Финансовата дисциплина не означава непременно “рязане” на разходи за социални политики, казва служебният финансов министър
- Като опит за създаване на паника и във финансовия сектор след тази в енергетиката определиха вашата прогноза, г-жо Велкова. А БСП директно ви предупреди да не пипате данъци или да орязвате социалната политика в новия бюджет. Каква бе целта да направите междинната прогноза, която предизвика толкова коментари?
- Мисията на Министерството на финансите е да поддържа устойчиви и прозрачни публичните финанси на страната. Това беше причината да представя преди седмица обективната картина и предизвикателствата, които стоят пред нас като общество.
Не трябва да забравяме научените тежки уроци от миналото и с лека ръка да пропиляваме трудно постигнатата финансова стабилност на държавата. Финансовата дисциплина не означава непременно “рязане” на разходи за социални политики.
Напротив. Това означава да се осигуряват правилно насочени инструменти, гъвкавост и избягване на рисковете, породени от икономическата криза.
- За пропусналите стряскащите данни, повторете най-важните параметри от нея. И ми кажете – разчитате ли с тези параметри влизане в дългова спирала, отдалечаване от еврозоната и все по-реална процедура по свръхдефицит? Защото ваши колеги, бивши финансови министри, разчитат точно това.
- В първите дни, когато поех поста, поисках от експертите да подготвят предварителна средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г., каквато не беше изготвена до момента, като в нея да се включат само ефектите на действащите политики от актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2022 г. и поетите финансови ангажименти по нормативни актове.
При база без допълнителни политики дефицитът за 2023 г. е 6,8% от БВП, което в номинално изражение е 11,3 млрд. лева. Това е силно обезпокоителна перспектива за малка и отворена икономика като нашата, силно уязвима на външните шокове, на които сме подложени в момента. Неминуемо повишените разходи се отразяват на политиката по дълга. Според прогнозата ни ръстът на държавния дълг съобразно този базисен сценарий за 2023 г. би могъл да достигне 30,5% от БВП, 35,2% през 2024 г. и 39,4% през 2025 година.
Това означава, че при този базов сценарий за покриване на очертаващия се дефицит за 2023 г. номинално би трябвало да се предвиди нов дълг в размер на близо 15 млрд. лева за всяка от идните три години. А това е огромно бреме, което би тежало дълги години. Прогнозата ни за средногодишната инфлация е към края на тази година да бъде 12,6%, постепенно да спада и догодина да е 5,8% и да се задържи под 3% през 2024 и 2025 година. Очакваме забавяне на икономическия растеж, като за периода да варира между 2 и 3%.
- Разбираемо, най-голямо вълнение предизвика предупреждението ви, че ако се движим със същата скорост в същата посока, вдигането на данъци ще се окаже неизбежно. Ще подскажете ли на редовния кабинет кои данъци и откога могат да бъдат променени, или ще оставите наследникът ви да реши?
- Към момента в данъчния законодателен пакет ще предложим единствено промени, които произтичат от евродирективи и сме задължени да въведем и в нашето законодателство.
С разработването на базисен бюджет за 2023 г. ние с екипа на Министерството на финансите ще разработим различни сценарии, които ще остойностим както по отношение на приходите – без да променяме настоящия данъчен модел, така и по разходната част. Но решенията ще бъдат взети от редовно правителство с парламентарно мнозинство зад себе си.
- Цитирахте отклонение между декларирани и невнесени приходи за 600 милиона лева. И затова ли още с идването си сменихте шефовете на приходните агенции и дори обвинихте ръководството на НАП, че подвело финансовия министър с неверни данни?
- Смяната на ръководителите на приходните агенции е обичайна практика при промяна в управлението на държавата. Всеки един от тях, когато е бил назначен, е дошъл с кредит на доверие от страна на новото правителство.
Ангажимент на МФ и неговите структури е да осигурят достатъчно ликвидност, за да са обезпечени заложените в бюджета разходи. Очаквам от г-н Михайлов и г-н Геренски да мобилизират максимално усилия, защото с актуализацията на Закона за държавния бюджет бяха увеличени данъчните приходи със 760 млн. лв. и паралелно бяха намалени данъчни ставки допълнително от предложените от Министерския съвет. Това поставя под натиск двете приходни администрации да могат да изпълнят приходите в размера, в който са гласувани от Народното събрание.
Тази година, за разлика от други, към момента не очакваме преизпълнение на приходите.
- Да погледнем към разходите, които създават не по-малък проблем от приходите. Смятате, че възможностите за орязването им са много малки. Все пак къде виждате резерви за това? Споделяте ли мнението на икономисти, че е крайно време системата за компенсации да бъде променена?
- Не е нужен задълбочен анализ, за да се види, че пари, раздадени на калпак, не носят очаквания ефект за наистина нуждаещите се от подпомагане.
