Лихвите тръгнаха нагоре - цената, на която правителствата се финансират, започва да расте
Нов заем сега дава по-евтин финансов ресурс. Така се осигурява падежът на стария дълг догодина
Кабинетът планира авансово осигуряване на допълнителен ресурс от вътрешните и външните пазари, за да посрещне предстоящите погашения по дълга в началото на 2023 г., е записано в проекта на актуализирания бюджет.
Финансовото министерство предлага увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет до края на тази година от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв. Изричното условие е допълнително набраните средства да покрият плащания по стар дълг с изтичащ падеж в началото на следващата година, обясни след края на коалиционния съвет финансовият министър Асен Василев.
В проекта за актуализирания бюджет заради промяната на тавана е предложена и промяна на максималния размер на държавния дълг към края на 2022 г., който
е увеличен от 35,5 млрд. лв. на 38,5 млрд.,
в т.ч. падежа през първото тримесечие на 2023 г. на облигациите, емитирани на международните финансови пазари.
Какво аргументира тази спорна мярка, която веднага предизвика очаквани реакции от страна на опозицията?
До момента приетата стратегия за управление на дълга, която е подчертано консервативна, т.е. избягва рискови вложения заради по-висока доходност, позволява тя да се адаптира към променената среда на финансовите пазари, която започна да се проявява силно след март 2022 г. Причината - резкият ръст на цените на енергоносителите и основните суровини поради конфликта в Украйна доведоха до значителен натиск върху инфлацията и принудиха част от водещите централни банки да променят следваните до момента парични политики на ниски и отрицателни лихви.
В момента лихвеният процент, определян от Федералния резерв на САЩ, е 1%, като от началото на 2022 г. е увеличен с 0,75 пр. п.
В еврозоната лихвата по депозитите на банките в ЕЦБ все още е отрицателна - -0,5%, но регулаторът дава сигнали за предстоящо затягане на паричната политика и започване на цикъла на повишение на лихвените проценти още от юли 2022 г.
Очакванията на всички са политиката за повишаване на лихвените проценти да продължи и през следващата година, като
нивата на основните лихви в САЩ може да
достигнат до 3,25%, а в еврозоната – до 2,25%
Влизането в нов цикъл на повишаване на основните лихви предполага предстоящо постепенно увеличаване на цената на финансиране на правителствата. Освен това рисковете, породени от военните действия в Украйна, се отразяват и в разширяване на спредовете по държавните облигации на много държави спрямо германските федерални облигации и възможни негативни промени в суверените рейтинги.
Несигурната геополитическа обстановка, евентуалното влошаване на ситуацията по отношение на пандемията от COVID-19 през есента и очакваните промени на политиките на централните банки допълнително ще усложняват процеса по излизане на пазарите и пласиране на нов държавен дълг.
Заради това по-ранното излизане на пазара за нов дълг и осъществяването на предварително финансиране на стари задължения с настъпващ падеж би спестило разходи по обслужването на дълга основно от лихви. Такава стратегия се опитва да следва кабинетът с изтеглянето на емисии за нов дълг и прехвърлянето им за тази година.
Това прави оправдано обезпечаването на ресурс за префинансиране на предстоящите
през март 2023 г. падежи на еврооблигации
на външните и на нашите пазари с общ размер
3 млрд. лв.
С приблизително толкова се предлага увеличаването на тавана на дълга до края на тази година. Като изрично е подчертано, че новият заемен ресурс ще остане на разположение във фискалния резерв към края на годината и ще обезпечи плащанията по падежиращ се дълг през 2023 г.
При допускания за поемане на дълг в пълния размер до 10,3 млрд. лв. се очаква държавният дълг да се увеличи до 38,5 млрд. лв., или 25,6% от прогнозния БВП за 2022 г.
По последни данни на Евростат към края на 2021 г. номиналният дълг е 33,3 млрд. лв. при 29,6 млрд. лв. в края на 2020 г., а като дял от БВП достига 25,1% при 24,7% за 2020 г. Така
България остава с третия най-нисък дълг в ЕС,
като преди страната ни са Естония с 18,1% и Люксембург с 24,4%.
