Без него може да се стигне до конституционна криза
Защитен механизъм в изключителни случаи, който, ако не бъде приложен, Народното събрание на практика може “да се отърве” за неопределено време от една институция.
Така конституционните съдии определиха своето решение от вторник. С него те обявиха, че главният съдебен инспектор Теодора Точкова и Инспекторатът на ВСС продължават работа, независимо че мандатът им е изтекъл преди повече от две години и половина.
Решението на Конституционния съд (КС) е ключово и се очакваше с голям интерес от цялата съдебна власт.
Причината - след 5 дни изтича мандатът и на Висшия съдебен съвет
(ВСС). На 2 октомври този състав на т.нар. правителство на съдебната власт трябваше да отиде в историята.
22-мата кадровици, които всъщност от доста време са 19, защото имат три незапълнени места, продължават и след тази дата, тъй като е “недопустимо да се преустанови работата на една конституционно закрепена” институция. ВСС се състои от 25 души, като тримата големи в съдебната система - шефовете на върховните съдилища и главният прокурор, са по право.
Самото решение директно се отнася до главния съдебен инспектор и Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото такова беше питането на Върховния административен съд (ВАС). Те се избират от парламента с т.нар. конституционно мнозинство от 2/3, тоест от 160 депутати. С толкова се избира и парламентарната квота във ВСС. Тя е от 11 души.
Мандатът на Теодора Точкова и десетте инспектори изтече още през пролетта на 2020 г. Оттогава досега няколкото парламента, които се смениха, дори не откриха процедура за избор на нови инспектори. Същото се случи и по отношение на парламентарната квота във ВСС. Не беше открита процедура.
Инспекторатът, макар и не особено познат, всъщност е единствената институция у нас, пред която човек
може да се оплаче, ако някой съдия бави делото му
с години. А на съдиите все пак им се налага да обясняват защо едно дело се отлага постоянно.
Освен това там съдиите, прокурорите и следователите, включително и тримата големи в съдебната власт, подават годишните декларации за имущество. Инспекторите единствени извършват проверката за съответствието между доходите и реалните харчове на магистратите, по подобие на антикорупционната комисия за другите длъжности. Тоест, ако няма инспекторат, няма кой да им провери доходите.
Инспекторатът на ВСС обаче не за първи път изпада в ситуация да работи над мандата. Заради това
решенията му се атакуват и съдилищата ги отменят
За ВСС обаче ситуацията е безпрецедентна.
Тази беше едната причина Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) да попита Конституционния съд може ли инспекторите да продължат и след изтичане на мандата. Втората причина е, че мандатът на ВСС също изтича. Попълнена е само професионалната квота от 11 души.
“Продължават, докато Народното събрание избере нови”, отговориха конституционните съдии. Те обаче не са единодушни - седем застъпват това мнение. Трима - Янаки Стоилов, Красимир Влахов и Атанас Семов - не. (Виж карето - б. р.). Самият Конституционен съд също не в пълен състав, защото чака парламентът да избере двама.
Според съдиите “недопустимо е да се преустанови автоматично мандатът за неопределено време”.
Макар и ВСС да е орган с много спорна репутация, той е ключов за съдебната система, разпределя бюджета, наказва или поощрява магистратите, оценява работата им. Така например този четвъртък кадровиците ще решават да отпуснат средства за ремонта на асансьорите в съда в Кюстендил, за тока в съда в Пазарджик и за ремонта на входната врата на съда в Разград. Освен това без ВСС няма да има и кой да подпише магистратите да си получат заплатите.
Конституционните съдии наричат продължаването на мандата “несъщинско удължаване”
“То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации”, и, ако не бъде изпълнен в случая, ще се стигне дотам Народното събрание с бездействието си да закрие орган на съдебната власт - Инспектората на ВСС”, става ясно от мотивите. Според съдиите, ако не се допусне такъв защитен механизъм, това на практика означава да се допусне създаването на неконституционна ситуация. Или казано с други думи конституционна криза, която се получава, когато повече от два конституционни органа не работят.
Конституционните съдии стигат и още по-далеч. Те посочват, че ако една от държавните институции има възможност чрез действия или бездействия да направи така, че друга да не може да осъществява правомощия, би било налице недопустимо накърняване на баланса между трите власти.
Така на практика парламентът може за неопределено време да премахне една институция, да реши “да се отърве” от орган на съдебната власт, като след изтичане на мандата на определен негов персонален състав не избира нов състав.
ВСС и Инспекторатът към него са органи, на които са възложени правомощия, които при никакви обстоятелства не може да се упражняват по заместване от друг държавен орган. Това казват конституционните съдии.
Трима магистрати на особено мнение:
Политиците може за неопределено
време да поддържат “правилните” хора
Създавал се прецедент, който можело
да се използва и в други случаи
Трима от конституционните съдии са били на особено мнение. Това са Янаки Стоилов, Атанас Семов и Красимир Влахов.
“Проблемът се задълбочава от това, че в редица случаи отговорността, ако въобще такава се реализира, е само политическа, но не и юридическа”, посочва Янаки Стоилов. Той добавя, че просрочването на мандатите на конституционно установени органи от страна на отговорните за тяхното избиране става проблем на политическата система, особено когато тя претендира да е демократична.
“Неговото решаване трябва да се търси и чрез наличните юридически средства, а функционирането на държавните органи без прекъсване не бива да се постига с цената на пренебрегване на конституционната роля на мандатността. В противен случай рискът от преминаване към недемократично управление е реален”, смята той. Наред с това се създавал прецедент, който можело да се използва и в други подобни случаи.
Според Красимир Влахов и Атанас Семов тази възможност “може лесно да се превърне в злоупотреба от страна на политическата власт чрез поддържане за неопределено време на “правилните” хора, без гаранциите за независимост, които дава мандатът.
