Кодексът на труда позволява да се въведе и в България
23% от жителите на Острова готови да напуснат, ако трябва отново да са 5 дни в офиса
Във Великобритания започва експеримент дали официално може да се премине към 4-дневна работна седмица. Причината - все още много хора отказват да се върнат в офисите, които напуснаха по време на пандемията, въпреки че бяха призовани да го направят още през януари, когато отпаднаха коронавирусните ограничения.
Международно проучване сред 33 000 души по света показа, че тенденцията да се трудиш в домашни условия продължава. В някои държави е толкова разпространена, че служители дори са готови да се разделят с работата си, ако бъдат принудени отново да са по 5 дни седмично в офиса. 23% от анкетираните във Великобритания са отговорили именно така. На второ и трето място се нареждат Австралия и Канада, където съответно 22 и 21 процента са решени да сменят работата си, за да имат повече време у дома. След тях плътно е Унгария.
36-годишният Луис Блумсфийлд е сред трите хиляди души, които се включват в експеримента във Великобритания. Той е част от екипа на пивоварната Pressure Drop и заедно с колегите си в продължение на 6 месеца ще работят четири вместо пет дни в седмицата. Смята да използва допълнителното свободно време за отдавна планиран курс по физика и
за повече забавления със семейството
Общо 60 фирми участват в проучването, което ще бъде наблюдавано от учени от едни от най-престижните университети като Оксфорд и Кеймбридж. Те трябва да установят дали намаляването на работното време може да не засегне производителността на труда и да не води до редуциране на заплащането. Цел, която всички работодатели преследват, докато в момента преговарят със служителите си за намиране на по-оптимален модел за труд.
Те се надяват въвеждането на по-кратка седмица да им помогне да задържат хората си, които искат да имат повече време за личен живот, след като са преоткрили неговото значение по време на пандемията.
В момента в Обединеното кралство има 1,3 млн. свободни работни места, което е абсолютен рекорд за последните години. Освен това е сред държавите с най-продължителна работна седмица – около 36,5 часа, което невинаги е гаранция за добри постижения.
“В Нидерландия и Дания хората работят по-кратко време, но имат по-висока производителност. В рамките на Европа гърците се трудят най-продължително – около 40 часа седмично, но въпреки това имат най-ниското ниво на производителност”, казва пред АФП Айдън Харпър, който е автор на книга за ползите от 4-дневна работна седмица.
Според Кодекса на труда работната седмица в България също е 40 часа.
На участващите в експеримента във Великобритания ще бъде предложено
да увеличат работните си часове от 8 на 9 и половина
дневно – нещо, което доста работодатели, особено в Лондон, са започнали да предлагат на служителите си, за да ги задържат. Причината е, че значителна част от тях са се преместили да живеят в провинцията по време на пандемията и пътните им разходи да стигат всеки ден до офисите в столицата са много по-големи.
Договарянето на по-кратка работна седмица е печеливша формула, казва Фил Макпарлейн, който ръководи компания за набиране на персонал в Глазгоу. Фирмата му дори е разработила онлайн платформа за работодатели и работници,
търсещи по-малко присъствие в офиса,
след като е установила, че броят им непрекъснато расте.
В Белгия наскоро служителите също получиха право да преговарят с шефовете си за по-кратка работна седмица, за да могат да балансират по-добре между служебните задължения и личния си живот.
Една от първите държави, която тества по-кратка работна седмица, е Исландия. Разликата е, че по време на експеримента северната държава не само удължава почивните си дни, но и намалява работните часове от 40 на около 36 на седмица, като не променя заплащането.
Според исландските власти моделът е повече от успешен и се стига до решение промените да останат. Към момента малко над 85% от работещите там имат право на четиридневна работна седмица.
В Испания идеята идва от “Мас Паис” – лявоцентристка партия, като бе подкрепена и от властите. В експеримента за преминаване към 32 часа работа на седмица по изчисления от партията могат да участват около 200 компании с между 3000 и 6000 работници, а продължителността му ще бъде три години. На служителите се гарантира, че през първата година ще запазят заплатите си 100%, след което
ще последва постепенното им намаляване
Основната цел е компаниите да открият нови работни места и всяка фирма може да назначи по един нов служител на пълен работен ден, ако петима преминат на четиридневна работна седмица и са ден по-малко в офиса. Испания е предвидила финансиране за фирмите, които участват в проекта с около 50 млн. евро. Разходите на компаниите ще бъдат покрити 100% през първата, 50% през втората и 33% през третата година.
Не се знае дали испанските фирми, участващи в проекта, ще запазят четиридневната работна седмица след неговото приключване, тъй като тогава помощите от държавата ще отпаднат.
Шотландия също провежда експеримент с четиридневна работна седмица. Фирмите, които участват в тестването, получават помощи от държавата на стойност около 10 млн. паунда. Работните часове там са намалени с 20%, но заплатите остават същите.
Четиридневна работна седмица тества и Швеция още през 2015 г. След провеждането на експеримента се установи, че въпреки положителните промени спрямо продуктивността и състоянието на служителите
на държавата ѝ излиза доста скъпо
Въпреки това някои фирми там решиха да запазят съкратената работна седмица.
В края на май миналата година новозеландският премиер Джасинда Ардерн отправи предложение към работодателите да обмислят идеи за гъвкавост, като в това влиза и въвеждането на четиридневна работна седмица.
