Между емоциите и прагматизма сега в обществото ни лежи тежка разделителна линия, казва бившият кореспондент на БНР и БНТ в Москва
- Какво принуди президента Владимир Путин да обяви частична мобилизация в Русия, г-н Тодоров?
- Путин видимо дава знак, че приема позицията на “твърдото” лоби в управляващия елит.
Преди това няколко политици, включително и смятаният за опозиция лидер на Комунистическата партия (КПРФ) Генадий Зюганов, поискаха от него по-твърди и по-мащабни мерки в Украйна, както и да обяви мобилизация.
Досега Русия, в лицето на Путин, се въздържаше да обяви мобилизация, тъй като тя се обявява в случай на война. А в Русия все още се говори за специализирана военна операция.
Знаете, че руската армия е професионална, тоест военните, които служат в армията, са с договори за наемане.
Явно е, че или положението на украинския фронт се оценява като критично, или недостигът на жива сила се отразява върху по-нататъшните планове и хода на войната.
- Към кого са насочени посланията и заплахите на този акт?
- За да се разберат мотивите за тази мобилизация, трябва да се прочете внимателно речта на руския президент. В нея има много внушения. Той казва - ние не воюваме с Украйна, а воюваме с колективния Запад.
Всички са срещу нас, ние сме в обкръжение, ние се защитаваме. Накратко, ние фактически водим по-голяма, по-мащабна война и това е принудителна мярка.
Напрежение в международен план създава друга част от риториката, която президентът Путин използва. Той отново говори за Новорусия: върху нашите исторически земи се извършва нацификация, ние имаме морално право да ликвидираме тази заплаха.
Тоест, той говори за историческо право върху територията на Украйна, което е много тревожна тенденция, защото има и съседни държави, националисти, които също имат неприкрити
претенции към Украйна,
като я наричат, изкуствена държава
Тезата за Новорусия е често използван аргумент от определени националистично настроени среди в Русия, които оправдават войната с исторически контекст и с морални аргументи от типа да защитим нашите съотечественици.
- Очаквате ли да започнат масови протести срещу решението за частична мобилизация?
- Има една характерна особеност в руската политическа система. Партиите не играят особена роля. Дори различните от управляващата “Единна Русия” обикновено са съпровождащи властта и споделящи основната й политика.
Те могат да имат различни позиции по някои въпроси от вътрешната и социалната политика, но по принцип приемат базовите политически ценности, които в момента управляват Русия.
Тъй като президентската власт е изключително силна, а пирамидата на властовите функции - достатъчно стръмна, на практика тези партии са някакъв вид декорация, параван, аксесоар без особено пряко влияние върху центровете на властта и управлението.
По-скоро те чрез двете камари на парламента – Държавната дума и Съвета на федерацията, легитимират официалната линия.
Това е факт, който означава, че не можем да очакваме тези партии да оглавят отделни протести. Следващият момент е, че руското общество е достатъчно консервативно в момента, за да се разчита на някакво гражданско движение, което да активира по-широка част от населението.
Виждате, че обикновено протестират интелектуалци и хора с по-либерални възгледи, но това са по-скоро индивидуални протести на съмишленици, а не организирана сила.
Друг предполагаем фактор - неправителственият сектор, тези организации, които получават помощи от чужбина, бяха обявени за чуждестранни агенти и съответно статутът им беше променен, а функциите и дейността им бяха ограничени.
Беше потиснат и либералният сектор в руската политика и в руската политическа класа, ако можем да говорим за такъв.
Набързо беше разширен с допълнителни параграфи и Наказателният кодекс на Руската федерация. Бяха въведени допълнителни наказания, свързани с войната в Украйна.
За дезертиране от армията - 15 години. За неявяване на военен сбор – 10 години, за отказ от участие във военни действия - 3 години, и така нататък. Това беше подготовка за тази нова фаза на войната.
Беше поискано да се даде друг статут на доброволците. Част от тези, които са преследвани от закона, които по един или друг параграф са в конфликт със сегашното законодателство, чрез статута на доброволци ще придобият гаранции, че ако участват в бойните действия, те ще получат някакво облекчение, амнистия или някакво преимущество от държавата.
