Това се случва 11 г. след смъртта на възрастната жена, която по едно от делата на сина си беше подсъдима заедно с него
Бившият шеф на столичното парно Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото, понесе нов удар от съдбата. След като беше осъден на 7 г. затвор за пране на пари, той загуби и наследството на покойната си майка Цеца Димитрова, фамилиарно наричана от медиите баба Цеца.
С решение на Върховния касационен съд (ВКС) от бившия директор на “Топлофикация” бяха отнети апартамент и гараж в София, ливади в землището на самоковското село Бели Искър и 157 340 лева в няколко банкови сметки, принадлежали на майка му. Реалната стойност на недвижимото имущество още не е оценена.
Делото за конфискацията на имотите на Цеца Димитрова започна след нейната смърт през 2011 г. Причината - тя заедно със сина си беше подсъдима.
Нейното обвинение беше за неплащане на данъци в размер на 200 хил. лв.
Четири години от живота на възрастната жена, която почина на 86 години, минаха по кабинетите на разследващите и съдебните зали. Тя обаче ожесточено бранеше сина си от нападките.
След кончината стартира процесът по конфискация, като той се води срещу наследника ѝ, т.е. срещу Валентин Димитров.
Държавата претендира за апартамент от 79 квадрата в столичния жк “Белите брези” заедно с мазе и таван към него, плюс гараж с площ 16 квадрата на ул. “Нишава”, четири ливади и четири влога.
Те са съответно в размер на хиляда лв. в едната сметка, а в останалите три - 5 хил. лв., 21 хил. лв., 58 хил. лв. както и 75 броя акции.
Вальо Топлото не успя да докаже законния им произход и изгуби делото първо в Софийския градски, а после и в Софийския апелативен съд.
В същото време самият
той е със запорирано имущество
Неговото дело още не е започнало, защото според закона, който действа през 2006 - 2007 г., първо трябва да получи окончателно осъдителна присъда. Едва след нея започва и процесът за отнемане на имуществото.
През 2012 г. законът беше променен, въведена беше гражданската конфискация, която се развива независимо от хода на наказателното дело, но промяната не засяга бившия шеф на парното, защото неговият случай е пет години по-рано.
Така че се чака окончателно решение по делото за пране на пари, което започна през 2009 г. То обаче едва ли ще е скоро, защото в началото на август беше прочетена присъда едва на първа инстанция.
Срещу Димитров имаше и други дела, но във връзка с тях някогашната Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) не е била сезирана.
Запорът е наложен от Софийския градски съд. Той се простира върху значително имущество. Това пък е ставало повод самият Димитров неведнъж да се оплаква в съдебната зала от липсата на средства. Съдът дори му назначи служебен защитник, защото вече не можел да плаща на адвокатите.
С възбрана е мезонет от 254 квадрата в София
На първото ниво жилището има дневна, трапезария, кухня, домакинско помещение, баня и тоалетна, а на второ - три спални, галерия и сервизни помещения.
Вторият запориран имот се намира в Банкя. Той включва двор от 640 квадрата и къща с площ 143 квадрата, която има зимник, три спални, кът за хранене, стая, кухненски бокс, баня с тоалетна. Съдът е наложил и забрана върху пет банкови сметки, един срочен депозит, картова сметка и капитала на негова фирма.
Възбрана има и върху банкноти от различна валута, които към 2007 г. са били изчислени на 3 646 963 лв. Два милиона от тях се намират в сейф. Вальо Топлото няма достъп до него. За опазването на сумата се грижи един-единствен банков служител. Мярката се взема, за да не се окаже, че в един момент парите липсват.
Всъщност за сумите, които бившият шеф на парното е скътал, той беше осъден от съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд на 4 август тази година. По това обвинение получи 6 години затвор.
Присъдени му бяха 6 години решетки и по още едно обвинение. Но понеже според нашия закон се взема най-голямата присъда, общо беше наказан със 7 години лишаване от свобода и 20 хил. лева глоба за пране на 22 млн. лева.
Обвинението за укриване на данъци в размер на 2 млн. лева отпадна поради изтичане на давността.
През юли съдът прие за доказани като предикатни престъпления (престъпления, които са компонент на по-голямото, в случая прането на пари - б. р.) - стопански подкуп, длъжностно присвояване на пари от “Топлофикация” и безстопанственост.
Сега предстои да се произнесе и апелативният съд.
Скандалът около името на Валентин Димитров гръмна през пролетта на 2006 г., когато бе освободен от “Топлофикация”.
По това време от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. Започва разследване. През август 2006 г. в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лева. През декември са задържани и бившите заместници на Димитров - Георги Рогачев и Емил Антонов, екссъветничката му Лина Албанска и шефката на фирма “Шибър” Мая Стоилова.
Разследването беше разделено на 4 дела
Обвиненията са за престъпление по служба, пране на пари, за нарушение на валутния закон и безстопанственост.
Първото дело за валутни престъпления тръгна отначало два пъти в Софийския районен съд, а обвинителният акт беше връщан на прокуратурата 2 пъти.
Според това обвинение между 1999 и 2003 г. в Австрия Вальо Топлото извършил финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и сделки с ценни книжа са за близо 6 млн. лв. Другото обвинение беше, че между 2004 и 2006 г. пак e нарушил валутните закони като управител на фирма “Промарк”. Той не декларирал пред БНБ сделки за над 16 млн. лв.
На първа инстанция районният съд го осъди на 5 г. затвор. После градският съд върна делото на прокуратурата. То стартира отново в районния съд през август 2014 г. След оправдателната присъда обаче прокуратурата отказа да поддържа обвинението, тъй като това, за което Димитров е подведен под отговорност, не било престъпление.
Другото му дело е за присвояване на 4,5 млн. лева от “Топлофикация”
и е обявено за решаване от ВКС. По него беше оправдаван и осъждан от предишните инстанции. Четвъртото е за безстопанственост. То се занимаваше с това, с което Валентин Димитров стана известен преди 15 години - харчовете за скъпи храни. По него беше осъден и изкара три години в затворническото общежитие в Казичене.
