Дълго пазена семейна тайна излиза на бял свят с помощта на световни ДНК бази данни и разследване на в. “Билд” и “24 часа”
82-годишната Сигрид Норма Винтер-Гебхард от малкото германско градче Норхайм, на около 100 км югозападно от Франкфурт, откри истината за българския си баща след 12 години търсене. Това стана след близо 11-месечно разследване на германския в. “Билд” с помощта на “24 часа” и след проучване в световните ДНК бази данни Ancestry и My Heritage, както и в няколко български и германски архива.
Щастливата развръзка на невероятната история бе в София, когато госпожа Сигрид пристигна заедно с дъщеря си Марион, за да прегърне български роднини на баща си, за които доскоро дори не подозираше.
“Съжалявам, че българските ми брат
и сестра, за които не знаех, са починали”,
казва с тъга 82-годишната жена на гроба им. В същия семеен гроб в Централните софийски гробища е погребан и общият им баща Кирил. Сигрид се чуди дали децата му са знаели за нея, дали той им е казал, че в младостта си е очаквал дете в Германия, или е отнесъл тайната със себе си.
Финалното пътуване към истината за Сигрид започва през август 2021 г. След близо 12 години упорито търсене тя е изгубила всякаква надежда, че ще открие биологичия си баща. Тогава вижда статия в германския вестник “Билд”, в която журналистът Свен Щайн разказва историята на жена, успяла да открие баща си след повече от 40 г. с помощта на 2 световни ДНК бази данни - Ancestry и My Heritage. Чрез тези необятни ДНК съкровищници хората могат да разберат в коя част на света са живели предците им, да изградят родословното си дърво и дори да открият роднини, пръснати по цял свят, които не познават.
82-годишната Сигрид решава, че това е последният ѝ шанс. В своето дълго писмо до журналиста от “Билд” тя споделя, че е родена в Лайпциг на 3 август 1939 г. и че от години опитва да намери биологичния си баща. Малкото, което знае от покойната си майка, е, че баща ѝ се казвал Кирил, че е българин, който произхожда от видно семейство на винопроизводители от българския град Лясковец и че има трудно за произнасяне фамилно име, което започва с К.
Докато е жива, майка ѝ Марго ѝ разказва, че младият Кирил пристига в Германия в края на 30-те години на миналия век, за
да се учи на
винопроизводство Двамата се срещат скоро след това. Майката на Сигрид с умиление си спомняла, че винаги, когато идвал при семейството ѝ, българският ѝ приятел носел грозде. Не след дълго българинът и германката започнали любовен роман, а седмици след това Марго разбрала, че чака бебе.
Малко преди на 3 август 1939 г. да се роди Сигрид обаче, избухва Втората световна война. Не е ясно дали това е причината Кирил да се върне спешно в България, но Марго изгубва контакт с българския си любим. Известно време се надява той да потърси нея и бебето, но напразно.
През 1942 г., когато малката Сигрид е на около 3 години, Марго се омъжва за Ото - вдовец с малък винарски бизнес, който двамата разрастват през годините. Днес Сигрид и семейството ѝ имат около 75 дка собствени лозови масиви, от които произвежда няколко вида вина.
Съпругът на Марго е със 17 години по-възрастен от нея. Той осиновява малката Сигрид и я отглежда като свое дете. “Това е най-добрият баща, за когото някой може да мечтае”, казва признателната жена. Тя му е благодарна за всичко, което е направил за нея и майка ѝ.
Сигрид била на около 6 години, когато съседско дете ѝ казва, че Ото не е неин биологичен баща
Майка ѝ умира на 91 г. през 2010 г. До края на живота си носи сребърна гривна, на която са изписани 2 букви, които приличат на букви от кирилицата. Сигрид смята, че тази гривна може да е подарък от българина, защото майка ѝ не се разделяла никога с нея.
В опит да открие биологичния си баща и семейството му в България след смъртта на майка си преди 12 г. Сигрид пише до посолството на Германия в София и дори идва няколко пъти в страната. Отива и в Лясковец, откъдето според майка ѝ произхождало семейството на Кирил. Усилията ѝ обаче не дават резултат.
Когато прочита във вестник “Билд” статията за световните ДНК бази данни, жената решава, че това е последната ѝ надежда. Надява се да открие по-близки или по-далечни съвпадения на ДНК, чрез които да успее да намери по-близки или по-далечни роднини на биологичния си баща, да се срещне с тях и да разбере повече за него.
През октомври 2021 г. жената прави ДНК тест. Пробата е регистрирана в Ancestry, а после и в My Heritage. Скоро след това идват и първите резултати, които надминават и най-смелите ѝ очаквания. Според анализа Сигрид наистина има предци в България. Това ѝ дава надежда, че по-задълбочено журналистическо разследване може да стигне до резултати.
Тестовете показват, че едно от близките съвпадения на ДНК веригата на Сигрид по бащина линия в базата данни е с жена на средна възраст от България, която живее в Европа. Според анализите тя може да е племенница второ поколение на германката. Журналистът от “Билд” се свързва с жената и тя потвърждава, че родът ѝ е от Лясковец - откъдето е и родът на предполагаемия баща на Сигрид, както и че в родословното ѝ дърво има човек със същото име. Нещо повече – през 40-те години на миналия век семейството му наистина било сред най-големите производители на вино в района.
