комисията ще дава мнение за характера на историческите личности,
за да се избегне злоупотребата с определени фигури, които имали негативен контекст.
Срещу използването на името на цар Борис Трети се обявиха от Еврейската общност и Фонда за Холокоста на евреите от РС Македония. Те били обидени от регистрацията на сдружение “Цар Борис Трети” в Охрид и от лекотата, с която в югозападната ни съседка “се прославят нацизмът, фашизмът и езикът на омразата”.
Изразиха притеснение, че са зачестили регистрациите на “сдружения с българско самосъзнание, носещи имена на доказани сътрудници на нацистка Германия”.
Определят това като умишлена провокация и обида към еврейската общност, към македонската държава и нейните граждани. Президентът на еврейската общност Пепо Леви ще внесе и жалба в прокуратурата за името на българския културен център.
Определени среди в Скопие свързват Борис Трети с преследването и унищожаването на евреите от окупираните територии от България по време на Втората световна война.
“Цар Борис Трети и правителството тогава са пряко отговорни за депортирането на повече от 11 300 евреи от окупираните територии в Македония, Гърция и Сърбия, от които 7144 са евреи от Македония, в центъра за убийства Треблинка в Полша”, се казва в становище на еврейските организации.
Те определят регистрирането на сдружението и клуба за “крещящ пример за отричане и изопачаване на Холокоста, за подигравка и обида на евреите”.
Други не харесват царя и заради това, че по време на управлението му е “приет акт за
смяна на македонската националност с българска,
след като на 19 април 1941 г. фашистка България окупира Македония”.
В същото време историческата истина е, че цар Борис Трети не само е обединител, но и освободител на Македония от сръбското робство в периода на кралска Югославия. От Юдейския патриотичен институт у нас изразиха подкрепата си за създаването на клуб “Цар Борис III”.
“Трябва всички да са наясно, че трагедията на евреите в Македония, Тракия и Пиротско, предадени след 1919 г. против принципите на американския президент и лауреат на Нобелова награда Удроу Уилсън, в поданство не на България, а на Югославия и Гърция, е последствие именно на този акт, а екзекуторът им е националсоциалистическа Германия.
Всеки опит за измисляне на други отговорни е действие, намаляващо и облекчаващо вината на националсоциалистите, срещу което никой честен човек не може да е безучастен”, се казва в писмото, изпратено от председателя Елко Хазан до клуба в Охрид.
В Конституционния съд в РС Македония има и внесено искане да се разгледа дали програмата и уставът на сдружение “Цар Борис Трети” са в съответствие с конституционния ред на страната, защото имало доказателства, че са насочени към насилствено разрушаване на конституционния ред и разпалване на национална и религиозна нетърпимост.
Още след отварянето на културния център “Ванчо Михайлов” в Битоля през април премиерът Димитър Ковачевски определи откриването му като провокация, защото “разбудило духовете от миналото”.
Тогава реагираха остро и от Съюза на борците от народноосвободителната и антифашистка война на Македония 1941-1945 и подадоха сигнал до Комисията за превенция и защита от дискриминация.
Понеже в Македония нямало регистър на исторически личности, от комисията са поискали позиция за Иван Михайлов от Института за национална история.
Получили отговор от Драги Георгиев, който е и съпредседател на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония, както и член на новата Комисия за използване имената на исторически личности.
“Наименуването на какъвто и да е център с това име е безпрецедентна провокация и обида за македонския народ, защото, пропагандирайки неговото име и дело, се пропагандират и неговите заповеди за физическа ликвидация, сътрудничество с фашистка и нацистка идеология и 70-годишното му отричане на съществуването на македонския народ”, била позицията на проф. Георгиев.
От ВМРО-ДПМНЕ реагираха срещу клуба,
а в същото време твърдят, че са наследници на историческата ВМРО, чийто водач е бил и Иван Михайлов.
На откриването на клуба на сдружението в Битоля през април 2022 г. присъстваха тогавашният премиер Кирил Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова, представители на различни политически партии от България, а два месеца по-късно бе опожарена входната врата.
Извършителят - певецът Ламбе Алабаковски, получи условна присъда.
В тв интервю македонският премиер Димитър Ковачевски коментира новото сдружение “Цар Фердинанд”. Според него идеята за тези сдружения била да “провокират и предизвикат напрежение сред гражданите първо в обществото в страната, а след това и извън държавата”.
Смята, че страната му имала “прелиберално законодателство за формиране на граждански сдружения” и вече се изготвял нов закон, който ще почерпи опит от немското законодателство.
Външно: Това е поредна кампания на РСМ, която застрашава човешките права
“С недоумение наблюдаваме как Република Северна Македония започва поредна кампания срещу българските организации.
Тя застрашава основните права на българите в съседна на нас държава по линия на Европейската конвенция за правата на човека, а именно правото на сдружаване, на събрание, на свобода на словото и свобода на убеждение”.
Така зам.-министърът на външните работи Костадин Коджабашев коментира казуса пред журналисти вчера.
Принудени сме да напомним на страната - кандидат за член на ЕС, че европейската практика за законодателните инициативи, касаещи правото на сдружаване, се водят от стремежа да се улесни, а не да се затрудни функционирането на въпросните граждански организации, допълни той.
Според Коджабашев е и крайно неприемливо в законодателство да се използва наратив, който “безпринципно експлоатира теми, свързани с фашизъм, антисемитизъм и тероризъм”.
Първата българска организация в РСМ е създадена преди 22 г. в Охрид. По ирония на съдбата тя бе с името Радко, което е псевдонимът на Иван Михайлов. След нейното създаване тя беше посрещната със същата дискриминационна и агресивна кампания, допълни пък експертът на МВнР Желязко Радуков.
Тогава тя била забранена от конституционния съд, но учредителите подали жалба в Европейския съд за правата на човека в Хага. Спечелили делото през 2009 г. Сега РСМ е тръгнала по същия път, по същия път ще има дела, каза още той. (24 часа)
