Ще важи за определено потребление, след това започва да поскъпва, за да не се помага на богатите с къщи с басейни
Енергийното министерство подготвя законови промени
Уникален метод за Европейския съюз е на път да приложи България в опит да подпомогне домакинствата да се сравят с непосилните цени на отоплението през зимата.
Държавата обмисля да въведе еднакви цени за ток, парно и газ. Така, каквото и да се избере за отопление през зимата, няма да има разлика в сметката. Или почти няма да има, защото еднаквите цени ще важат за определено потребление, след това започват да се качват.
Въвеждането им ще стане с промени в Закона за енергетиката, които се подготвят, съобщи пред “24 часа” служебният министър на енергетиката Росен Христов.
С изравняването на цените държавата ще се опита да спре устрема на домакинствата да минават от едно към друго отопление, за да бъдат по-ниски сметките. Най-вече смените от газ към ток заради високите цени на горивата.
Няма да караме хората да инвестират по 2000 лв. в климатици, защото е поскъпнал газът, каза Росен Христов. Целта е хората да избират отоплението, което им е удобно и най-подходящо за тях, а не водеща да е цената, уточни министърът.
Освен това
ще се стимулират икономиите, за да се поберат домакинствата в рамките на
по-евтината енергия
От друга страна, определянето на таван на потреблението се прави, за да не се подпомагат богати хора, които имат огромни къщи, сауни и басейни в домовете си.
Над определеното ниво на потребление ток, парно и газ ще поскъпват по скала и постъпателно, тоест колкото повече се ползва, толкова повече ще се плаща.
Христов обаче не каза какви ще са праговете и дали ще бъдат еднакви за тока, газа и парното. Заяви, че в момента се правят симулации, вътрешни обсъждания, предстои разговор и със синдикатите.
Стремежът е до края на другата седмица промените в закона да са готови, за да може да бъдат внесени в парламента. Оттам нататък решението е на депутатите.
Експерти на високо ниво предполагат, че не става въпрос за еднакви цени на газ, парно и ток, а за сложна методика, която да приравни отоплението с трите източника, за да има равнопоставеност на потребителите.
В момента цената на тока е по-висока от тази на парното. Експерти изчисляват, че усреднено между дневна и нощна тарифа, тя е 185 лв. за мегаватчас за Западна България и е най-ниската в сравнение с Югоизточна и Североизточна България.
Цената на парното в София е 137 лв. за мегаватчас, увеличението от 1 юли е с близо 40%. Само че сметките за топлинната енергия за някои потребители са много високи, защото зависят от ползването в блока. Затова и потребителите търсят различни варианти - семейство в “Красна поляна” например разказа пред “24 часа”, че се отказва от топлата вода на топлофикацията и минава на бойлер, тъй като основното плащане от над 200 лв. на месец е за къпане.
Най-скъп е природният газ. За септември цената му за топлофикациите и газоразпределителните дружества беше 353,21 лв. без акциз, цени за достъп и пренос и ДДС. А за битовите клиенти на “Овергаз” в София мегаватчас струваше 379,05 лв.
Семейство от София, което е спряло ползването на газ и е минало на ток, е тествало през септември сметките си, като е пуснало газовото котле.
Къпането с подгряване на вода с бойлер
му е струвало около 40 лв.,
а на газ - двойно, над 80 лева
С пускането на газовата връзка с Гърция и влизане в пълна сила на договора за азербайджански газ, който е на по-ниски цени от тези на нидерландската борса TTF, цената през октомври падна на 233,36 лв., а за домакинствата в София - на 259,20 лв. за мегаватчас. Това гориво обаче продължава да е най-скъпото.
Вероятно искат да намерят начин да подпомогнат домакинствата, които са на газ, коментира пред “24 часа” енергиен експерт. Той обаче изказа съмнения в ефективността на еднаквите цени на газ, парно и ток до определен таван. Твърди, че ако домакинство се отоплява на ток, ще мине тавана и сметката ще се оскъпи.
Потърсен от “24 часа” за коментар, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев каза, че са запознати с намерението и го одобряват като първа стъпка. Според него при разлика в цените битовите потребители ще мигрират от един вид отопление към друг.
Най-добре е цените да са реалните,
смята Велев - тези в микса от тока
на централите, който прави НЕК. Цената сега е 150 лв. за мегаватчас, а на бита го продават за 82 лв.
Всъщност идея за ниски цени на тока имаше и при предишния председател на КЕВР Станислав Тодоров и те са от юни тази година. Той е коментирал, че обмислят таван от 200 киловатчаса, над който електроенергията да поскъпва. Тодоров твърдеше, че комисията има за цел да защити най-уязвимите потребители, които са и с най-ниско потребление. Например - за двустаен апартамент, който консумира до границата от 200 киловатчаса месечно, сметката ще е около 40-50 лева и тя ще остане такава и в бъдеще. Като се надвиши това потребление, ще се плаща по по-висока цена.
Тогава експерти коментираха, че предвижданите 200 квтч ще се изчерпят, ако се ползва бойлер за топла вода и той работи 3 часа на ден. Други направиха сметката, че тази тарифа означава евтин ток от 7 киловатчаса за 30 дни в месеца, което осигурява ползване на осветление, хладилник, телевизор и зарядни, включени нонстоп в контакта. Но не стига за пускане на бойлер един път седмично. Без съмнение това изключва честото въртене на пералня, задрасква от домакинските уреди сушилнята, климатика и изобщо по-мощни уреди.
Ако се върнем още назад в годините, ще си спомним, че от 2002 до 2006-а у нас имаше двустъпална тарифа. За първите 75 квтч през деня цената беше 9,8 ст. на квтч, а над тази граница - над 17,4 ст. За нощната тарифа границата на евтин ток беше 53 кчтч на цена от 6,8 ст. След премахването на тези тарифи поетапно през 2005 и 2006 г. токът през деня поевтиня до 14 ст. Тогава се даваха данни, че едва 20% от домакинствата са се вмествали в ниските тарифи.
Евтина и скъпа тарифа имаше и за парното.
След като промените в енергийния закон бъдат готови, ще стане ясно дали с тях ще бъде изпълнен ангажиментът да се запише дефиниция за енергийно бедните и енергийно уязвимите потребители, както и дали и от кога битовите потребители за излязат на свободния пазар.
