Утре проектът на екоминистерството плажът да бъде обявен за защитена територия ще се обсъжда в комисия в РИОСВ - Бургас
Предвидени са ограничения за рибари с лодки и джетове, не е ясно ще може ли да се кара сърф
В най-екологичното място на Българското Черноморие се очертава да се превърне плажът Корал. Не само на пясъка, но и във водата.
Това предвижда проект на Министерството на околната среда и водите за обявяване на морето около ивицата за защитена територия. Идеята се приема с овации от природозащитниците, но буди недоумение и много въпроси сред местната общественост.
Преведен с няколко думи, проектът предвижда посетителите на ивицата само да събират тен и да се къпят в морето. Дори влизането във водата с лодка или сърф ще е спорно - поне според прочита на кмета на Царево Георги Лапчев. Той тълкува проектозаповед на министъра на екологията Борислав Сендов, с която
1320 дка в морето се обявяват за защитена територия,
което е прецедент в България. Проектът ще се обсъжда в сряда от специална комисия в РИОСВ - Бургас.
Тази морска територия образува сравнително голям правоъгълник, в който се забранява всякакъв риболов. Мотивът на екоминистерството е, че така ще се опазят делфините, карагьозовите и есетровите риби. Дори стига още по-далеч, като предпоставя, че екологичните мерки ще доведат до връщането на монаха тюлен.
Акваторията на предлаганата за защитена зона Корал граничи с брегова ивица с подводни или с частично подводни морски пещери, ценни като потенциално местообитание на тюлена монах, който е изчезнал от нашето Черноморско крайбрежие, пише в проектозаповедта на министър Сандов.
Според него виновни за това били рибарите, армията, граничната охрана и туристите, които прогонили бозайника от нашите брегове. За твърдението си министърът се позовава на доклад на експерт, който обвинява за отсъствието на тюлена от българското Черноморие “ниската екологична култура на местните и властта”.
Затова се пристъпва към създаване на първата в България защитена територия в морето с режим на мерки за опазване на вида. Според екоминистъра сега в Европа тюленът монах се среща само в Португалия, Италия, Кипър, Хърватия и Гърция, като прогнозата за просъществуването му на континента била лоша. Сандов припомня, че навремето по Българското Черноморие имало 23 местообитания, като 9 от тях били на Корал.
Със същия довод за опазване на биоразнообразието в района не се позволява и изграждането на плантации за аквакултури.
“Най-абсурдната забрана обаче е замърсяването на морето около Корал с нефтопродукти и други отпадъци, като че ли досега е имало разливи” , недоумява кметът на Царево Лапчев.
Той, както и местните хора нямат спомени някога тук да е имало тюлен монах. Най-притеснителното според кмета ограничение обаче е
забраната за риболов
Лапчев е на мнение, че за обявяването на Корал за защитена територия трябва да има по-широка дискусия - освен представители на държавните служби да се чуе и мнението на царевци. Според кмета инициативата за превръщането на Корал в резерват е на сдружението “Да запазим Корал”.
“В цивилизованите страни при обявяване на екологични територии се предвиждат компенсации за местните жители, тъй като ограничаването на някои дейности засяга поминъка им”, казва Георги Лапчев.
В града един от тях е риболовът, който ще пострада, тъй като
пътят на лодките минава през забранената територия
Има много неизвестни и кой ще следи за спазването на мерките. Някои са абсурдни - ако се спазват правилата, излиза, че щом рибарите не могат да хвърлят въдици и мрежи, дори хората с къпането си в морето ще вдигат шум и може да прогонят рибата”, добавя кметът. Той не е сигурен дали ще се разрешава и карането на сърф в залива.
“Или сърфирането ще остане, за да може Кирил Петков да пори вълните”, казва Лапчев, намеквайки, че липсата на такова ограничение ще е от полза за премиера, който има къща в Царево и от години практикува този спорт.
Дали министър-председателят има пръст в намерението за обявяванено на морето пред Корал за защитена местност, може само да се гадае, но със сигурност той има отношение към това парче земя по българското крайбрежие. В своя статия от 13 юли 2016 г. Кирил Петков обяснява защо моделът на концесиониране там е неприложим при статута му на ивица за природосъобразен туризъм.
“При този стандартен модел на отдаване на плажове и при наличие на само два месеца активен сезон наематели и концесионери трябва, за да оправдаят първоначалната си инвестиция, да сложат минимум 10 заведения на плажа (по 20 000 лв. наем всяко), както и платени чадъри и шезлонги, за да се достигне до приход от 300 000 лева, което би оправдало бизнес дейността на наемателя и/или колекционера. При икономическите дадености на този модел дори и най-добросъвестният наемател, който обаче иска да не загуби своята инвестиция, би се видял принуден да направи този плаж да изглежда като Слънчев бряг.
Въпросният модел, в който туристическият продукт е с ниска добавена стойност, не привлича платежоспособни туристи. Така се създава туристически продукт, който не може да бъде диференциран от други дестинации, които предлагат същия масов туристически продукт”, разсъждава Кирил Петков.
Сега обаче неговият министър
Борислав Сандов среща отпор от местната власт в Царево
срещу намерението за налагане на допълнителни рестрикции при опазването на района около Корал, без да се чуят техните доводи.
Общинската администрация изразява несъгласие с демонстрирания за пореден път подход по приемане на нова защитена зона или разширяване на съществуваща, без участие на заинтересованите страни - местните и рибарски общности, без широк експертен дебат, е написал в профила си във фейсбук кметът.
Той твърдо е решил да участва в комисията, за която твърди, че си е изпросил покана, за да представлява интересите на местните хора в постигането на баланс между природата и човешката дейност.
От “Да запазим Корал” признаха, че проектозаповедта не е доизпипана и преди срещата в сряда ще предложат на МОСВ да направи корекции.
“Не става въпрос за тотална забрана на риболова. Само бракониерският риболов, каквито са траленето на дъното за бяла мида, хвърлянето на мрежи и преминаването на лодки с определени размери, ще е забранен. Както и карането на джетове, тъй като вибрациите от мотора се предават под водата и гонят рибата. Иначе
с въдица всеки ще може да си лови риба”,
обясни пред “24 часа” председателят на сдружението Атанас Русев.
“Основната ни цел е да върнем живота на Корал отпреди 20-30 години, когато гъмжеше от риба. Сега дори рапани няма, а мидите са само на една-две скали”, каза Русев. Твърди, че преди 25 години на две места в съседство е видял следи от тюлена монах, въпреки че връщането му на Корал не било главната задача.
“Той няма как да се върне по нашето крайбрежие, ако няма храна”, казва природозащитникът.
Категорично отрича подозренията, че обявяването на морето на Корал за защитена територия се прави с комерсиална цел за усвояването на едни пари. “Правим го единствено от идеалистични подбуди. Нито сме кандидатствали за финансиране по някаква програма, нито имаме намерение да го правим. Защо да няма поне едно място у нас като гръцкото море, където хората плуват между рибите? По принцип цялото ни крайбрежие трябваше да е такова, но вече е късно. Освен Корал не останаха много плажове, където може да се приложат такива мерки”, коментира Русев.
Заедно с Иракли и Кара дере той е един от трите плажа у нас, обявени през 2016 г. за природосъобразен туризъм и не се отдават на концесия или под наем.
