Отлагат забрана за обществени поръчки с руски компании, иначе болници, Бърза помощ и държавни ведомства може да останат без бензин и дизел
По-висок акциз за цигарите и горивата може да осигури допълнителни приходи за бюджета и така да не се пипат другите данъци.
Това вероятно ще бъде заложено във вариант за базов бюджет, който разработва финансовото министерство. Той трябва да послужи за основа на бъдещо редовно правителство за финансите на държавата за догодина и как да се осигурят повече приходи, без да се вдигат преките данъци.
Промени в облагането на цигарите бяха подготвени от предишния кабинет и трябваше да влязат в сила от 1 юли 2022 г., но парламентът не гласува поправката.
Разчетите тогава предвиждаха акцизната ставка за цигари, нарязан тютюн, електронните и нагреваемите тютюневи изделия да се вдигне между 7 и 12 лева. От това щели да дойдат допълнителни 150-200 млн. лв. на година за бюджета.
При горивата промяна ще има догодина заради нова евродиректива за облагане, според която акцизът се изчислява върху енергиен еквивалент. Това означава ставка не на 1000 литра, а на гигаджаул.
В момента бензинът се облага със 710 лева за 1000 литра, дизела с 646, втечнения газ с 340 лева. С промяната на методиката новите акцизи ще са съответно 759, 801 и 716 лв.
Новото облагане на цигарите и горивата обаче ще вдигне и цените им. За бензина и дизела това може да е с до 1 лев отгоре на литър, а при тютюневите изделия с 25 ст. на кутия.
В сценария на финансовото министерство вероятно ще се предвиди още, че ако инфлацията се укроти, догодина може да се премахне нулевата акцизна ставка за ток и пропан-бутан. Компенсацията от 0,25 лв. за литър гориво също можело да се махне. ДДС от 9% за парното и газа трябвало да важи до 1 юли 2023 г., както и нулевата ставка за хляб и брашно, смятат запознати.
Служебното правителство пусна за обществено обсъждане и промени в закона за акцизите и за ДДС, но там предложение за промяна на ставките няма. Правят се изменения, за да се синхронизира по-добре нашето законодателство с европейското. При внос на масла от растителни мазнини и метанол например ще се декларира за какво ще бъдат използвани. Промяната се налага, за да не се спестява плащането на акциз, ако те се използват вместо горива. За малки пивоварни и винопроизводители се въвежда изискване за сертификати, а митниците ще водят регистър за тях.
При ДДС промените предвиждат да не се плаща данък, ако не бъде платена доставена стока. Всеки, който получава стоки отвън с дължим ДДС, ще води регистър на трансгранични плащания и ще ги пази 3 години.
Служебното правителство се кани да гласува и отлагане до края на 2024 г. на забраната за възлагане на обществени поръчки на руски компании. Тя бе въведена като част от санкциите на ЕС срещу Москва заради войната в Укррайна.
Проверка на финансовото министерство и митниците показала, че един от основните доставчици на горива по такива поръчки е “Лукойл България”, а компанията попада в забраната. Отделно другите компании, които имали спечелени поръчки за горива, ги доставяли основно от “Лукойл Нефтохим Бургас”, а рафинерията също попадала под ударите на санкциите.
Към август 2022 г. имало действащи поръчки за горива за над 300 млн. лв. Ако те бъдели прекратени заради санкциите, ключови за националната сигурност министерства и ведомства, както и центровете за спешна медицинска помощ, общини и други щели да останат без горива. Проблем щяло да има и за снабдяването на Държавния резерв с бензин и дизел.