Целта е подобряване на състоянието на вътрешния туризъм и спомагане на служителите да балансират с личния си живот.
Япония е страна, известна с работохолизма на своите граждани. Въпреки това управляващите искат да дадат възможност на служителите да подобрят баланса между труд и почивка. Към японските работодатели беше отправен призив за съкращаване на работната седмица на четири дни.
Това, на което се надяват управляващите, е да убедят известните с консерватизма си японски фирми, че гъвкавостта, дистанционната работа и други видове нововъведения ще са от полза за бизнеса дори и след края на пандемията.
Идеята за въвеждането на четиридневна работна седмица в Япония има за цел
да задържи служителите, които биха напуснали,
ако решат да създадат семейство, да даде допълнително свободно време на работещите, като по този начин ги мотивира да излизат и да харчат повече пари – това би допринесло за икономиката.
Друга цел, свързана с демографската криза в Страната на изгряващото слънце, е благодарение на по-малкото часове, прекарани в офиса, младите хора да имат повече време за срещи, за връзки и следователно и за създаване на семейства.
В Япония през 2019 г. “Майкрософт” въведе пробна четиридневна работна седмица, като в края се отчете повишаване на производителността с 40%. Преди месец намаляване на работните дни предложи и голямата японска корпорация “Панасоник”. По думите на изпълнителния директор Юки Кусуми компанията се стреми да подобри благосъстоянието на своите служители. За момента в азиатската държава подобни промени са все още изключения.
Обединените арабски емирства също не изостават. От началото на тази година там намалиха работната седмица с половин ден, т.е. в петък се работи само до обед.
Кодексът на труда позволява да се въведе и в България
Компания го направи и се отрази благоприятно на продуктивността
Четиридневната работна седмица за България вече е факт, макар и засега официално само в една компания. “Менпауър груп” в Югоизточна Европа я въведе за представителствата си в България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия. Това става след успешен пилотен проект, продължил 4 месеца, който повлиял благоприятно на продуктивността и състоянието на служителите. Резултатите от проекта показват, че 89% от служителите са подобрили баланса между професионалния и личния си живот, както и че 91% се чувстват по-удовлетворени от работата, в сравнение с миналата година, когато са били 75%.
Друг важен аспект е равнопоставеността между двата пола. С въвеждането на четиридневна работна седмица жените, които искат да дадат приоритет на семейството, могат да го направят, без да се налага да загърбват своите професионални задължения.
Друга полза от съкращаването на работните дни е намаляването на въглеродните емисии. Компанията цели да намали оперативните си емисии до 60% и емисиите си от доставки до 30% до 2030 г. Амбицията е до 2045 г. да достигне нулеви емисии. Четиридневната работна седмица води до по-малко пътувания на служителите до работните им места, което означава по-малко използвано гориво.
Според Българската стопанска камара въвеждането на четиридневна работна седмица у нас би било строго индивидуално за всеки работодател. В Кодекса на труда няма забрана за подобен модел и това може да е плод на преговори между работодатели и служители.
Експертите посочват, че подобна реформа не би била подходяща във всеки сектор. От съществена важност са и часовете, прекарани на работното място. Ако бъде въведен модел на четиридневна работна седмица, без да се увеличават часовете на работния ден от 8 на 10, това може да намали внесените осигуровки на служителите, а в по-нататъшен план и пенсиите, както и да повлияе и на редица други аспекти. Най-удачният вариант бил въпросът да бъде оставен на договаряне за конкретното предприятие, което иска да приложи модела.
Мъск към служителите си: Или се връщате в офиса, или се махайте
Шефът на “Тесла” Илон Мъск зае твърда позиция срещу служителите си, работещи от вкъщи, съобщи Би Би Си. В имейл, изпратен до персонала на компанията за електромобили, озаглавен “Работата от разстояние вече не е приемлива”, милиардерът казва, че служителите му трябва да прекарват минимум 40 часа седмично в офиса, в противен случай да напуснат.
“Това е по-малко, отколкото изискваме от работниците във фабриките”, се казва в съобщението с дата 31 май, което е подписано от Илон Мъск. Изрично се уточнява, че присъствието трябва да бъде в главен офис на фирмата, а не в клон.
Богаташът, който се готви да купи “Туитър”, обяви, че който не е съгласен с политиката за връщане в офиса, “трябва да се преструва, че работи някъде другаде”.
Шефът на “Тесла” добави, че е готов да разгледа искания за дистанционна работа при някои обстоятелства, но посочи, че причините за такива желания трябва да бъдат “изключителни”, за да бъдат одобрени.
“Колкото с по-висока позиция сте, толкова по-видимо трябва да бъде вашето присъствие. Затова живях толкова много във фабриката – за да могат тези на линията да ме видят как работя заедно с тях. Ако не бях направил това, “Тесла” отдавна щеше да фалира", смята милиардерът. Изглежда, Илон Мъск не вижда никакви бонуси от работата от вкъщи, независимо от данните, че производителността е нараснала по време на локдауна.
Това изявление на Мъск предизвиква интерес на фона на ситуацията с гигафабриката на “Тесла” в Шанхай. Там в продължение на няколко седмици работниците бяха оставени на територията на завода, понеже китайските власти наложиха строга карантина заради новата вълна от COVID-19. През това време те са работили по 12 часа на ден шест дни в седмицата. По този начин Илън Мъск не допусна да спре производството на електромобили в Китай.
