Днес, на Успение Богородично, я изнасят от Троянския манастир до параклиса в местността Могилата и я посипват с розови листенца
Тя е там вече четири века. Безмълвно изслушва човешките болки, подхранва надеждите за изцеление, напътства и прави хората по-добри. И твори чудеса. Пред иконата на Света Богородица Троеручица в Троянския манастир се прекланят християни от цял свят, защото великата ѝ благодат помага на всички.
Днес, на Успение Богородично, богомолци ще я посипят с розови листенца. 60 мъже от дружество “Традиция” ще я изнесат от храма и литийно шествие ще я съпроводи до
мястото, за което се твърди, че сама си избрала
- на около километър от манастир в местността Могилата.
Според преданието в една есен през XVII в. двама румънски черноризци пътували за Влашко и Молдова. Със себе си те носели копие на икона от VIII в., съхранявана в Света гора. Близо до Троянския манастир били застигнати от лют студ и сняг. Монасите милостиво им предложили подслон и ги поканили да презимуват в обителта.
Щом виелиците стихнали и времето изпролетило, двамината гости решили да продължат пътя си. Изпроводени от домакините с добри пожелания, те излезли от манастирските порти, но мулето, с което пренасяли иконата, паднало недалеч от обителта и не искало да стане. Не помогнали нито молби, нито закани - хайванчето не помръдвало. Стопаните му се принудили да се върнат. Постояли още някой ден при братята и отново натоварили иконата.
Като стигнали до същото място обаче, магарето пак подгънало крака, паднало и издъхнало. Църковни люде съзрели в това знамение, че Света Богородица желае да бъде оставена там. Нейното изображение да пази местното население от врагове и да помага на тези, които с вяра пристъпват към нея.
На мястото бил издигнат параклис. Всяка година на 15 август, Успение на Пресвета Богородица, иконата бива пренасяна с литийно шествие от църквата до параклиса. Да се докоснат до чудотворния лик идват миряни от цялата страна, защото казват, че на празника силата на иконата е най-голяма.
На днешния празник хората ще преминат по новата равна настилка на манастирския двор. Валчестия калдъръм, поставен през 1986 г. за идването на дипломатическия корпус, вече го няма.
Поемайки грижата за манастира като игумен през 2014 г., Величкият епископ Сионий промени нещата към по-добро. Той привнесе от Цариград и прекрасната традиция, когато ликът на Божията майка напуска храма, пътят му да се посипва с листенца от рози.
“За четвърти път мъже от клуб “Традиция” ще пренесат иконата от храма до параклиса. Те са облечени в български национални носии и
преди празника задължително спазват тридневен пост
Преди литургията пък се причестяват, вземат нафора, целуват ръка и тогава пристъпват към това свещенодействие”, обяснява игуменът.
Той е убеден, че е имал подкрепата на чудотворната икона, за да направи обновлението на обителта, като я превърна в райско място на вярата. “В дни, когато средствата ни свършват, тя изпраща хора, които да помогнат. Преодоляваме всички трудности, защото Божията майка е с нас”, вярва в чудодейната мощ на иконата епископът.
Потвържденията за силата на Троеручица са безброй. Според древно сказание, в началото на XVIII в. около Троянския манастир върлувала холера. Част от монасите се изплашили, че ще загинат и забягнали в гората. Игуменът и повечето братя останали. Тогава той взел иконата и обиколил селата околовръст. Хората с вяра пристъпвали към иконата, докосвали я и се молели. Затова те оцелели, а монасите, които се скрили в гората - не. С това сказание начеват чудесата на Троеручица.
Все още се говори за чудото през 2001 г.. Тогава иконата
започна да пръска благоухание и да сълзи миро
Очевидци на невижданото дотогава събитие станаха множество миряни, дошли в манастира в навечерието на големия християнски празник Св. св. Константин и Елена. Когато служителка, почистваща иконата, посегнала да изтрие замъгленото стъкло, се оказало, че по кърпата остава божествен мирис. Уханието изпълнило целия храм и се усещало дори в манастирския двор.
От капките миро, сълзящо от иконата, стъклото над нея станало мазно като от олио. Седмици след това хора се стичаха в обителта, за да се поклонят пред Света Богородица. Това е рядко чудо, случи ли се веднъж, продължава, твърдят монаси, посещавали Атон и там били свидетели на подобни явления.
Последното чудо, записано в кондиката на манастира, е от преди дни, разказва дядо Сионий. Дошла жена от София и донесла дарение, изпратено от българка, живееща в Америка, която се помолила пред Троеручица за рожба преди година. Правила много безуспешни опити да се сдобие с детенце, но получила божията благодат след молбата пред Богородица.
Най-много били свидетелствата за помощ при бездетни семейства. Не по-малко са и тези за изцеление на безнадеждно болни. Наскоро жена с тежка диагноза оздравяла. “Тя остана седмица в манастира. Стоеше пред иконата и се молеше с чиста вяра и със сълзи в очите. И Бог даде чудото - тя се изцели и няма и помен от коварното заболяване”, продължава разказа си игуменът.
В последните години мощта на чудотворната икона
се подсилва и от гроба на патриарх Максим,
който е погребан в храма точно зад нея. Мраморният саркофаг е потъмнял от многобройните докосвания на ръце, търсещи подкрепа свише. “Дядо Максим бе пример за монашеско търпение и смирение. Устоя на всички хули и преведе църквата през най-трудните години на разкол с апостолска вяра и непоклатима позиция. Той е пример не само за България, а и за световното православие”, обяснява епископ Сионий защо хората търсят опора у покойния патриарх.
Патриарх Неофит винаги при възможност идва в манастира да почерпи от силата на Богородица Троеручица.
“Моето лично чудо,
което съм изпитвал неведнъж, е, че когато се моля пред благодатната икона за някого, винаги тя чува молитвите ми и помага”, с твърда убеденост изрича игуменът.
Малцина знаят защо Божията майка на тази икона е с три ръце. Поверието обяснява, че през VIII в. при цар Лъв Изаврийски в Дамаск живял свети Йоан Дамаскин. Той много често възпявал Света Богородица. Веднъж царят му рекъл: “Щом тази жена е родила Бога, нека да стори някакво чудо и ще я призная за Богородица”. Йоан Дамаскин му отвърнал: “Царю, отсечи ми ръката, аз цяла нощ ще се моля пред образа на Света Богородица. Когато тя зарасне на сутринта, ти ще наредиш да ѝ изковат златна ръка в знак на благодарност”.
За дръзките слова Йоан Дамаскин бил хвърлен в тъмница, отсекли му ръката. На сутринта царят с почуда видял, че е зараснала, и изпълнил обещанието да изковат златна ръка за иконата. Тя е поставена върху оригинала, който се пази в Хилендарския манастир. На нейното копие в Троянския манастир ръката е изкована от сребро.
