Тотализаторът иска да продължи да ползва частни партньори при продажбите
Загуби от десетки милиони левове за бюджета, закриване на 960 пункта и 500 000 души, лишени от възможност да пускат фишове или да си купят лотарийни талони - това очаква тотото, ако не бъде променен бързо Законът за хазарта.
През 2020 г., когато тотото стана монополист при организирането на лотарии, бе приет гратисен период до 29 юли 2022 г., след който тотото да предлага игрите си само в собствени пунктове. Към момента предприятието има 640 собствени обекта и 960, които са на негови партньори. Ако ограничението не бъде премахнато от закона, означава от август външните пунктове да бъдат затворени. Така 500 000 души в страната ще останат без достъп до продуктите на тотото - няма да могат да пуснат фиш или да си купят талони, посочват от ръководството му.
“Неблагоприятният сценарий означава да не бъдат реализирани поне 20 млн. лева приходи до края на тази година и вероятно неизпълнение на заложените със Закона за държавния бюджет приходи от дейността на тотализатора”, коментира изпълнителният директор Александър Тодоров. (Интервю с него виж по-долу.)
Според последните промени в закона 10% от постъпленията, които се предоставят на Министерството на спорта, отиват за подпомагане на културни и образователни институти. А близо 2/3 от бюджета на спортното министерство и на федерациите идват от отчисленията на тотото.
Запазването на рестрикциите в закона щели да доведат както до намаляване на средствата, които се отчисляват към държавата, спорта, физическото възпитание и културата, така и до ограничаване на развитието на дребните търговци.
Партньорите на тотализатора ще изгубят поне 1 млн. лв., ще трябва да съкращават хора и да има намаляване на доходите на български семейства, посочва Тодоров.
Според ръководството на тотото, ако законовите ограничения бъдат премахнати, приходите може да бъдат увеличени значително. До края на 2023 г. новото ръководство планира увеличение на крайните точки на продажба с поне още 1000, което да генерира допълнително поне 50 млн. лв. постъпления.
Изготвените промени в Закона за хазарта ще позволят по-свободна продажба на лотарийни билети. Те ще може да се предлагат в обекти като големи търговски вериги, бензиностанции, станциите на метрото и на други места.
Експерти от правната дирекция на Българския спортен тотализатор уточняват, че изготвеното изменение на Закона за хазарта е ключово и цели да се предостави възможност за развитие на дейността на държавния хазартен оператор. Това щяло да доведе до допълнителни финансови средства, които да бъдат похарчени от държавата за осъществяване на обществени политики в областта на спорта, физическото възпитание и културата.
Тодоров е категоричен, че измененията в Закона за хазарта от 2020 г. поставят изисквания, които не само са нелогични за обичайната търговска практика, но са в разрез със Закона за защита на конкуренцията.
Само за държавния хазартен оператор се поставяло изискване да разпространява продуктите си в стопанисвани от него обекти, при това с персонал, нает по трудов договор. Обектите трябвало да отговарят и на допълнителни рестриктивни разпоредби.
Промените в закона са внесени от група народни представители от “Продължаваме промяната” и бивши депутати от ИТН, сега независими.
Александър Тодоров, изпълнителен директор на БСТ: Искаме да увеличим приходите, да изплащаме по-големи печалби и ще има повече пари за държавата
- Г-н Тодоров, в началото на годината поехте управлението на тотото, какво заварихте и как се развива дружеството?
- Все още сме в период на проверки, които не са приключили, но се придържаме към устойчиво възходящата линия на развитие на тотализатора, която осъществяваме посредством постигането на ясни и постижими цели.
Усилията ни в тези първи месеци са насочени към подобряване на законодателната рамка, при която работим. Като първи резултат е внесеният законопроект за изменение на Закона за хазарта от група народни представители.
- Какви са тези промени?
- Предложенията са групирани в четири основни посоки.
