- Експерти успокояват: Все още се намалява от постигнатата в предишни години положителна доходност, но не се засягат вноските от осигуровките на хората
- Спадовете се дължат на подценени акции, при мир възстановяването ще е бързо
- Милиони са затворени в ембаргови книжа от Русия и Беларус
1 млрд. лв. от спестяванията на 3,9 млн. българи за втора пенсия в универсалните пенсионни фондове са се стопили за деветмесечието на 2022 г.
Това показват отчетите на десетте частни пенсионни фонда за стойността на активите им към 30 септември 2022 г. От избухването на войната в Украйна през февруари тази година българските пенсионни фондове преживяват най-тежката си криза, като в абсолютна стойност
толкова средства не са губили дори при глобалната финансова криза от 2008-2009 г.
В универсалните пенсионни фондове задължително се осигуряват с 5% от дохода си всички българи, родени след 31 декември 1959 г.
Само за месеците юли, август и септември загубите на частните пенсионни фондове са в размер на над 211 млн. лв. Те обаче са доста по-малки от намалението на активите в периода март-юли тази година, когато универсалните фондове загубиха над 659 млн. лв. от стойността на активите си.
Само при два от фондовете не се наблюдава намаление на стойността на активите
за последните два месеца в абсолютна стойност. Те обаче са малки и в тях няма голям брой осигурени хора.
Първият е фонд “Бъдеще”, който е с положителен резултат от 4 млн. лв. за деветмесечието. За последните 3 месеца обаче този фонд е с намаление от 238 хил. лв. Вторият фонд с положителен резултат е появилият се в началото на тази година “ДаллБогг Живот и Здраве”. При него положителният резултат е над 17 млн. лв. за деветмесечието, но се дължи главно на привлечени клиенти от останалите девет фонда.
Най-голямо намаление на стойността на активите си отчита “Алианц-България”. При него за деветмесечието са загубени над 309 млн. лв. Все още обаче “Алианц-България” остава сред трите най-големи фонда, всеки от които има по над 3 млрд. лв. спестени за втора пенсия от осигуряващите се в тях. Другите два такива са “Доверие” (с над 4 млрд. лв. общо активи и отрицателен резултат от 287 млн. лв.) и “ДСК-Родина” (минус 144 млн. лв., но остава с 3,09 млрд. лв. в него). “ДСК-Родина” все пак е един от малкото универсални фондове, които за последното отчетено тримесечие имат положителен резултат и увеличават активите си с 3 млн. лв.
Реално войната в Украйна и предизвиканата от нея криза на фондовите пазари е върнала българските пенсионни фондове с 19 месеца назад. В момента в тях има 15, 7 млрд. лв., като толкова ниско ниво на спестяванията за втора пенсия не е имало от май 2021 г., когато са били 15,6 млрд. лв. Пенсионните фондове
започнаха 2022 г. с рекордните спестявания от 16, 7 млрд. лв.,
но още през юни паднаха под 16 млрд. лв. стойност на активите.
Заради продължаващата война в Украйна фондовите борси държат много ниски нива и в момента всички акции са силно подценени, коментираха пред “24 часа” представители на пенсионните фондове. Според тях това означавало, че при край на войната загубите за тези девет месеца на годината могат да бъдат възстановени изключително бързо. И отново активите да започнат да растат.
Положителен поглед върху кризата в пенсионните фондове било, че те все още губят единствено от натрупаната през годините доходност и реално не се засягат спестяванията на хората.
Факт е също, че при пенсиониране направените през годините осигурителни вноски са гарантирани в абсолютен размер. Тоест, когато фондовете започнат да изплащат пенсия на конкретен човек, са задължени да платят поне направените вноски, независимо каква е доходността през годините.
И в дългосрочен план обаче пенсионните фондове вече губят от парите за втора пенсия, показват данните за доходността им в периода 30 септември 2020 - 30 септември 2022 г., публикувани от Комисията за финансов надзор.
Един-единствен от деветте отчита доходност над нулата за третото тримесечие на тази година на база 2-годишен период - фондът на ЦКБ-Сила, при който доходността е едва 0,46%.
През второто тримесечие положителна доходност имаха 3 от деветте универсални пенсионни фонда, а останалите шест губеха парите на вложителите си. В момента загуби на стойността на индивидуалните партиди отчитат вече осем фонда.
Най-лошите резултати пък се отчитат при универсалния пенсионен фонд на “ДСК-Родина”, където доходността за периода 30 септември 2020 към 30 септември 2022 г. е минус 5,42%. При най-големия на пазара у нас фонд на “Доверие” доходността е минус 4,79 на сто, следват “Съгласие” с минус 3,83%, “Топлина” с минус 3,08%, ОББ с минус 3,02%, “Алианц-България” с минус 2,83 на сто и “Бъдеще” с отрицателна доходност от 0,82%. Най-малкият фонд ПОИ отчита минус 0,5 на сто доходност.
Реално спадът на доходността стига до почти два пъти само в рамките на третото тримесечие на тази година. При отчетените през лятото данни най-ниската отрицателна доходност беше минус 2,29%, докато в момента вече е минус 5,42%.
Доста по-успешни засега са фондовете от т.нар. трети стълб
на пенсионната система - тези за доброволно пенсионно осигуряване. При доброволните фондове 4 от деветте отчитат положителна доходност за периода 30 септември 2020 - 30 септември 2022 г. Като тук най-добра е тази на “Съгласие” - 5,93%, следван от ЦКБ-Сила с 2,71 на сто положителна доходност. Макар и с доста по-малко, но над чертата са и доброволните фондове на “Пенсионноосигурителен институт” и “Бъдеще”.
Най-слаби при доброволните фондове отново са резултатите на “ДСК-Родина”, където доходността е минус 4,58%, и на “Доверие” с минус 4,46 на сто.
Принципно доброволните фондове имат по-малки ограничения върху инвестициите, отколкото универсалните. Това им дава възможност да постигат положителна доходност и при трудни условия на борсите.
Милиони са затворени в ембаргови книжа от Русия и Беларус
Над 18 млн. лв. от спестяванията за втора пенсия стоят блокирани в държавни ценни книжа на Русия и Беларус - държави, върху които има наложени международни санкции, включително и за финансирането им.
Два от универсалните фондове обаче имаха вложения в държавни ценни книжа на Русия и Беларус още преди избухването на войната - “Съгласие” и “Топлина”.
Странно, но в отчетите на двата фонда стойността и делът на руските и беларуските книжа в портфейлите им се повишава към края на септември в сравнение с полугодието на тази година.
3,999 млн. долара в руски държавни ценни книжа и 2,628 млн. долара в беларуски има универсалният пенсионен фонд на “Съгласие” към края на септември. Според отчета от лятото в края на юни стойността на тези ембаргови ценни книжа е била 1,727 млн. долара за руските и 1,5 млн. долара за тези на Минск.
“Топлина” от своя страна има само книжа на Русия. През септември те са на стойност 2,46 млн. долара, а три месеца по-рано са били едва 854 хил. долара.
Традиционно универсалните фондове търсят държавни ценни книжа и от по-далечни страни в опит да направят портфейлите си по-доходоносни.