Допълнително проучване показва, че историята на видния род е разказана в тънка книжка “Фамилия с герб”, която връща семейната сага 9 поколения и близо 200 години назад. В родословното дърво, публикувано в книгата, има повече от 110 имена, а начело на рода стои някой си Вачо Калянджи. Сред имената от 5-о поколение в един от клоновете се появява човек с името Кирил, който някога е учил в Германия.
“Нямам съмнение, че това е човекът, когото издирвам”, категоричен е журналистът Свен Щайн. Той иска да открие семейството на мъжа и да научи повече. Така решава
да се свърже с популярната рубрика
на “24 часа” за издирване на хора в България и по света.
Допълнително проучване на “24 часа” в документи, които се пазят в Централния държавен архив и в няколко други архива, показва, че човек на име Кирил Калянджиев е учил в т.нар. винарско училище в Плевен. Между 1941 и 1943 г. баща му Върбан Калянджиев, чийто род произходжа от Лясковец, активно изнася българско вино в Дрезден, Хамбург, Берлин и Пасау. След 1944 г. обаче винарският бизнес и винопроизводството на известната фамилия са национализирани.
Журналистът намира “винената връзка” за интересно съвпадение, защото повече от половин век Сигрид и семейството ѝ също се занимават с винопроизводство.
Скоро след това Свен Щайн пристига в България, за да тръгне по стъпките на българската фамилия. След дълго търсене откриваме в Централните софийски гробища гроба, в който през март 1987 г. е погребан Кирил Калянджиев. В същия гроб преди или след него са погребани голяма част от близките му – син, дъщеря, сестра, съпруга.
Допълнително проучване показва, че този стар лясковски род е пръснат в София, Варна, Лясковец, САЩ, Швейцария, Австрия и дори... Германия. Само 450 километра са делели Сигрид от българска първа братовчедка, чиято майка Иванка и Кирил са били сестра и брат.
Когато открива дъщерите на сестрата Иванка, журналистът с изненада научава, че тъкмо сестрата на Кирил е била една от малкото, които знаели, че
Кирил оставил бременно момиче в Германия
Дълго пазената тайна на брат ѝ излиза на бял свят малко преди смъртта на Иванка. “Един ден мама ми каза, че вуйчо е чакал дете в Германия от германско момиче. Много съжаляваше за момичето и беше малко ядосана на брат си”, казва една от дъщерите на Иванка, която откриваме отвъд окена - Миланка от години дели живота си между САЩ и България.
Тя и сестра ѝ, която живее в Германия, не са изненадани от новината, че германка издирва баща си в България. Те са чували от майка си, че вуйчо им Кирил очаквал дете в Германия, но не знаят дали войната, или нещо друго му е попречило да се върне при бременната си приятелка. Племенниците на Кирил са видимо щастливи от неочакваната поява на непознатата му германска дъщеря, макар да признават, че това е била добре пазена семейна тайна.
Племенницата на Кирил разказва, че той се жени за българската си съпруга през 1942 г. -
същата година, в която германската
му приятелка се омъжва за друг
През 1944 г. му се ражда дъщеря, а през 1948 г. – син. Момчето умира сравнително рано, на 36 години, при инцидент със ски в планината, без да остави семейство. През 2000 г. си отива и дъщерята на Кирил. Тя оставя двама сина. Те обаче не се интересуват от историята на дядо си.
Семейството на Кирил търпи и други свидни загуби. В края на 50-те години при пожар в Лясковец загиват 3-те деца на брат му. Две от тях са погребани в софийския гроб на фамилията, където е погребан и самият Кирил.
Съпругата на Кирил доживява до 91 години, преди да почине през 2018 г. Загадка остава дали Кирил е споделил с нея и децата си приживе, че е чакал дете в Германия.
Въпреки че част от въпросите може би никога няма да получат отговор, Сигрид е повече от щастлива, че най-после усилията ѝ се увенчават с успех. Приема с разбиране, че внуците на Кирил в България не се вълнуват от историята на покойния си дядо. Но е доволна, че първите ѝ братовчедки, които носят нейните гени, могат да ѝ разкажат повече за баща ѝ или да ѝ покажат негови снимки.
После пристига в София, за да се срещне с една от дъщерите на сестрата на Кирил. Срещата надминава и най-смелите ѝ очаквания. Двете казват, че се чувстват така, все едно се познават от години. “Щастливи сме не само, че Сигрид е започнала да ни търси, но и че успя да ни намери благодарение на вашите усилия. А доскоро дори не подозирахме, че това ще се случи някога.
Вие сте истински
шерлокхолмовци”,
казва братовчедката Миланка.
В дълги и оживени разговори двете със Сигрид откриват, че са от една зодия, че имат много общи интереси и теми за разговор. Скоро след това нов ДНК тест потвърждава, че наистина имат общи гени с покойния Кирил.
Това е най-хубавият подарък за Сигрид, която на 3 август ще навърши 83 г. Това ще е първият рожден ден, в който ще знае кой е баща ѝ. “Не мога да ви опиша с думи щастието, което изпитвам. Намерих нещо, което търсех през целия си живот!”, казва през сълзи жената.
