Инфлацията се вдига, но за кратко, свива се неравенството между бедни и богати, чуждите инвестиции се увеличават, дори емиграцията намалява
Приемането на еврото ще ускори сближаването на доходите, ръста на икономиката, инвестициите, лихвените нива, цените и други основни показатели със средноевропейските. Положителните ефекти от влизането ни в еврозоната са повече от очакваните негативни ефекти.
Това е основният извод от анализ на Икономическия и социален съвет, направен по поръчка на 47-ия парламент, с който “24 часа” разполага. Експертите на института са направили подробно сравнение между България и балтийските държави, които вече са членове на еврозоната.
Преди да бъде изготвен анализа имаше остри спорове по плана за приемане на еврото. Шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански от ИНТ заяви, че без анализ планът за приемане на еврото няма да бъде приет. А в последвала дискусия в Народното събрание 4-ма министри на финансите - сегашният в оставка Асен Василев, бившите Милен Велчев, Николай Василев и Петър Чобанов, призоваха депутатите да приемат бързо плана, за да спази България 1 януари 2024 г. като дата на приемане на общата европейска валута.
Авторите на доклада са анализирали краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото - до 1 г. от приемането му, средносрочните - 5-6 г. от датата, и дългосрочни, които отразяват пълното приспособяване на съответната икономика към еврозоната. Резултатите от сравнението, обхванало периода 2015-2021 г., показват:
Икономиката расте с около 1% за година по-бързо, ако сме в еврозоната. След присъединяването в балтийските държави имат реален ръст на БВП от 3,1% при 2,2% за България за същия период.
С около 2% се увеличават приходите от данъци и осигурителни вноски спрямо БВП, което увеличава ресурсите на държавата да провежда икономическа и социална политика.
Най-често споменаваното “плашило” от еврото - инфлацията, не оправдава опасенията. Средногодишният темп на ръст на цените при тях достига до 2% спрямо 1,2% за България за същия период, което отчита и ускорени темпове на изравняване на цените.
Разходите за пенсии и за социална защита в проценти от БВП остават сравнително еднакви, което означава, че еврото не се отразява върху пенсионно - осигурителните системи и социалното подпомагане.
Неравенството между бедни и богати, измервано чрез популярния коефициент на Джини, в България се влошава до 41% през 2019 г., докато при балтийските държави то върви в обратна посока, като в най-рано присъединилата се страна - Естония, е малко над 30%.
Сравнението между реалната производителност на труда на един зает показва нарастване за България от 12,3% при 19,2% средно за балтийските държави.
Делът на брутното капиталообразуване в БВП средно за всички балтийски държави остава на относително високи постоянни нива от 22 - 23,4%, докато за България показва постоянен спад до 16,6%.
Делът на нетните преки чужди инвестиции при тях расте до 7,4% през 2020 г. при 3,9% за България.
Не се оправдават с факти и опасенията за задлъжняване, заради по-големи разходи . Равнището на брутния държавен дълг при тях намалява от около 30% средно до 27%, а у нас се вдига - от 26% до 24,7%. Консолидираният дълг на частния сектор като процент от БВП у нас през 2020 г. Също се вдига - до 94,3% към 2020 г. , а за балтийските държави остава на средно ниво от 75,3%
Сравнението показва е недотам очакван факт- рязко обръщане на негативния тренд на емиграцията в балтийските държави - през 2021 г. при тях има двойно намаляване на броя на емигрантите спрямо 2011 г
Делът на проблемните и необслужвани заеми намалява и у нас, и в балтийските страни, но в края на периода в България той остава почти два пъти по-висок - съответно 5,9% спрямо 2,8%.
Леко негативно, почти неутрално е влиянието на еврото върху безработицата- в България тя намалява от 11,2% в началото на периода до 4,8% през 2022 г., а при балтийските държави от 9,6% на 6,6%
Компенсация на заетите на час в евро в индустрията, строителството и услугите, без държавна администрация, отбрана, и задължително социално осигуряване в България нараства приблизително над 1,5 пъти от 4,5 евро на час на 7 евро на час при приблизително еднакъв ръст от над 1,4 пъти в балтийските държави - от 8,6 на 12,3 евро на час за същия период
Анализът на експертите от института обобщава и изследвания на различни автори. Едно от тях например представя оценката за разходите и ползите за България в 20-годишен хоризонт така: общо разходи -2,4 до -2,6% от БВП, общо ползи +18,2 до +25,3% от БВП.
Оценените недостатъци и разходи от присъединяването включват загуба на възможност за провеждане на независима парична политика, първоначално повишаване нивото на цените в процеса на преобразуването, риск от макроикономически дисбаланси, различни еднократни разходи, обвързано участие в механизмите за финансова подкрепа.
Ползите пък се обвързват още и с елиминирането на валутния риск, намаляването на разходите за кредитно обслужване, намаляването на транзакционните разходи, стимулирането на външната търговия и инвестициите, намаляването на риска от валутен колапс и банкови кризи, достъпа до механизмите за финансова подкрепа.
