- Железният път “Мальовица” няма стопанин, направен е от алпиниста Иван Масларов, загинал при падане от скали - той е съпруг на изчезналата под Еверест Мариана Масларова
- Най-дългият отвесен маршрут в България се преодолява за 2-3 часа
- Преди седмица оттам падна и загина на място 19-годишно момиче
Повече от 15 г. у нас се практикува изкачването по Виа ферата (железен път) - маршрут по отвесни скали, обезопасен с метални парапети и стъпала по трасето, където туристът трябва да е с алпийска екипировка. Преди седмица за Виа ферата се заговори, след като оттам падна и почина на място 19-годишно момиче.
Девойката изкачвала Виа ферата “Мальовица” с още двама приятели. Била е без необходимата екипировка, без опит и без планински водач. Това е вторият смъртен случай на тази пътека. Преди години там е загинал служител от ДАНС, който е катерил без обезопасителни въжета. Сега на мястото има паметна плоча.
“Всеки, който е в добра физическа форма и може да изкачи връх Мальовица, може да премине и по Виа ферата. Трябва
да няма страх от височина
Моят син например я изкачи, когато беше на 4 г., естествено, с моя помощ. Сега, 13 години по-късно, вече е инструктор. Задължително е обаче трасето да се изминава с опитен водач. Изкачването е екстремно, не е трудно, но е опасно”, казва дългогодишният алпинист и инструктор по екстремни спортове Велислав Малджиев.
В последните години тази туристическа атракция, която е комерсиален стил в катеренето, е все по-популярна, а любителите на екстремните изживявания стават все повече.
Модата по виа фератите доведе до една масовка, а много хора се оказват недостатъчно подготвени и надценяват възможностите си. Тази специална инфраструктура в планината позволява на не чак толкова опитни алпинисти, които се наричат фератисти, да изкачат високите и стръмни почти вертикални скали. Трябва да имат все пак определени умения и физическа подготовка, твърди инструкторът.
Освен подходящи обувки, дрехи и тънки предпазни ръкавици
задължителни са алпийска седалка, каска и сет
за Виа ферата. Той представлява осигурителни въжета и карабинери, които обаче са строго специфични точно за този тип изкачвания и са по-различни от алпийските. Карабинерите са самозаключващи се. Сетът е с два ремъка със система за абсорбиране на енергията при падане, като намалява натоварването и силата на удара. При инцидент човек няма да падне, а ще увисне, като ще се омекоти натоварването от падането. Водачът обикновено слага и допълнително осигурително въже.
Железният път “Мальовица” е най-дългият железен път, оборудван до момента в България, с дължина 360 м. Има и вариант от 400 м, но той е изключително тежък и е само за алпинисти. Заради това и в началото на опасния участък
има табела “Не е за всеки”
Започва от 2042 м надморска височина и свършва на 2240 м. В зависимост от физическата форма на туриста се изкачва за 2-3 часа. Има площадки, от които се разкрива красива панорамна гледка. Преодоляват се 6 отвесни стени между 15 и 30 м, а между тях има хоризонтални или леко наклонени участъци.
“Винаги в началото се прави инструктаж за безопасност, показва се как се борави с обезопасителните ремъци. Раницата не трябва да е тежка - не повече от 1-2 кг. Често,
когато видя някой да се подготвя с голяма раница, я изсипвам
в хижата, за да изчистя ненужните неща. Необходимо е да се носи не повече от 500 до 750 г вода, 1-2 вафли или нещо дребно за хапване, една ветровка и евентуално фенерче”, казва Малджиев.
Понякога туристите се изморяват и тогава се налага той като водач да им носи раниците. А неговата и без това тежи доста, защото в нея има въжета, спасителна екипировка, аптечка. Групата, която изкачва Виа ферата, трябва да е от 3-4 души - не повече, за да може водачът да ги обхваща с поглед.
Някои запалени фератисти правят и
нощно изкачване на “Мальовица” с челник, за да посрещнат изгрева
на билото, след преминаване на последния отвес.
Виа ферата “Мальовица” е изградена през 2010 г. от известния алпинист Иван Масларов - Байно и негови колеги. Той е един от най-добрите наши катерачи. Дълги години е бил хижар на хижа “Мальовица”. Починал е на 56 г. - на 21 септември 2014 г., след падане от скала до Малката Вратца. Масларов е участвал в първите зимни изкачвания на северните стени на Матерхорн и Айгер в Алпите и първото изкачване на южната стена на връх Комунизъм в Памир.
Съпруг е на Мариана Масларова, племенничка на Христо Проданов. Тя изчезва безследно през 2004 г. при опит за безкислородно изкачване на връх Еверест.
Общо седем са виа фератите - маршрутите у нас
- в Рила, Родопите и Стара планина. Популярни са Черепишки скали, Ледницата в близост до с. Брестница, край Дряновския манастир, Триград и Харамийската пещера, Голубовица 2 до смолянското с. Кошница, Енинско ждрело. Най-интересен, дълъг и с красиви гледки е “Мальовица”.
“За другите виа ферати знам, че се стопанисват от различни организации или агенции, които водят туристи. На “Мальовица” обаче няма конкретен стопанин и достъпът до нея е свободен. Чувам, че се коментира, че нямало кой да поддържа пътеката. Не виждам какво може да ѝ се повреди. Нали, когато
минаваме с колеги, оглеждаме и ако видим някакъв проблем,
споделяме помежду си и го отстраняваме”, отговаря Малджиев на появилите се коментари след трагедията с починалото момиче.
Някои пък смятат, че “Мальовица” трябва да се забрани за туристи, защото може да се увреди природата. “Не съм съгласен с това, защото в такъв случай трябва да се забрани и алпийското катерене. Мальовишкият дял в Рила е люлката на българския алпинизъм. Стените са си там, който иска, може да отиде и да ги катери”, категоричен е алпийският водач.
Той дава пример с други страни в Европа, където изкачването на виа ферата се практикува много отдавна - в Италия, Австрия, Франция, Словения. Основно железните пътища са в Алпите, а италианският дял - Доломитите, е Меката на виа фератите.
В Алпите са над 1000. Там обаче всеки маршрут има степен на трудност, отбелязвана или с цветове, или с букви, за да се ориентира туристът и да избере според възможностите си.