Също така набираното опълчение и доброволци в сепаратистките райони на Донбаска и Луганска област след референдумите 23 – 27 септември
могат да получат статут на
редовни части от руската армия
Действията на украинската армия ще бъдат разглеждани като агресия срещу Руската федерация.
- Има ли връзка между обявената от Путин частична мобилизация и заповедта на китайския президент Си Дзинпин армията на Китай да се съсредоточи за военни действия?
- Едва ли можем да търсим такава пряка връзка. По-скоро се изказват опасения, че при сегашното развитие на конфликта той може да прерасне в по-мащабно противопоставяне с използването на по-далекобойни и тактически средства, близки до ядрения арсенал.
Предстои от запад да се вкарат по-ефективни и по-модерни оръжия за украинската армия, както и нови свежи обучени кадри. Някои оръжейни доставки бяха забавени по различни причини и украинското ръководство заяви, че тази контраофанзива, която предприе успешно, е могла да осигури по-голям пробив, ако украинските армейски части са разполагали с тези оръжия.
Всъщност Китай, Индия и други потенциални съюзници на Русия, са разтревожени от каскадата кризи, които предизвика войната, и са загрижени за своите интереси. Китай например отчита напрежението и противопоставянето около Тайван в Южнокитайско море.
Мобилизацията, която може да засегне и запасняци с по-голяма от обявената численост, се оправдава с още един морален аргумент – “защитата на нашите хора в Луганска и Донецка област”.
Повечето жители там са с руски паспорти. Освен това, като превантивна мярка 60-80 хил., а може би и повече жители на тези области бяха изтеглени в Русия предвид очакваното ожесточаване на сраженията. Най-ожесточените сражения са именно там - в Луганска и Донецка област.
Руското командване сменя непрекъснато тактическите цели и изобщо тактиката на водене на война, приоритетите,
което също създава
непредсказуемост
Да добавим и струпването на потенциални запасняци по границите със съседни държави. Например един самолетен билет, който преди обявяването на мобилизацията струваше 250 долара, сега рекордно стигна над 10 000 долара! Това е друг вид протест и неприемане на войната, а този фактор е бомба със закъснител.
- Можем ли да говорим за непосредствените заплахи и опасности за България?
- Биха могли да се правят различни оценки. Но главното, което трябва да отчитаме, е, че ние сме на практика гранична държава на конфликта, ако смятаме за граница Черно море. По пряка линия сме на 300-400 км от зоните на бойните действия.
Друг фактор, който трябва да отчитаме, е, че сраженията се водят и в райони с етническо българско население, което, в интерес на истината, се сражава и от едната, и от другата страна.
В региона са важни транспортните и комуникационните коридори към България. Украйна и Русия са водещите доставчици на основни суровини и ресурси, които са необходими за българската икономика.
Да не говорим за чисто икономическите връзки. Да споменем туризма и други сфери, които неизбежно ще бъдат още по-тежко засегнати,бежанските потоци.
Естествено, предвид бойните действия България трябва да мисли за превъоръжаването на армията си. Ясно е, че със съветската бойна техника, която притежаваме, нещата ще стават все по-тежки и необратими.
Ясно е, че с природния газ зависимостта ще се увеличава и цените ще растат.
Така че, като изчислим преките и непреките загуби, можем да добавим и обществения сектор.
Виждате, че обществото ни сераздели много
рязко нарусофоби или русофили
Има хора, които едновременно хранят симпатии към Русия, но и подкрепят съпротивата срещу агресията и споделят загрижеността за съдбата на Украйна.
Разделението в обществото и неясната политическа перспектива в България също поставят въпроса до каква степен страната като позиции и като ефективност на политиката ще успее да изработи и поддържа онази линия, която да запази в консенсусен вид геополитическата перспектива. Като същевременно изпълнява ангажиментите, които са свързани с нашите стратегически национални приоритети.
Между емоциите, симпатиите, милосърдието, съчувствието и прагматизма сега в обществото ни лежи тежка разделителна линия.
CV
Роден на 25 август 1956 г. в Силистра
През 1974 г. завършва гимназия в конкурсен клас със специалност “Програмиране и изчислителна математика”
През 1981 г. се дипломира по специалност “Радио” във Факултета по журналистика на СУ.
Два мандата е бил директор на БНР
През 2014-2015 е зам.-директор за "Връзки с обществеността" на Националната опера и балет