Препоръчваме поне година цените да се показват паралелно в евро и в левове
Не трябва да допускаме закръгляне на цените нагоре, защото това още в началото ще подкопае доверието и ще създаде напрежение
Как ще се ускори потенциала за икономически ръст и какво означава това за икономиката ни, г-жо Русинова?
С присъединяването към еврозоната България ще ускори икономическото си развитие и в дългосрочен план може да се наблюдава благоприятен ефект върху потенциалния БВП, доходите на населението и средногодишен темп на реален растеж. Това показва практиката и при други страни, с които направихме сравнение в рамките на възложения от Народното събрание анализ за влиянието на влизането в еврозоната върху доходи и инфлация. Например, в прибалтийските държави се наблюдава в началото много леко нарастване на инфлацията, но после със силно навлизане на чужди инвестиции, увеличаване на експортната насоченост, подобряване на фискалната база, както и ефективно развитие на пазара на труда, заетостта са са създали положителни ефекти за икономическите им развитие от влизането в еврозоната. След въвеждане на еврото в тези страни се установява, в сравнение със същия период в България, много по-добри възможности за растеж.
България отдавна има валутен борд и ние имаме фиксиран курс, затова е важно да се подчертае, че когато влезем в еврозоната, няма да използваме еврото само като разплащателна валута, а ще сме страна членка, която ще взема решения за това накъде да върви тази парична единица.
Изпълнението на редица предварителни условия преди присъединяването към еврото налага пълна мобилизация и значителни усилия от страна на регулаторните и компетентни държавни органи за подобряване на качеството на институциите и промени в законодателството. Установяването на механизъм на тясно сътрудничество в рамките на Европейския банков съюз и последвалото решение от 10 юли 2020 г. за включване на българския лев във Валутно-курсовия механизъм II (ВМ II), което ИСС приветства, са скорошен нагледен пример за това. Съществена част от тях вече дават своя положителен ефект, включително значително подобрената сигурност и устойчивост на банковия сектор.
ИСС прие на своя сесия през юни и становище по Националния план за въвеждане на еврото, като структурите на работодатели, синдикати и НПО са единни в подкрепата си и настояваме са ускоряване на работата по плана. Трябва да се разграничат политическите решения от чисто експертната работа и започне работа по подготовка на законодателния пакет и по сериозна информационна кампания.
Има много примери за страни членки на еврозоната, когато в период на криза, присъединяването към единната валута е било допълнителен стабилизатор на икономиката.
Ще станат ли по-бързи темповете за сближаване на ценовите равнища с държавите от еврозоната и това не крие ли опасности от ново разгаряне на инфлацията у нас?
В трите държави, присъединили се към еврозоната, чиито изходни условия са най-близки до тези в България поради наличието на функциониращи парични съвети в Естония и Литва и режим на фиксиран валутен курс в Латвия, бяха спазени първоначалните ангажименти за превалутиране по действащия фиксиран курс при балансиран минимален ръст на цените, пряко свързан с въвеждането на еврото. Това обстоятелство следва да бъде изведено на преден план при провеждане на комуникационната кампания по Националния план за въвеждане на еврото в Република България, особено като се отчетат все още широко битуващите нагласи, опасения и спекулации сред част от българското общество.
Присъединяването на България към еврозоната се очаква да отключи комплекс от положителни ефекти и въздействия и да създаде условия в средно- и дългосрочна перспектива за продължаващо сближаване на националното ценово равнище спрямо средните нива в ЕС, задвижвано и от паралелно протичащо значително подобряване на потенциала за ускорено догонващо развитие, по-висока скорост на конвергенция на производителността и доходите, съответно, трайно изпреварващ номинален ръст на работната заплата спрямо инфлацията, относително бързо изравняване на дела на компенсацията на заетите в БВП до средните нива в ЕС и намаляване на подоходното неравенство до нива, характерни за еврозоната.
Икономическият и социален съвет очаква преходът от режим на паричен съвет към пълноправно участие в еврозоната да бъде осъществен без рискове пред макроикономическата, фискалната и финансовата стабилност на страната, при максимална прозрачност и спазване на принципа за ефективно и ефикасно управление на финансовите ресурси както от страна на правителството, така и от Европейската централна банка.
Ще се съкрати ли времето за затваряне на ножицата между доходите на българите и средноевропейските?
Влизането ни в еврозоната ще скъси пътя и ще даде шанс България да напредне в икономическото си развитие, а стремежът е нашите доходи да се изравнят с европейските. Естествено, с въвеждането на една нова парична единица не може от само себе си, като с магическа пръчка, да се изравни средния доход на българина и на немеца. Върху това влияят много и различни фактори и те, в огромната си част, са наша, българска отговорност и задача. Стремежът е тази ножица да се затваря все повече и еврото може да е един от факторите това време да се съкрати чувствително.
