Италианските ястия риболита и панцанела не са нищо друго освен начин да се оползотвори старо ядене
Когато печем цяло пиле вкъщи, то трудно може да се изяде от двама наведнъж. Със сигурност ще останат не само кокали, но и месо по тях.
Помислете малко, преди да изхвърлите тези остатъци. Останалото месо може лесно да накъсате на малки парчета, като старателно отстраните костите. Залейте тези късчета с бърза за приготвяне и евтина смес от кисело мляко и яйца. Запечете го във фурната, докато заливката хване лек загар, и ще имате нова вечеря.
Ако сте изпекли на скара или във фурната свински пържоли, които са се оказали по-тлъсти отколкото сте очаквали, не бързайте да изхвърляте веднага мазната част, защото можете да я използвате за друго.
Ако я отстраните, отрязвайки и малка част от месото, след това можете да запържите всичко това с малко лук, без да добавяте още мазнина, защото наличната ще бъде достатъчна.
Когато стане готово, ще има и малко сос. Можете да гарнирате готовото ядене с пържени или печени картофи, или пък с домашна лютеница и хляб. Така също осигурявата нова вечеря.
Възрастните хора днес си спомнят, че мазнината от яденето никога не се е изхвърляла. Тя може да се използва например дори при изпичането на боб на фурна, вместо да се добавя олио или масло, чиито цени вече са безбожни.
Спомените за закуски на хората отпреди около петдесетина години определено се различават от вкусовете, които днес сме приели за даденост. Например филията с мас, сол и червен пипер или пък известната циганска баница, която се приготвя с малко олио, чубрица, сол и червен пипер, са били доста разпространено нещо за закуска.
Също и хляб с халва или с малко сирене и домашно сладко. Несъмнено част от храненето са били сезонните храни, а през зимата - тези, които имат голям срок за съхранение, например ориз, леща, боб, постни сарми, кисело зеле.
Много от домакинствата и до днес си приготвят домашна юфка и трахана, която може да се съхранява с години и лесно се сварява. Съчетава се прекрасно със сирене и малко масло. Други я предпочитат с прясно мляко и захар. Това е домашната алтернатива на макароните в магазините.
Рецептите са безброй и далеч не са само български. Има ги по целия свят.
Например италианската постна супа риболита не е нищо друго освен оползотворяване на остатъците от недоядена храна от предния ден.
Днес има много разновидности на това ястие, чийто произход е от Тоскана, но по същество това е вид гъста супа, нещо като нашенската яхния, в която можете да сложите каквито зеленчуци имате подръка.
Нищо не пречи да се сложи и месо, примерно парчета от недоядените пържоли от предния ден. Когато се добавя боб, той трябва да се сложи преди останалите зеленчуци, също както и по-твърдите зеленчуци като морковите, пащърнака и ряпата.
Преди това обаче се прави лека запръжка, към която постепенно се добавя вода, така че ястието да е нещо средно между супа и яхния.
Същността на риболитата е в това, че в нея се добавя стар хляб, начупен на залъци. Това става непосредствено преди да изключите котлона и да оставите ястието да къкри.
Възможностите да впрегнете фантазията при приготвяне на риболитата са безгранични, защото на практика всеки път, когато я готвите, можете да добавяте различни зеленчуци и всеки път ястието ще има различен вкус.
Хлябът пък служи да регулирате гъстотата на тази яхния – колкото повече добавяте, толкова по-гъста става, както и обратното.
Панцанелата също е типично тосканско ястие, което оползотворява стари продукти, но по същество е вид салата. В нея се слагат домати, краставици, малко лук и босилек.
Но важното е да има накиснат предварително във вода хляб, което прави оригиналната панцанела да има доста неприятен външен вид. Италианците накисват хляба за панцанела, отцеждат го и го намачкват, като не забравят да го подправят с малко сол и зехтин. На практика това е нещо като нашенската попара с тази разлика, че вътре има и зеленчуци.