Две неща са ключови за ефективност и ефикасност на мерките за подпомагане на домакинствата и бизнесите – помощта да е правилно таргетирана и да дойде навреме. Надявам се редовното правителство да има рационален и разумен подход в отговор на появяващите се предизвикателства.
- Че пенсионната ни система е деформирана, е ясно от доста години. Какви са спешните мерки обаче, за да не се стигне до кризисни ситуации?
- С актуализирания Закон за бюджета на ДОО за 2022 г. допълнителният трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига възлиза на 8,3 млрд. лева. Сметките ни показват, че през идните три години около половината от разходите за пенсии за трудова дейност от държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани с трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига от постъпленията от осигурителни вноски. Това показва огромно изкривяване в принципите, на които е изградена всяка една пенсионна система, а именно доходът от пенсията на всеки един да съответства на осигурителния му принос. Трябва ясно да се направи разграничаването между доходите, резултат от положения през годините труд, и необходимостта от социално подпомагане чрез структурите на социалното министерство.
- Дефицит се финансира с дълг, това е азбучно правило. Как ще балансирате между поемане на разумен дълг, свиване на разходи и връщане към консервативната фискална политика?
- Ще се въздържа към момента да давам такива рецепти, защото те са обвързани с предложения за политики, каквито може да поеме само редовен кабинет.
- Задавам ви този въпрос, защото все повече прогнози показват, че животът на служебния кабинет може да продължи още поне 3 месеца. Какъв бюджет ще подготвите тогава - казвате базов, без да се залагат политики в него, обяснете, моля, какво означава това?
- Към момента работим в хипотезата, че резултатите от изборите на 2 октомври ще излъчат мнозинство, което да състави правителство. Ще си свършим работата така, че максимално да улесним новото правителство и бюджетът за 2023 г. да бъде приет до края на настоящата. Перспективата отново да влезем в нова календарна година без гласуван Закон за държавния бюджет ще бъде предизвикателство предвид това, че съобразно Закона за публичните финанси лимитът на разходите за януари 2023 г. е съобразно разходваните средства през януари 2022 г. Заблуда е, че се харчи по 1/12 до приемането на новия бюджет.
- Преди дни подадохте искане за първото плащане от 2,6 млрд. лв. Ясно ли е вече къде ще бъдат вложени тези пари и кога ще дойдат?
- Искането за плащане към ЕК, което подадохме на 31 август, включва 22 етапа и цели, свързани с изпълнението на 18 реформи и инвестиции от Плана за възстановяване и устойчивост. Целта е средствата по плана да подпомогнат икономиката ни и цялото общество да види резултатите от тях. Средствата по първото плащане са разчетени в бюджета за тази година и очакваме да постъпят през ноември. Нужно е мобилизиране на отговорните институции за изпълнение на ангажиментите и за второто искане за плащане в началото на следващата година, за което са предвидени общо 66 мерки, от които 22 са свързани със законодателни промени, които следва да се подготвят от служебния кабинет и да се внесат в Народното събрание след конституирането му през октомври.
- Въпреки песимизма започнахте подготовка и за еврото, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов. Кажете ми в аванс какво ще има в този закон за еврото, който, ако не ме лъже паметта, се готви за първи път у нас?
- Подготовката на държавата ни за членство в еврозоната тече от години. След приемането ни в ERM ІІ през юли 2020 г. беше разработен и приет Национален план за въвеждане на еврото, в който са описани основните дейности, принципите, институционалната и правно нормативната рамка за приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. Въвеждането на еврото като официална валута изисква определени промени в българското законодателство, за да гарантира правната сигурност и да се създадат условия за гладкото и безпроблемно преминаване към новата валута. За тази цел ще се приеме и закон за въвеждане на еврото в Република България. Така нареченият еврозакон ще определя мерките, произтичащи от въвеждането на еврото, по отношение на промените при наличните и безналичните плащания, при финансовите пазари, правилното преобразуване на стоки и услуги, адаптирането на счетоводни и информационни системи, както и ще разрешава други общи въпроси във връзка с присъединяването на България към еврозоната.
Приемането на такъв закон е стандартен подход на всички държави членки, последно въвели еврото, включително Хърватия, с който се адаптира националното законодателство, така че да се създадат условия за успешното присъединяване към еврозоната.
- Как ще отговорите на репликата на бившия финансов министър Асен Василев по повод прогнозата ви “може би тези 11 милиарда лева допълнителни разходи ще отидат за купуване на евтин руски газ”?
- Не съм политик и не желая да коментирам политически изказвания.
- В предизборен период, в който страстите са изострени, как ще вземете непопулярни, но спасителни мерки за хазната, без да получите упреци за реваншизъм и дори за косвено участие в изборната битка?
- Един служебен кабинет може да върши работата си само в рамките на в момента действащото законодателство и смятам, че с колегите министри правим всичко, което е възможно, за да отговорим на обществените очаквания.