ИСС обръща внимание, че българските граждани, работниците и работодателите имат право да бъдат подробно и своевременно информирани за защитата на техните спестявания и инвестиции, за мерките за противопоставяне на изкуственото повишаване на цените в момента на преминаването към еврото и за гарантиране запазването на настоящия обменен курс при преминаване към еврото. В тази връзка ИСС отбелязва значителното забавяне в активирането на мерките, залегнали в проекта на план за въвеждане на еврото за провеждане на информационна кампания и комуникационна стратегия, особено като се отчитат растящата инфлация и масовите опасения, че въвеждането може да въздейства като допълнителен фактор за нейното ускоряване.
Много важно е хората да бъдат наясно достатъчно рано, какво предстои, да могат да задават въпроси, както и да е ясен механизмът да алармират когато забележат нелоялни практики за увеличаване на цени, когато се закръгляват и превалутират.
Как ще се промени инвестиционния климат и какво означава това за българската икономика?
ИСС очаква въвеждането на еврото да доведе до подобряване на инвестиционната среда, съществен импулс и отключващи условия за активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, съответно до устойчив ръст на дела на брутното капиталообразуване в БВП до нива, трайно надхвърлящи 21 - 23%.
Всички страни, които в последните години са приели еврото, най-вече държави с близка икономическа структура като нашата заради наличието на валутен борд и фиксиран курс на еврото. При тях се забелязват по-големи инвестиции. Въпреки някои краткотрайни и ограничени негативни ефекти, основно в резултат на действието на асиметрични шокове, липса на информираност сред отделни части на обществото и други, в крайна сметка въвеждането на единната европейска валута в разглежданите икономики е двигател на структурни промени в подкрепа на растежа.
Еврото е фактор на надеждност и солидност за инвеститорите. При наличие на политическа стабилност и водене на правилни политики, този потенциал на единната валута може да се използва максимално за увеличаване на интереса за инвестиции в родната икономика.
Какво ни е нужно още, освен добра техническа подготовка за приемане на еврото, за да бъде тя успешна?
Ние сме във Валутен борд и преходът чисто интитуционално, сравнен с много други страни, не би трябвало да е толкова труден. Намираме се обаче в разгара още на тежка икономическа криза, покачващи се цени на горива и ежедневни стоки, очаква се продоволствена криза в Европа, заради войната.
Нужно ни е отговорно политическо единство по темата за еврозоната и аргументирана подкрепа за въвеждането на еврото на определената целева дата. В тази връзка ИСС счита, че следва да бъде гарантирана практическата подготовка, предприетите категорични действия за общо ускоряване на предвидените мерки и завършване в срок на огромния обем техническа работа, независимо от очертаващия се напрегнат политически работен график. Нашата препоръка е поне една година цените да се показват паралелно в евро и в левове. Не трябва да допускаме закръглянето на цените нагоре. Това, още в началото ще подкопае доверието и ще създаде напрежение у гражданите. Нужен е ясен механизъм как всеки един да може лесно да подаде сигнал, ако види нелоялен търговец, който използвайки положението, просто е решил да повиши цените за своя облага. Задължителното обозначаване на цените едновременно в евро и лева с продължителност 12 месеца ще спомогне за изпреварващо елиминиране на опасенията за недобросъвестното им повишаване, ще улесни потребителите за по-лесно идентифициране на търговци и бизнеси, позволили си неправомерно завишаване на цените, и ще внесе необходимата сигурност у потребителите, че интересите им ще бъдат защитени.
ИСС констатира, че забавянето на подготовката за приемане на еврото ограничава своевременното включване, компетентното и ефективно участие на представители на социалните партньори, академичната общност, бизнес организациите, неправителствения сектор и организациите за защита на потребителите в работата на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната и неговите работни групи. Предвид възможността в работните групи на Съвета да вземат участие неправителственият сектор и социалните партньори, настояваме да бъдат привлечени компетентни представители на национално представителните организации на работниците и служителите, работодателите и гражданското общество, включени в ИСС, за активно участие в работата на работните групи и подгрупи. Включването на представители на социалните партньори и организациите на потребителите в работата на Работна група „Защита на потребителите” и Работна група „Комуникации” ще допринесе за по-успешното предотвратяване на потенциални некоректни опити за закръгляване на цените нагоре при въвеждане на еврото, осигуряване на по-висока надеждност при проучване на общественото мнение в подкрепа за еврото и по-широк обхват на информационната кампания. Все пак, ИСС е изразител на волята на организираното гражданско общество в България и нашите становища, анализи и заявки отразяват консенсусното мнение на гражданите по значими икономически и социални въпроси за страната.
Каква е заключителната оценка на доклада – повече ползи отколкото вреди или обратното?
Оценката на актовете на ИСС е, че решението за въвеждането в страната на единната европейска валута е правилно и ще донесе повече ползи.
ИСС изразява пълна подкрепа за възможно най-гладък и с най-малко смущения процес по въвеждането на еврото в ежедневието на гражданите, бизнеса, общините, финансовите и държавни институции, както и стриктното прилагане на принципите, регламентирани в проекта на Националния план, включително ефективност, отговорност, прозрачност, ясни правила за превалутиране, сигурност и защита на потребителите, предпазване от нанасяне на вреди на гражданите, минимизирани публични разходи и специално внимание към най-уязвимите лица.
