След рекорда по умрели през 2021 г. в България:
Най-голям е спадът на смъртните случаи в областите Ямбол, Пловдив, Търговище и София – 32,5%-33,5%, най-нисък е в Габрово, Видин и Кюстендил - 17-19%
Равнището на смъртността в България се връща до нивата преди началото на пандемията от COVID-19. Със затихването на коронавируса през второто тримесечие на 2022 г. броят на починалите е тръгнал надолу, и то доста рязко, показват най-новите данни на НСИ. Смъртните случаи от март до май са намалели с 28% в сравнение със същото тримесечие на предишната година, сочат данните.
Намаляването на починалите у нас идва изненадващо, след като през април Националният статистически институт отчете абсолютния рекорд по смъртност в най-новата история на България през първите три месеца на 2022 г.
От началото на януари до края на март са починали 38 434 българи,
което прави 22,6 промила смъртност. Броят на починалите нямаше с какво да се сравни поне от 2000 г. насам, откогато НСИ събира данните в цифров вид. Същевременно общата смъртност за 2021 г. бе определена от икономистите като рекордна за последните 100 години.
През април, май и юни т.г. петата COVID вълна току-що бе отминала и данните за заразяването между март и май показваха значително намаление на новозаразените. Те почти се изравниха с тези от летните месеци на 2021 г.
Освен това вирусът бе вече значително омаломощен и тежките случаи, налагащи хоспитализиране, бяха по-скоро изключения. Дали тенденцията ще се запази занапред, предстои да се види в следващите месеци, тъй като ситуацията в момента е променена.
С двойно повече нуждаещи се от лечение в болница обаче започва новата, шеста вълна на пандемията от COVID-19, показват данните от националната информационна система на здравното министерство. 130 души са били приети на лечение в болници в седмицата 10-17 юли, докато за предните 7 дни са били 85 души. Тези числа още не се доближават до рекордите, поставени при предните вълни. Пикът на вълната се очаква да е до няколко седмици, като вирусолози и имунолози успокояват, че болестта протича по-леко. Те обясняват, че засега няма натиск в болниците. За да са предварително подготвени, здравните власти проведоха за втори път среща с директорите на големите столични болници, с районната здравна инспекция, както и със здравната каса, за да знаят кой какви легла къде може да разгърне.
Между март и май 2022 г. у нас са починали 24 910 човека, т.е.
коефициентът на обща смъртност е бил 14,6 промила
Това е доста по-ниско от миналата година, когато беше 21,7 промила, също и от 2020 г., когато беше 18 промила.
Показателят на практика се е върнал обратно към 2013 г., когато е бил 14,4 промила. Оттогава той е постоянно над 15 промила, т.е. на всеки 1000 души от населението годишно са умирали по 15 човека.
Намалението на смъртността се е случило доста рязко през второто тримесечие на тази година, защото в сравнение с първите три месеца на 2022-а спадът е с 36,5%, а толкова рязко това не се е случвало изобщо в последните години. Сравнението с предходните 5 години също показва драстично намаление на смъртността в България. За времето между 2017-а и 2021 г., една част от което е белязано от пандемията, у нас
средната смъртност е 17,1 промила
В сравнение с нея прирастът на смъртните случаи през седмиците от началото на март до края на май е бил постоянно отрицателен.
По региони с най-голям спад на смъртните случаи са областите Ямбол – с 33,6%, Пловдив – с 33,1%, Търговище и София – по 32,5%.
С най-малък, но все пак спад са областите Габрово – с 18,9%, Видин – с 18,4%, и Кюстендил – със 17,1%. Разликата вероятно се дължи освен на застаряващото население в по-малките селища, а и на факта, че в пандемията затрудненият и по-бавен достъп до болница и личен лекар често може да се окаже фатален. Ако се сравнят данните за смъртността през второто тримесечие с тези за първото,
Ямбол отново излиза на първо място
– там смъртните случаи намаляват с 46,9%, т.е. се свиват почти наполовина. Иначе възрастовото разпределение на смъртните случаи се запазва през цялото време почти едно и също. Има слабо намаляване на относителния дял на умрелите във възрастовите групи от 25 до 44 години и от 55 до 69 години и леко увеличаване във възрастовата група 75-79 години.
През март-май тази година при мъжете е 15,8 промила, а при жените – 13,6. Освен това в селата тя е почти двойно по-висока, отколкото в градовете, но това явление не е ново, а съществува от доста време.
Данните на НСИ за второто тримесечие са предварителни и в тях не са посочени причините за смъртта. Според годишните доклади за състоянието на здравето на гражданите COVID не е основната причина за смъртността. За 2021 г. над половината от случаите са заради болести на органите на кръвообращението. Следват ги болестите на дихателната и храносмилателната система. Коронавирусът е четвъртата причина според Доклада на Националния център по обществено здраве и анализи.
Същевременно най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи, рак на млечната жлеза при жените и рак на мъжките полови органи.
Тревожна тенденция от години е високата стойност на детска смъртност у нас.
България е на второ място в ЕС по ниво на детска смъртност,
обясни здравната министърка проф. Асена Сербезова. “Тези показатели са различни в различните области в страната, като най-изоставащи са областите Сливен, Видин и Силистра”, каза тя по време на пресконференция за детското и майчиното здраве преди седмици.
