БСП ще иска изслушване на Генчовска, защото отстъпила от позицията ни
Северна Македония ще започне реални преговори за членство в ЕС, след като впише българите в конституцията си. Процесът обаче може да отнеме между 3 месеца и 2 г., колкото ѝ бе нужно, за да промени името си заради претенциите на Гърция. А срокът започва да тече от вторник.
Това обясни външната министърка Теодора Генчовска, след като в събота македонският парламент одобри френското предложение, а в неделя в София тя подписа протокол към него с македонския си колега Буяр Османи. Това обаче вдига българското вето само формално засега, въпреки че във вторник в Брюксел междуправителствена конференция ще даде началото на преговорите на ЕС с РСМ и Албания.
Тирана обаче засега е единствената истински печеливша от вдигането на ветото. Албания 2 години чакаше началото на своите преговори за присъединяване към ЕС заради българското вето за Скопие.
Северна Македония ще продължи да работи, за да се решат всички пречки и проблеми, отбеляза след подписването на протокола Буяр Османи. Споразумението е именно по една от чувствителните за България теми - общата история. Той предвижда още тази година да започне съвместно честване на събития, а от 2024 г. да има и промяна в македонските учебници по история, разясни Османи, преди да пристигне у нас.
България е държавата, която най-силно подкрепя европейската интеграция на РСМ и Албания, увери го Генчовска.
“В интерес на Северна Македония е кога българите ще бъдат вписани в конституцията”, коментира тя, след като изпрати Османи.
“Това е краят на един нелек процес, по който работиха правителствата на двете страни въпреки безброй вътрешни и външни препятствия”, написа пък премиерът Кирил Петков във фейсбук.
БСП ще извика Генчовска в парламента още в сряда, за да обясни за протокола, защото според социалистите той доразвива отстъплението от българската позиция, написа пък зам.-шефът на НС Кристиан Вигенин. Очаква се обаче документите да станат публични още във вторник след конференцията в Брюксел.
Въпреки че още са далеч от истинското начало на преговорите, в Скопие отбелязаха две крачки напред за присъединяването си към ЕС. Първо в събота парламентът на РСМ одобри т.нар. френско предложение след продължили почти седмица дебати по него. Това стана с гласовете на управляващите СДСМ на премиера Димитър Ковачевски и опозиционните албански партии. ВМРО-ДПНМЕ, чиито представители палиха документа на трибуната, дори не влязоха в залата за гласуването. Веднага след това последва и подписването на протоколите от двамата външни министри, така че да бъде вдигнато ветото.
Странно решение за езика: не признаваме македонския, но за другите в ЕС ще го има
България няма да признае македонския език, но останалите членки на Европейския съюз ще могат да го направят. Това е решението по спора за езика между София и Скопие, което се предлага с т.нар. френско предложение.
Признаването на македонския език е една от темите, които скараха София и Скопие. Според българската страна македонският език е създаден по политически причини и е диалект на българския. Северна Македония обаче твърди, че това не е вярно, и държи езикът ѝ да бъде признат. Много от протестите през изминалата седмица в югозападната ни съседка бяха именно с мотива, че народът им щял да загуби идентичността си и да се “българизира”, ако искането на страната ни за езика бъде прието от ЕС и залегне в преговорите.
София ще декларира, че не признава македонския език, още този вторник на междуправителствената конференция в Брюксел. Подобна декларация, но с искане езикът да бъде признат, ще направи пък Скопие.
България не прави отстъпление по отношение на позицията си за официалния език на Северна Македония, изцяло се съобразяваме с решението на парламента. България не признава техния официален език, но това е малко по-специфично в контекста на останалите държави-членки на ЕС, и не можем да ги задължим да приемат нашата позиция, категорична бе външната ни министърка Теодора Генчовска вчера.
Няма промяна в т.нар. френско предложение, преговорната рамка е такава, увери още тя. И напомни, че в протокола към предложението, който двете страни подписаха, са записани и конкретни срокове за това какво трябва да направи Северна Македония. В нея са включени и четирите искания на българската страна - да се разрешат историческите въпроси, българите да бъдат вписани в конституцията, да се сложи край на езика на омразата и Северна Македония да отвори досиетата на югославските тоталитарни комунистически служби (УДБА). Протоколът предвижда съвместно честване на исторически дати още от 2022 г. и промяна в учебниците по история в РСМ от 2024 г.