Основен акцент е премахването на забраната за осъществяване на дейност само в собствени пунктове, с персонал на трудов договор. За сравнение в Европейския съюз наситеността е 1 пункт на 1725 души, а у нас е 1 на 4623 души. Отстраняването на това ограничение би дало възможност на държавния оператор да разшири мрежата от точки за продажба до поне 3200, което би отговорило на средноевропейската норма за наситеност.
Реформите се отнасят и до запазване и повишаване на доверието на обществеността, разширяване на портфолиото от игри и намаляване на административната тежест.
- Какъв е ефектът, който очаквате?
- При приемане на предложените промени в Закона за хазарта за тотализатора ще се създаде възможност да генерира средства за социално значими каузи, а ефектът, който ще се наблюдава, е по-скоро върху обществото.
Чрез нови точки за продажби ще се увеличи броят на хората, които ще могат да печелят от разпространението на нашите продукти. При план за достигане до три години на 3200 точки за продажби над 3,3 млн. лева е минималната месечна сума, която ще отива при бизнеса.
Ще се предостави възможност хората да бъдат съпричастни към българския спорт и култура, защото 17% от стойността на всеки залог за игрите на “Тото 1” и “Тото 2” и 10% от стойността на всеки талон отиват за финансиране на дейности по Закона за физическото възпитание и спорта и в Национален фонд “Култура”.
Ще се увеличат и средствата, разпределяни като награден фонд – при достигане на 600 млн. лв. постъпления това ще са поне 300 млн., раздадени като печалби.
Нарастването на приходите ще доведе и до повече средства за държавния бюджет – 90 млн. лв. такси спрямо внесените за 2021 г. 42 млн., както и за спорта и културата в страната – 80 млн. лв. отчисления спрямо малко над 34 млн. лв. за 2021 г.
Ще можем да дадем повече възможности за разумно забавление на нашите играчи, които ще получат онлайн достъп до нови моментни лотарийни игри и такива, в които могат да приложат своите знания и умения.
- Ще срещнат ли предложените промени нужната подкрепа, предвид настоящата политическа ситуация?
- Искрено се надявам, че всички депутати, независимо от политическите си пристрастия, осъзнават значението от приемането на промените в Закона за хазарта.
- Частната лотария достигаше до 1 млрд. годишни приходи. Защо държавното тото не успява?
- Българският спортен тотализатор не е развил през годините потенциала си, към което сме съсредоточили бъдещите си цели.
Бих предоставил следната информация за 2019 г. - последната, в която идентична дейност се развиваше от частен оператор. Тогава точките на продажба на Българският спортен тотализатор са 1300, а на частния оператор - 17 000. Тотализаторът внася държавна такса от 15% от постъпленията си, частникът - 6,6%. Наградният фонд е 62% от постъпленията при държавното тото и 63% при частната лотария. Средствата за реклама са 4 млн. лв. на БСТ при 50 млн. лв. на частната лотария по неофициални данни. БСТ отделя 10% средства за спорт, частната лотария - 0%. Разликата основно е резултат от нормативната рамка. Затова се стремим да я променим.
- Какви са стъпките в посока на развитие на тотализатора?
- За да може да осигурим възходящата посока на развитие на държавното предприятие, сме насочили усилията си към реализирането на промените в Закона за хазарта.
Друга цел е присъединяването към групата лотарии, организиращи “Евроджакпот” - играта е със залог от 2 евро и предлага като минимална печалба 10 млн. евро и максимална 120 млн. евро.
Усилено работим и за придобиването на сертификат за социална корпоративна отговорност, удостоверяващ съответствие на Българският спортен тотализатор със стандарта за отговорна игра на Европейската лотарийна и тотоасоциация, чийто член е предприятието.
Поставили сме си за цел и стриктното прилагане на насоките за корпоративно управление на ОИСР, с което още веднъж ще докажем икономическата си ефективност и значимостта ни в обществения живот.
Във финансов план задачата е да се осигури доходност на държавата чрез устойчиви и прогнозируеми отчисления, които отчитат бъдещите капиталови изисквания, да се осигури структуриран начин за измерване, проследяване и оценка на доходността, ефективността и нивото на риска.
