Формулировката: повечето историци смятат, че е бил владетел на българското царство. Страстите в РСМ продължават
В мъглата на десетилетните спорове между историци от България и РС Македония чий е цар Самуил се появи светлина. Официално бе публикуван протоколът от заседание на съвместната историческа комисия от 2019 г. Отворен е пътят София и Скопие да честват цар Самуил съвместно.
“Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука
смята, че е Българското царство
с център на територията на днешна Република Северна Македония. Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България”, се казва в текста на препоръките на съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие.
Трагичният цар
Самуил е един от най-великите български царе, а е управлявал едва 17 г. Чий е цар Самуил, за нас няма спор. Край Вардар обаче категорично отказват да признаят, че той е български цар.
Управлявал е от 997 г. до 6 октомври 1014 г. През цялото си царуване Самуил успява да удържи атаките на византийския император и води непрестанни борби за надмощие с Византия. Най-трагичната е в края на юли 1014 г. в Беласица, край днешното петричко с. Ключ. Тогава ромеите на византийския император Василий II нанасят тежко поражение на българските войски, пленяват около 15 хил. бойци и ги ослепяват. Цар Самуил е ранен, но се спасява. Умира два месеца по-късно, вероятно от инфаркт, виждайки ослепените си 15 хил. войници. Император Василий II пък получава прозвището Българоубиец.
След смъртта на цар Самуил България не успява да издържи дълго на натиска на византийците и 4 г. по-късно идва краят на Първото българско царство.
Как костите му се озовават в Солун
През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата “Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро и открива четири богати погребения. Това са гробовете на Самуил, сина му цар Гавраил Радомир, зет му Иван Владимир. В четвъртия гроб са костите на малки деца, вероятно синовете на Гаврил Радомир, убити по заповед на Иван Владислав, за да запази трона за сина си.
Днес тленните останки на цар Самуил и на последните двама царе от Първото българско царство са в подземията на Византийския музей в Солун.
Самуиловото царство е с център региона на Охрид, който е един от най-значимите културни центрове на Първата българска държава. В РС Македония обаче не приемат тогавашната държава за българска.
Препоръките на историческата комисия сега се появяват в резултат на двустранните протоколи, които подписаха София и Скопие на 17 юли. Те пък дойдоха след френското предложение за членство на РСМ в ЕС (т.нар. оферта “Макрон”).
Формулировката за цар Самуил е все пак някакъв малък напредък, след като въпросът за него беше един от най-спорните досега в преговорите.
“Победа за българската историческа наука! Двугодишната битка за отстояването на българската позиция по отношение на историческите спорове със Северна Македония достигна първа победа! Колегите в Скопие признаха официално очевидното, което и те знаеха всъщност много добре. Цар Самуил е български цар, учениците на Кирил и Методий разнасят словото им по покана на княза покръстител Борис-Михаил из Българското царство, Преслав и Охрид са български книжовни средища. Всичко това трябва да бъде записано в учебниците на децата в РСМ”, със задоволство коментираха направените препоръки към двете правителства членовете на Национален кръг “За Македония”, сред които са проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, проф. Ана Кочева акад. Георги Марков, проф. Казимир Попконстантинов и др.
Заедно с препоръките идват предложения за
промяна в учебниците
в двете държави, които ще бъдат предложени на правителствата - по пет за българските учебници за 5-и клас и също толкова препоръки за македонските учебници за 6-и клас, които се отнасят до античния период.
“Препоръките се отнасят до структурни несъответствия в учебниците, фактологични грешки, как са представени определени географски региони в учебниците, защото има пропуски и в двете образователни системи. Те не засягат проблемите на идентичността и са по-скоро насочени към избягване на митологизирането на античния период. Смятаме, че по този начин учебниците и в двете държави ще бъдат подобрени”, коментира съпредседателят на комисията от македонска страна проф. Драги Георгиев.
За съвместното честване на историческите личности комисията е взела предвид приноса им за развитието на християнската култура и традиция и приноса за развитието на славянската писменост.
“В този контекст се опитахме текстовете да имат по-широк, регионален аспект, защото тези личности дават възможност да бъдат част от съвместни празници и на свой ред други славянски страни, чието наследство включва дейността и делото на споменатите личности”, коментира още проф. Георгиев.
Допълва, че средновековните империи и държави са съвсем различни държавни образувания от съвременните. “Затова настояваме да не се гледат събитията преди 150 и преди 1000 години през днешната етническа призма, а искаме да изтъкнем универсалните ползи, които свързват двата народа. Лоялността в Средновековието е към царя и църквата, няма лоялност към нация и народ.
Нелогично е да се свързва днешната идентичност с идентичността в Античността на хората, живели тук. В текстовете за заедно честване няма споменаване на етническа принадлежност на лицата”, каза проф. Георгиев в интервю за македонската телевизия “Сител”.
Как реагираха съседите
В РС Македония обаче реакциите не са еднозначни. Някои ги приемат с разбиране, други - с разочарование, а опозиционните партии - крайно критично.
Лидерът на най-голямата опозиционна партия Християн Мицкоски коментира, че “държавата ще бъде заложник на историята”. “Вместо да говорим за XXI, XXII в., за бъдещето, ние говорим за Средновековието, за цар Самуил, говорим за Климент, Наум, за Кирил и Методий. Практически сега трябва да сменяме учебниците на децата под диктат и натиск от България”, коментира Мицкоски и поиска управляващите в Скопие да свикат заседание на парламента по темата за конституционните промени. Ако над 80 депутати гласуват за промени в конституцията с цел в нея да бъдат записани и българите, той каза, че на следващия ден ще се оттегли завинаги от политиката. В противен случай обаче иска предсрочни парламентарни избори.
Още по-крайни са от Демократичния съюз с лидер Павле Траянов, бивш вътрешен министър. Оттам смятат, че чрез смесената комисия започва процес на “сечене на македонските корени и се отваря процес на българизация на Македония”.
В Скопие вчера се появиха и съмнения, че подписаният протокол на 17 юли от външния министър Буяр Османи и нашия министър Теодора Генчовска не бил съгласуван с македонската част на смесената комисия.